О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 624
София, 26.09.2009 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
с участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 490/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Производствено-з. к. “Л”, с. С., Община Ч. срещу решение № 98 от 14.01.2009 г. по в т. д. № 420/2008 г. на Старозагорски окръжен съд, с което е оставено в сила постановеното от Чирпански районен съд решение № 47 от 08.05.2008 г. по гр. д. № 73/2007 г. С първоинстанционното решение е уважен предявеният от Т. И. Т., И. И. Г., П. Т. П., Б. П. Т., Д. Д. К. и М. Т. Д., всички от с. С., иск по чл. 58 ЗК за отмяна на решенията на Общото отчетно-изборно събрание на кооперацията от 03.03.2007 г.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради необоснованост и допуснато нарушение на съдопроизводствените правила. Според касатора, изводите на съда са изградени въз основа на недопустими доказателства и по-конкретно – на свидетелски показания за оспорване съдържанието на протокола от процесното Общо събрание, без да е налице изрично съгласие на страните съгласно чл. 133, ал. 2 във връзка с чл. 133, ал. 1, б. “е” ГПК /отм./.
Именно с въпроса за допустимостта на свидетелските показания при оспорване на частен документ по реда на чл. 154 ГПК /отм./, касаторът е обосновал допускането на касационното обжалване, като твърди, че този въпрос е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд: решение № 19 от 16.01.1979 г. по гр. д. № 2323/78 г. на І г. о.; решение № 274 от 11.05.1987 г. по гр. д. № 123/87 г. на ІV г. о.; решение № 488 от 1996 г. на 5-членен състав и решение № 869 от 03.01.2006 г. по гр. д. № 1105/2004 г. на ІІ г. о.
Ответниците по касация – Т. И. Т., И. И. Г., П. Т. П., Б. П. Т., Д. Д. К. и М. Т. Д., всички от с. С. заявяват становище за недопускане на касационното обжалване и за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор от 20.05.2009 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният от ищците иск по чл. 58 ЗК, въззивният съд е приел, че изборът на председател на ПЗК “Л” и за членове на УС е опорочен, тъй като същите са избрани без изискуемото мнозинство от 2/3 от присъстващите на събранието съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 2 ЗК в редакцията й към датата на процесното Общо събрание. По отношение броя на присъстващите и гласувалите членове на кооперацията съдът е съобразил както протокола от Общото събрание, така и протокола на комисията по избора, като във връзка с откритото производство по оспорване на протокола от Общото събрание е кредитирал показанията на допуснатите по реда на чл. 133, ал. 2 във връзка с чл. 133, ал. 1, б.”е” ГПК /отм./ свидетели, установяващи, че в гласуването на решенията са участвали 78 членове на кооперацията.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. С оглед мотивите на атакуваното решение, поставеният от касатора въпрос не може да бъде определен като такъв, обуславящ изхода на конкретния спор по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Действително, на база гласните доказателства, въззивният съд е приел за доказано оспорването на протокола от Общото събрание от 03.03.2007 г. и в съответствие с протокола на комисията по избора от същата дата е счел, че “за” избора на председател и УС на кооперацията са гласували 52 членове от общо гласувалите 78 членове на кооперацията. Същевременно обаче, решаващият състав е преценил законосъобразността на взетите решения и съобразно оспорения протокол от Общото събрание, като е приел, че отново не е налице предвиденото в чл. 18, ал. 2 ЗК мнозинство от 2/3 за избор на председател и членове на УС, тъй като в него е отразено, че “за” този избор са гласували 53 членове, което с оглед отразения брой на присъстващите на събранието 86 член-кооператори е недостатъчно за постигане на квалифицираното мнозинство от 2/3 /същото възлиза на 58 членове/. Следователно, и в двата случая разпоредбата на чл. 18, ал. 2 ЗК е нарушена, което има за последица незаконосъобразност на взетите решения. Всъщност, решаващ в случая е въпросът коя е базата за преценка на мнозинството при гласуването – броят на присъстващите или броят на гласувалите член-кооператори, а не за истинността на протокола от Общото събрание, за оспорването на който са допуснати гласните доказателства. Оттук и изводът, че допустимостта на свидетелските показания е без значение за изхода на конкретния спор, т. е. липсва главната предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК. Поради това не следва да бъде обсъждано и допълнителното условие, специфично за поддържаното от касатора основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 98 от 14.01.2009 г. по в т. д. № 420/2008 г. на Старозагорски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: