3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 625
София, 30.09.2013 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на деветнадесети септември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 3091/2013 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу разпореждане № 5224 от 10.05.2013 г. по в. т. д. № 1017/2012 г. на Варненски окръжен съд, с което е върната подадената от дружеството касационна жалба срещу постановеното по посоченото дело решение № 155 от 21.02.2013 г.
Частният жалбоподател поддържа, че атакуваното разпореждане е неправилно и моли за отмяната му, като твърди, че е изпълнил своевременно указанията на въззивния съд, съдържащи се в разпореждане № 4196 от 10.04.2013 г., а именно – указанието за внасяне на държавна такса по сметка на ВКС в размер на 30 лв. е изпълнено на 07.05.2013 г., който е последният ден от дадения му едноседмичен срок, а указанието за начина на подаване на касационната жалба – по пощата, чрез куриер или в деловодството на съда – е изпълнено още към момента на депозирането й, тъй като от нея е видно, че е подадена в деловодството на съда на датата 08.04.2013 г.
Ответникът по частната жалба – [фирма], [населено място] – не заявява становище по същата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да върне касационната жалба на [фирма], [населено място], въззивният съд е приел, че дружеството-касатор не е изпълнило дадените му с разпореждане № 4196 от 10.04.2013 г. указания за отстраняване нередовностите на същата, надлежно съобщени му на 26.04.2013 г., спрямо която дата едноседмичният срок за отстраняването им е изтекъл на 07.05.2013 г. По-конкретно, решаващият състав е посочил, че с депозираната на 09.05.2013 г. писмена молба търговското дружество е изпълнило само част от тези указания, като втората част от тях изобщо не е изпълнена дори и към момента на произнасянето му.
Настоящият състав намира, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено, макар да не споделя част от изложените в него съображения.
Неправилно въззивният съд е приел, че указанието за внасяне на държавна такса в размер на 30 лв. по сметка на ВКС е изпълнено след изтичане на дадения едноседмичен срок, т. е. след 07.05.2013 г. В тази насока не е съобразен фактът, че писмената молба (вх. № 14588/09.05.2013 г.), с която касаторът е представил документ за заплащане на посочената сума, е депозирана по пощата на 07.05.2013г., видно от клеймото върху приложения по делото пощенски плик. Следователно, указанието по т. 1 от разпореждане № 4196 от 10.04.2013 г. е изпълнено в срок.
Законосъобразен обаче е изводът на решаващия състав за неизпълнение на указанието по т. 2 от разпореждане № 4196 „да уточни начина на депозиране на касационната жалба – чрез пощенска, куриерска служба или в деловодството на съда”. Макар да не е изрично посочено, предвид допълнителното указание „в случай, че това е една от първите две посочени опции, да представи доказателства за датата”, очевидно е, че указанието е дадено с оглед извършване на преценка относно спазването на срока по чл. 283 ГПК. В случая този срок не е спазен. Видно от приложеното по въззивното дело съобщение, препис от постановеното от Варненски окръжен съд решение е връчен на [фирма], [населено място] на 05.03.2013 г. С оглед на тази дата и при спазване на установеното в чл. 60, ал. 3 ГПК правило за изчисляване на сроковете по месеци, едномесечният срок по чл. 283 ГПК изтича на 05.04.2013 г. (петък – присъствен ден). И тъй като касационната жалба е подадена на 08.04.2013 г.(понеделник) – както признава и самата страна в настоящата частна жалба, жалбата е депозирана в деловодството на съда, а не по пощата или чрез куриер – то същата се явява просрочена. Ето защо, постановеното от въззивния съд разпореждане за връщането й, като краен правен резултат, е правилно и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 5224 от 10.05.2013 г. по в. т. д. № 1017/2012 г. на Варненски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: