О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №625/07.12.2015 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на петнадесети октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Теодора Нинова
Членове: Светлана Калинова
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 4228 по описа за 2015 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 1751/ 24.04.2015 г. по гр. д. № 121/ 2015 г, с което Благоевградски окръжен съд, като е потвърдил решение № 3521/ 31.08.2014 г. по гр. д. № 1278/ 2012 г. на РС – Разлог, по искове с правна квалификация чл. 40 ЗУЕС от [фирма] е отменил решенията от 29.09.2012 г. на Общото събрание на комплекс „Панорама“ в [населено място], представляващ сграда в режим на етажна собственост.
Решението се обжалва от останалите собственици на самостоятелни обекти в сградата, с изключение на ищцовото дружество с искане то да бъде допуснато до касационен контрол по въпросите:
1. При предявен иск по чл. 40 ЗУЕС, какви са релевантните обстоятелства, които съдът е длъжен да изследва, за да прецени дали в сградата всички обекти образуват етажна собственост или има обекти, които са обособени в отделна етажна собственост?
2. Има ли задължение въззивният съд да обсъди и изложи конкретни мотиви и съображения по относимостта на всяко едно писмено доказателство, приобщено към делото?
3. Когато искът по чл. 40 ЗУЕС е обоснован с твърденията, че решенията на ОС са взети в нарушение на законовите изисквания за мнозинство (чл. 17, ал. 2 и ал. 3 ЗУЕС) и във всеки титул (документ за собственост) съотношението между стойността на отделния обект към всички обекти в сградата в режим на етажна собственост е посочено числено, но след преобразуването му в процент сборът от процентите на идеалните части на собствениците в общите части на сградата по всички документи за собственост не е равен на 100, допустимо ли съдът да определи съдържанието на правото на глас за участие в приемане на решения от ОС и по какъв критерий или е длъжен да следва численото съотношение, посочено в документите за собственост.
Касаторите считат, че въпросите обуславят въззивното решение.
По първия извеждат допълнителните основания за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК чрез определение № 622/ 20.11.2014 г. по гр. д. № 4875/ 2014 г. ВКС, ГК, I-во ГО и по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК чрез решение № 9/ 07.01.2013 г. по гр. д. № 2587/ 2012 г. на РС – Русе, решение № 49/ 16.01.2014 г. по гр. д. № 581/ 2013 г. на РС-Велико Търново и решение № 51/ 17.01.2014 г. по гр. д. № 577/ 2013 г. на РС-Велико Търново. Твърдят, че въззивното решение противоречи на приложената практика.
По втория въпрос извеждат допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК чрез решение № 68/ 03.05.2012 г. по гр. д. № 1808/ 2010 г. ВКС, ГК, IV-то ГО и твърденията, че обжалваното решение му противоречи.
По третия въпрос извеждат допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК със становище, че допускането на касационния контрол е от значение за точното и еднакво прилагане на закона и за развитието на правото.
От ответника по касация (ищец по предявените искове) [фирма] не постъпва отговор на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена на 25.06.2015 г. преди да влезе в сила ЗИДГПК (обн. ДВ бр. 50/ 03.07.2015 г.), а преценката за допустимостта на нейния предмет следва да бъде извършена според изискванията на чл. 280, ал. 2 ГПК (в редакцията на текста преди последното изменение на ГПК) – аргумент от § 14 от ПЗР на ЗИДГПК (ДВ бр. 50/ 2015 г). Настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че жалбата има допустим предмет. Въззивното решение е по конститутивните искове, предвидени в чл. 40 ЗУЕС, а те са неоценяеми. Касаторите притежават надлежна процесуална легитимация – те са ответници по исковете по конститутивното решение. Спазен е и срокът по чл. 283 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за допустимост и редовност на жалбата, но липсват заявените основания за допускане на касационния контрол. Съображенията за това са следните:
В. съд е съобразил събраните доказателства, че комплекс „Панорама“ е съставен от четири секции, които включват самостоятелни жилищни и нежилищни обекти, принадлежащи на различни собственици, като комплексът е с общ покрив, общи външни стени, общи плочи и конструкция. За това е квалифицирал комплекса като сграда в режим на етажна собственост, а законосъобразността на взетите решения от ОС от 29.12.2012 г. е преценявал според заявените основаният и изискванията на ЗУЕС.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което исковете по чл. 40 ЗУЕС са били уважени и са отменени всички решения на ОС от 29.09.2012 г., въззивният съд е приел, че те са взети при нарушение в определянето на съдържанието на правото на глас, което ответникът по касация притежава в качеството на собственик на жилищни и нежилищни обекти в комплекс „Панорама“ (чл. 17, ал. 5, т. 1, вр. ал. 1 ЗУЕС). Съобразил е и това, че вследствие допуснатото нарушение при приемане на решенията не е било постигнато необходимото мнозинство от 50 % от представените на ОС идеални части от общите части на сградата (чл. 17, ал. 3 ЗУЕС).
Тези изводи съдът е основал на документите за собственост, в които е посочено числено съотношение на самостоятелните обекти към сбора на площта на всички самостоятелни обекти, приемайки, че преди да пристъпи към вземане на решения ОС е имало задължението предварително да определи съдържанието на правото на глас на всеки собственик на самостоятелен обект. Съгласно чл. 17, ал. 1 ЗУЕС, в ОС собствениците имат право на глас, съответстващ на притежаваните от тях идеални части от общите части на сградата, но в случая сборът от процентите на идеалните части на всички собственици в общите части на сградата не е равен на сто. В. съд е съобразил, че страните не спорят за това, че този (предварителен) въпрос е стоял пред ОС, а спорът е концентриран върху това, дали има законово основание при определяне на съдържанието на правото на глас за всеки собственик на отделен обект да са изключени нежилищните обекти в комплекса. Собственик на тези обекти към 29.12.2012 г. е ответникът по касация и ОС е взело решение да ги изключи, определяйки съдържанието на правото на глас на дружеството само при зачитане на притежаваните от него жилищни обекти.
В. съд е приел, че критерият, по който ОС е сторило това, е незаконосъобразен, защото се основава на ирелевантен факт – останалите собственици на самостоятелни обекти били лишени от достъп до нежилищните обекти в комплекса. В. съд е съобразил, че законът допуска определени обекти в сградата в режим на етажна собственост да се управляват самостоятелно, а собствениците им да бъдат изключени от приемането на определени решения във връзка с управлението на цялата сграда, но за това изисква обектите да са конструктивно обособими и да имат отделен вход (чл. 8, ал. 2 ЗУЕС). Съдът е изключил възможността релевантният факт да се е осъществил, като се е базирал на събраните доказателства чрез заключението на съдебнотехническата експертиза. По тях е приел за установено, че нежилищните обекти са разположени в две от секциите на комплекса и въпреки че имат самостоятелен вход, в едната от секциите има жилищни обекти, собственост на част от касаторите. Поради тези причини въззивният съд е определил съдържанието на правото на глас на ответника по касация, като към притежаваните от него жилищни обекти в комплекса е включил и нежилищните. Приложил е механизма на чл. 17, ал. 4 ЗУЕС, приемайки, че чл. 17, ал. 5, т. 1 ЗУЕС препраща към него. Определил е идеалните части за всичките жилищни и нежилищни обекти, собственост на ответника по касация, като съотношение между сбора от техните площи и складови помещения, придадени към тях и го е разделил на сбора от площта на всички самостоятелни обекти и придадените складови помещения в комплекса, а така полученото число е преобразувал в проценти 32. 209 %.
В. съд е направил извода за нарушение на чл. 17, ал. 5, т. 1, вр. чл. 17, ал. 1 ЗУЕС, като е сравнил правото на глас, с което ОС от 29.09.2012 г. е счело, че ответникът по касация следва да вземе участие (7. 67 %) с действителното съдържание на неговото право (32. 209%). Съобразил е и това, че допуснатото нарушение е необходимо, но недостатъчно условие, за да отмени решенията на ОС. Уважил е исковете по чл. 40 ЗУЕС, като е съобразил, че при приемането на всички решения ответникът по касация е гласувал против и сборът от процентът на гласувалите „за“ е недостатъчен, за да удовлетвори изискванията на чл. 17, ал. 3 ЗУЕС решенията да се приемат с мнозинство от 50 % от представените идеални части от общите части на етажната собственост.
Настоящият състав на Върховният касационен съд, не намира, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване по първия въпрос, който касаторът поставя. В. съд е приел, че спорът се концентрира върху това дали има законово основание при определяне на съдържанието на правото на глас на ответника по касация да бъдат изключени нежилищните обекти в комплекса, на които дружеството е собственикът. Следователно първият въпрос обуславя изводите в обжалваното решение. Практиката, приложена към изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК, не решава въпроса съответно на критерия, който ОС от 29.09.2012 г. е приложило, за да изключи тези обекти при определяне на съдържанието на правото на глас на ответника по касация. Изложеното изключва допълнителните основания на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Отделен е въпросът, че приложеното от касатора определение на ВКС по чл. 288 ГПК е и негодно да осъществи хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Настоящият състав на Върховния касационен съд не намира, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване и по втория въпрос. Този въпрос би имал значение за крайния резултат, само ако решението е базирано на противоречиви писмени доказателства, които установяват релевантни факти и това противоречие е заявено във въззивната жалба (когато доказателствата са събрани пред първата инстанция – аргумент от чл. 269 ГПК) или се проявява във въззивното производство (при доказателствата, събрани във въззивното производство – аргумент от чл. 271, ал. 1, във връзка с чл. 12 ГПК). Това е така, защото единствено противоречието в събраните писмени доказателства извежда задължение на съда да ги обсъди поотделно и да посочи на кои базира своите изводи. Такъв е и смисълът на решението по чл. 290 ГПК, цитирано в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК. В случая обаче въззивното решение не е постановено при противоречиви писмени доказателства. Вторият въпрос, поставен от касатора, изключва общото основание на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол.
Третият въпрос е включен в предмета на делото и е обуславящ за крайния извод на въззивния съд. Съгласно чл. 17, ал. 1 ЗУЕС, в ОС собствениците имат право на глас, съответно на притежаваните от тях идеални части от общите части на сградата в режим на етажна собственост. При това числено съотношение те участват при сформиране на кворума, който законът изисква като необходим, за да бъде прието решение (чл. 17, ал. 2 и ал. 3 ЗУЕС). В случая въззивният съд е съобразил, че сборът от процентите на идеалните части в общите части на сградата, посочени в титулите за собственост на всички собственици на отделни обекти в комплекс „Панорама“, не е равен на сто. Така е изключил възможността при определяне на правото на глас за участие в проведеното ОС от 29.09.2012 г. да се използва съотношението от документите за собственост и е приел, че се налага да приложи механизма на чл. 17, ал. 4 ЗУЕС (по аргумент от препращането в чл. 17, ал. 5, т. 1 ЗУЕС). В. съд е съобразил и това, че механизмът за определяне на съдържанието на правото на глас в ОС на сградата в режим на етажна собственост следва да е еднакъв при всеки възможен случай – и когато правото е пряко установимо чрез представените документи за собственост (чл. 17, ал. 1 ЗУЕС), и когато то следва да бъде предварително установено от ОС, защото в документите за собственост съответните идеални части не са посочени (чл. 17, ал. 4 ЗУЕС) или са посочени погрешно (чл. 17, ал. 5, т. 1 ЗУЕС). Това е така, защото механизмът е зададен от императивната разпоредба на чл. 40 ЗС, а нормите в ЗУЕС го възпроизвеждат. Идеалните части за всеки самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост са равни на съотношението между сбора на площта на самостоятелния обект и складовите помещения, придадени към обекта, разделен на сбора от площта на всички самостоятелни обекти и придадените складови помещения, а полученото число се преобразува в проценти. В обжалваното решение приложените норми на чл. 17, ал. 1, 4 и 5 ЗУЕС са ясни и точни и не се нуждаят от тълкуване. Изложеното изключва и допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1751/ 24.04.2015 г. по гр. д. № 121/2015 г. на Благоевградски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.