3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№625
гр. София,30.09.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 3124 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 вр. ал.1, т.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. Г. С. и [фирма], [населено място], против решение №155 от 29.04.2013г. по ч. гр. д. № 104/2013г., с което Апелативен съд- Б. е оставил без разглеждане частната им жалба против решение № 19/ 06.03.2013г. по ч.гр.д. № 45/ 2013г. по описа на БОС, с което е прекратено производството по делото в частта по жалбата им срещу действия на ЧСИ вх. № 20303/ 28.11.2012г., като недопустимо.
Частните жалбоподатели сочат, че решението е неправилно и молят да бъде отменено. Поддържат, че неоснователно е оставена без разглеждане от апелативния съд подадената от тях частна жалба, като просрочена. Считат, че неправилно съдът е приел за меродавна за редовното връчване на съобщението за решението на окръжния съд дата, на която трето лице, несвързано с жалбоподателя, е написало, че е получило съобщението, което не е адресирано до него. Твърди, че не са налице предпоставките за връчване на съобщенията по реда на чл.50, ал.2 ГПК – на юридическото лице-жалбоподател, съответно по реда на чл.41, ал.2 ГПК – на физическото лице.- жалбоподател. Позовава се на липса на доказателства, че твърдението от посоченото като нов собственик на обекта лице, че дружеството е напуснало адреса, е вярно. В случай, че съдът приеме, че са налице предпоставките за връчване на съобщенията по чл.41 и чл.50, ал.2 ГПК, частните жалбоподатели навеждат довод, че за дата на уведомяването следва да се приеме не 13.03.2013г., а не датата, на която БОС е поставил резолюция за връчване на съобщенията по чл.41, ал.2 ГПК и чл.50, ал.2 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на жалбоподателите, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като разгледана по същество е неоснователна.
До настоящите жалбоподатели В. С. и [фирма] са изпратени по два броя съобщения за решенето на Бургаски окръжен съд, с което се прекратява производството по подадената от тях жалба срещу действия на ЧСИ. Първите съобщения са оформени по реда на чл.41, ал.2 ГПК, съответно по чл.50, ал.2 ГПК, при удостоверяване на 13.03.2013г. от призовкаря, че по сведение на З. К. К.-новият собственик на апартамента, физическото лице В. С. не живее на адреса, съответно фирмата не се намира на адреса, като новият собственик няма връзка с тях. Вторите съобщения до страните са връчени на 15.03.2013г. в деловодството на съда лично на В. С., която е и законен представител на дружеството- жалбоподател. Преди това, с оглед разглеждането на жалбата срещу действията на ЧСИ в открито съдебно заседание, призовките са връчени на 08.02.2013г. на В. С. и [фирма] в деловодството на съда, а не на адреса по жалбата им, като изрично е посочено, че причината за това е, че те са напуснали този адрес.
За да върне частната въззивна жалба като просрочена, апелативният съд е приел, че тя е депозирана на 22.03.2013г., след изтичане на 20.03.2013г. на едноседмичния срок за обжалване, считано от връчването на 13.03.2013г. на съобщенията за прекратяване на производството по жалбата им срещу действия на ЧСИ. Прието е за ирелевантно относно срока за обжалване второто връчване на съобщенията до същите страни на 15.03.2013г.
Определението е правилно.
При няколко изпратени и редовно връчени до страната съобщения за едно и също процесуално действие, страната се счита за уведомена за него от датата на първото редовно връчване на съобщението. В настоящия случай на жалбоподателите /физическо и юридическо лица/ първото по време съобщение за решението на окръжния съд за прекратяването на производството по жалбата им срещу действия на ЧСИ е връчено на 13.03.2013г. по реда на чл.41, ал.2 ГПК, съответно по чл.50, ал.2 ГПК. Неоснователно е твърдението на частните жалбоподатели, че не са налице предпоставките за приложението на посочените начини на връчване на съобщенията. Фактът, че лицата са напуснали адреса, посочен от тях в жалбите им и който се явява и вписан в търговския регистър адрес на управление на дружеството- жалбоподател, е удостоверен от призовкаря въз основа на събраните от него сведения от новия собственик и обитател на имота, като жалбоподателите не са оборили материалната доказателствена сила на призовката като официален свидетелстващ документ. Данни, че физическото лице- жалбоподател е напуснало адреса преди повече от един месец се съдържат в призовката за откритото съдебно заседание по разглеждане на жалбата, връчена на лицето на 08.02.2013г. в деловодството на съда, като въпреки, че с тази призовка страна е била уведомена за задължението й по чл.41, ал.2 ГПК, тя не е посочила съдебен адресат, на който да се връчат съобщенията, поради което на основание чл.41, ал.2 изр.1 ГПК, съобщението за решението се счита връчена редовно.
Не може да бъде възприет и доводът на жалбоподателите, че съобщението до страна, оформено по реда на чл.41, ал.2 ГПК, съответно по чл.50, ал.2 ГПК, се счита достигнало до адресата си едва с разпореждането на съда, с което се определя по кой начин е връчено съобщението. Връчването на съобщенията се извършва от връчител по см. на чл.42 ГПК, като това именно е меродавният момент, в който съобщението се счита достигнало до адресата си. Разпореждането на съда, с което само се определя по кой начин вече е осъществено връчването, е ирелевантен за момента на осъществяване на връчването.
Предвид изложеното, частната жалба е неоснователна, поради което обжалваното решение, имащо характер на разпореждане, следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА решение №155 от 29.04.2013г. по ч. гр. д. № 104/2013г., на Апелативен съд- Б., имащо характер на разпореждане.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.