2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 625
[населено място], 13.11.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
като изслуша докладваното от съдия Д.ДРАГНЕВ ч.гр.д. № 5608 по описа за 2015 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Е. Г. С. срещу определение от 10.07.2015 г. по ч.гр. д. №350 по описа за 2015 г. на Кюстендилския окръжен съд, Гражданска колегия, с което са потвърдени определение № 1315 от 24.11.2014 г. по гр. д. № 967 по описа за 2014 г. на Дупнишкия районен съд за прекратяване на производството по делото и за връщане на исковата молба и определение от 9.03.2015 г. по същото дело в частта за осъждане на Е. С. да заплати на Л. В. Л. и В. Г. Д. 550 лв. деловодни разноски. Частният жалбоподател счита, че определението е неправилно, поради което моли да бъде допуснато касационното му обжалване и да бъде отменено.
Ответниците по частната жалба Л. В. Л., В. Г. Д. и А. Д. П. смятат, че определението на Кюстендилския окръжен съд не следва да се допуска до касационно обжалване, като оспорват жалбата и по същество.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение, след като взе предвид становищата на страните, приема следното:
С обжалваното определение Кюстендилският окръжен съд е потвърдил определение на първоинстанционния съд за връщане на исковата молба поради нейната нередовност, прекратяване на производството и присъждане на разноски на ответниците. Съгласно чл.274, ал.3, т.1 от ГПК това определение може да се обжалва, когато са налице предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК. Това означава, че частният жалбоподател следва да формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата и/или/ е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В случая, въпреки дадените указания, касаторът само е цитирал разпоредбите на чл.280, ал.1 и чл.274, ал.3, т.1 от ГПК и е изложил своите аргументи за пороци на определението, което обжалва, но не е формулирал конкретен правен въпрос, който се отнася до нередовността на исковата молба. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба/ТР №1 от 19.02.2010 г. по тълкувателно дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС/. Ето защо касационно обжалване на определението на Кюстендилския окръжен съд не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 10.07.2015 г. по ч.гр. д. №350 по описа за 2015 г. на Кюстендилския окръжен съд, Гражданска колегия, с което са потвърдени определение № 1315 от 24.11.2014 г. по гр. д. № 967 по описа за 2014 г. на Дупнишкия районен съд за прекратяване на производството по делото и за връщане на исковата молба и определение от 9.03.2015 г. по същото дело в частта за осъждане на Е. С. да заплати на Л. В. Л. и В. Г. Д. 550 лв. деловодни разноски.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: