О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 625
София, 18.07.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети май две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 2050/2016 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба ,подадена от А. А. Ц., приподписана от адв. Д.С. – К., против въззивно решение № 1808/01.03.2016 г. по гр.д.№ 16657/2015 г. по описа на Софийски градски съд, г.о.,с което е отменено решение № II- 78 -152/05.11.2015 г. по гр.д.№ 40433/2015 г. по описа на Софийски районен съд и са отхвърлени предявените от А. А. Ц. от [населено място], против Агенция по вписванията – [населено място], обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1 и 2 КТ.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК. Твърди се, че обжалваното решение е в противоречие с ТР № 3/16.01.2012 г. по т.д.№ 3/2011 г. на ВКС, ОСГК и решения на ВКС,постановени по реда на чл.290 ГПК по въпроса досежно необходимостта от провеждане на доказване от страна на работодателя на фактите,обусловили преценката му. А по въпросът: „Достатъчно ли е формалното провеждане на процедура по подбор или оспорването на същия, на неговите критерии и констатации, води до задължение на съда да провери, а работодателят да докаже с всички доказателствени средства извършването на подбора по критериите на чл.329 КТ – да докаже обективното съответствие на преценката на работодателя с действителното положение, така че да установи обективното съответствие на преценката на работодателя с действителното положение ?“се сочи основанието по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК.
Ответната страна – Агенция по вписванията, чрез процесуалния си представител Хр.Х., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК, в който оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
Въззивната инстанция е приела, че съгласно разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ, работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 от КТ при съкращаване на щата. Прието е също така, че съкращаването на щата представлява премахване на длъжност от щатното разписание на длъжностите при работодателя изцяло или за определени бройки от длъжността, като отпада основанието за съществуване на трудовото правоотношение – заеманата от работника или служителят длъжност вече не съществува. В случая съдът е стигнал до извод, че процесното трудово правоотношение е било прекратено на 13.05.2015г., при неспазено предизвестие, съгласно Заповед № ЧР-01-124/13.05.2015г. на изпълнителния директор на Агенцията по вписванията, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ – поради съкращаване на щата. Такова съкращаване на длъжността (отделни бройки от заеманата от ищеца длъжност) е било налице. В У. правилник на Агенцията е била намалена числеността на персонала в Дирекция „Длъжностни лица по регистрацията”, както и в длъжностното разписание на длъжностите, в сила от 13.05.2015г., за длъжността „Длъжностно лице по регистрацията”, заемана от ищеца, вече са били предвидени не 96, а 91 щатни бройки.За неоснователен е приет доводът на ищеца в исковата му молба, че не е било налице съкращаване на щата, съответно основание за прекратяване на трудовото му правоотношение. Съдът е приел, че съкращаването на отделни щатни бройки от длъжността „длъжностно лице по регистрацията” е изисквало задължителното извършване на подбор (чл. 329 от КТ), като такъв фактически е бил извършен преди уволнението на ищеца. Ищецът не е оспорвал това обстоятелство с исковата си молба. Възраженията са били по законосъобразното упражняване на правото на работодателя да извърши този подбор и неправилно от първоинстанционния съд е било прието, че при представените от жалбоподателя – ответник документи за подбора (частни документи) извършването на такъв подбор преди уволнението не се установява.
Въззивният съд е стигнал и до извод, че извършването на подбора е било законосъобразно, тъй като при работодателя е било извършено предварително съпоставяне на заемалите длъжността „длъжностно лице по регистрацията” служители, между които е било задължително да се извърши подбора, тъй като от тази длъжност са били съкратените щатни бройки. Възражението на ищеца по исковата молба за необходимост от подбор между други служители е прието за неоснователно. Подборът е бил по критериите на чл. 329 от КТ – професионална квалификация (степен, равнище на професионална подготовка за конкретния вид труд) и ниво на изпълнение на работата (качество на изпълнение на работата), съобразявани едновременно.
При подбора за отделните два критерия, възприети като равностойни, са били предвидени по три показатели, които по съдържание и тежест са покривали изискването на закона да се съпоставят професионалната квалификация и нивото на изпълнение на работата във връзка с изпълняваната конкретна трудова функция за длъжността „длъжностно лице по регистрацията”.Ищецът е отпаднал при съпоставянето (подбирането) на служителите, тъй като е имал най-ниско ниво на изпълнение на работата през предходната година – последната му годишна оценка за изпълнение на длъжността е била „Изпълнението отговаря не напълно на изисквания”, както и единствено по отношение на него са били приети „Неприемливи резултати” при определяне заплащането на допълнително възнаграждение за постигнати резултати през първото тримесечие на 2015г.
За неоснователно е прието възражението на ищеца, че при съпоставянето на служителите е било проявено пристрастие – при подбора, извършван от определената за това комисия, фактически са били събрани данните по конкретните определени показатели за подбора, дадена е била оценка по предварителни критерии за оценяване на всеки от служителите и оценките са били сборувани. Не е било извършвана отделно преценка на нивото на изпълнение на работата на ищеца извън данните по последната му годишна оценка за изпълнение на длъжността и съобразяване на постигнатите резултати.Същевременно тази годишна оценка, съответно постигнатите в работата на ищеца резултати, са отговаряли и съответствали на критерия ниво на изпълнение на работата по чл. 329 от КТ и е можело да се използват при подбора без да е необходимо отделно оценяване на работата на служителите.
При характера и организацията на работа при работодателя, за служителите са били формирани оценки за изпълнение на длъжността по Наредба за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация, съответно те са били оценявани във връзка с тяхно допълнително материално стимулиране по създадени Вътрешни правила за работната заплата. В приложение на посочената наредба е дадена фактическа оценка годишно на изпълнението на длъжността от служителите в държавната администрация, като оценяването е въз основа на изпълнението на преките задължения на служителите и поставените задачи. Допълнителното възнаграждение по Вътрешните правила за работната заплата е било за точно и срочно изпълнение на поставените задачи. И двете оценки са обхващали значителен период от дейността на служителите, както и са били актуални към момента на подбора. С оглед приложението на разпоредбата на чл.329 КТ въззивната инстанция е стигнала до извод, че посочената правна норма не създава конкретни правила или ограничения във връзка с това как да се извърши подбора, като това е преценка на работодателя. Единственото изискване е подборът да е бил извършен предварително от него и съпоставянето на участващите в подбора работници или служители да е по двата критерия на чл. 329 от КТ, които да са обективно спазени, което в случая е направено.
Прието е също така, че писмените доказателства по оценяването на ищеца при формиране на годишната му оценка за 2014 г. и при определянето на допълнително възнаграждение за първите три месеца на 2015г. относно конкретните обстоятелства за това как ищецът е изпълнявал трудовите си задължения са частни удостоверителни документи, без обвързваща съда доказателствена сила, но съдът възприема обстоятелствата като осъществили се, тъй като те не се опровергават от други обстоятелства и доказателства по делото, както и не се установява самият ищец преди уволнението си да е оспорвал дадените му оценки и фактическите констатации, които са ги обусловили, включително годишната оценка, за която е имал право на възражение. Или самите тези документи по оценяването на работата на ищеца и съдържащите се в тях констатации са доказателства за нивото на изпълнение на работата му – съгласно констатациите по годишната оценка – че не е постигнал умения за работа по няколко задачи едновременно, както и че се фокусира върху изпълнението на собствените си цели и не проявява достатъчно заинтересованост за изпълнение на целите на екипа, а съгласно констатациите по оценката за първите три месеца на 2015г. по допълнителното възнаграждение – че не изпълнява точно и ефективно трудовите си задължения .
За основателно е прието позоваването на ищеца на Тълкувателно решение № 3/2011г. по т.д. № 3/2011г. на ОСГК на ВКС, като приложимо в случая – че критериите по чл. 329, ал. 1 от КТ имат обективни признаци и тяхното спазване може да бъде установено с всички доказателствени средства по ГПК; че преценката на работодателя по чл. 329, ал. 1 от КТ кой от работниците и служителите има по-висока квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ при упражняването на който съдът проверява основават ли се приетите от работодателят оценки на законовите критерии по чл. 329, ал. 1 от КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Но в случая от доказателствата по делото се установява по-ниско ниво на изпълнение на работата от страна на ищеца в сравнение с останалите служители на длъжността „длъжностно лице по регистрацията”, при което той е бил определен за съкращение при подбора.
Ищецът е твърдял пристрастие и при годишното му оценяване, съответно определянето на допълнително възнаграждение за постигнати резултати от страна на директора на Дирекция „Длъжностни лица по регистрацията”, оценявал ищеца, но такова обстоятелство е следвало да бъде установено. Няма посочени и събрани доказателства за такова пристрастие, което да е довело до даване на необективна или невярна оценка на нивото на изпълнение на работата на ищеца.Допълнително и годишната оценка, и оценката във връзка със заплащането на допълнително възнаграждение са били дадени преди 14.04.2015г., когато е влязло в сила Постановление № 80 от 06.04.2015г. за изменение и допълнение на Устройствения правилник на Агенцията по вписванията, обосновало предприетите в Агенцията съкращения. Или даваните на ищеца оценки, които са били ползвани при подбора, са били формирани преди предприетото уволнение. Оценките съответстват на такива давани и преди 2014г., които не са от лицето, изпълнявало фактически длъжността директор на Дирекция „Длъжностни лица по регистрацията” към момента на уволнението.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. По обуславящия изхода на спора материалноправен въпрос досежно необходимостта от провеждане на доказване от страна на работодателя на фактите,обусловили преценката му,т.е.спазени ли са критериите, установени в чл. 329 КТ при извършения подбор и относно обхвата на съдебния контрол при преценката за спазване на чл. 329 КТ от работодателя, въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като изводите в обжалваното решение във връзка с подбора са съобразени със задължителната практика на ВКС – ТР № 3 от 16.01.2012 г. по т. д. № 3/ 2011г. на ОСГК на ВКС ,а именно, че при прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване на щата или намаляване на обема на работа, подборът e част от правото на уволнение, затова при спор за законосъобразност на уволнението, съдът упражнява съдебен контрол за точното прилагане на закона, който не се изчерпва само с констатацията за формалното прилагане на критериите по чл. 329 КТ, а обхваща проверка на приетите от работодателя и оспорени от работника или служителя оценки по същите критерии. С обжалваното решение съдът е извършил такъв съдебен контрол като е приел, че подборът е законосъобразен, тъй като обективираната в писмения документ оценка на качествата на ищеца съответства на неговите действителни професионални качества и ниво на изпълнение на възложената трудова функция.
Решението на работодателя относно преценката на показателите за критериите по чл. 329, ал. 1 КТ може да бъде обективирано в различни негови актове – решение, разпореждане, резолюция, заповед и др., чиято конкретна форма е въпрос на вътрешна организация в съответното предприятие или учреждение. Критериите по чл. 329, ал. 1 КТ имат обективни признаци и тяхното спазване е начина за упражняване на правото на подбор и правото на уволнение, което при спор се преценява от съда. Формата на извършване на подбора е въпрос на работодателска преценка. Доказването му при оспорване, както на неговото извършване, така и на останалите въпроси – включването в подбора на всички необходими участници, прилагането на законовите критерии, обективното съответствие на оценката по отделните показатели на обективно проявените професионални качества и квалификация на работника или служителя, с оглед на възложената работа, е допустимо с всички доказателствени средства.За пълнота на изложението следва да бъде посочено,че в производството пред първата инстанция ищецът не е оспорил представените от ответника писмени доказателства, нито е ангажирал такива в противовес на тях, поради което доказателствената им сила е била зачетена в съответствие с практиката на ВКС, която е уеднаквена с приетото тълкувателно решение.
Релевираното специално основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК не е налице,защото касаторът не е обосновал самото основание, т.е. не е посочил какво е значението на “поставения” правен въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид също така, че точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване.Развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват.Освен това така формулиран въпросът се припокрива с поставения първи въпрос.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1808/01.03.2016 г. по гр.д.№ 16657/2015 г. по описа на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: