О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 625
София, 09.05. 2014 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на осми май през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 291 по описа за 2014 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от К. П. К. срещу въззивно решение № 151/14.10.2013 г. на Апелативен съд Варна, постановено по гр.д. № 321/2013 г. в частта, с която иска по чл. 227, ал. 1 ЗЗД е уважен.
Излага доводи за противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Насрещната страна Н. М. К. не е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
П. П. К. и Н. М. К. са предявили по чл.227, ал.1, б.”в” от ЗЗД иск за отмяна до ? ид.ч на дарение, предмет на н…. поради отказ от страна на надарения К. К. да им осигури издръжка.
В хода на производството П. К. е починал. Негови наследници са другият ищец Н. К. и ответникът К. К.. Искът е прекратен до размера на 1/8 ид.ч. поради сливане качеството на ищец и ответник в лицето на К. К.. Н. К. е заместила починалия ищец относно наследената от нея 1/8 ид.ч. от предмета на договора за дарение. Въззивната инстанция, като потвърдила решението на първостепенния окръжен съд, е уважила иска и е развалила договора до размера на 3/8 ид.ч.
За да постанови този резултат, съдът установил, че съпрузите П. и Н. К. са дарили на ответника К. К. и на Н. К. по ? ид.ч. от недвижим имот, находящ се в [населено място], подробно описан в акта за собственост.
Съдът, също така установил при анализ на свидетелски показания, писмени доказателства и съдебна експертиза, че дарителите изпитвали недостиг на средства поради влошеното здравословно състояние на П. К.. За периода от 2008 г. до 2012 г. е установен ежегоден недостиг на средства за живот между 500 лева и 2000 лева. При изготвянето на заключението е съобразено, че дарителите обитават подареното жилище, но също и здравословното им състояние. П. К. претърпян хеморагичен мозъчен инсулт, в резултат на което последвали множество усложнения, починал в хода на процеса. Съдът приел, че дарителите са изпаднали в трайна нужда, а получаваните от тях пенсии не са били достатъчни по размер за задоволяване на индивидуалните им потребности.
Установено е, че те са поискали издръжка от К. К. – с писмо, изпратено с обратна разписка, още и устно, както и чрез предявяване на исковата молба.
Надареният им дал през 2009 г. 150 лв. и през 2010 г. – 100 лв., което било недостатъчно за покриване на нуждите, а и след отправените покани, не се е отзовал.
Направено е заключение, че К. К. е проявил непризнателност и е налице хипотезата на чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД. Посочено е, че дължимата издръжка от надарения, при трайна нужда на дарителя, не обосновава понятието неделимост на задължението и другите надарени лица, извън надарения – ответник по иска, не са негови необходими другари.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по обосновката на касатора, както и с оглед служебна проверка на касационната инстанция за валидност на цялото решение, за допустимостта му в обжалваната част, както и за точното приложение на императивни материалноправни норми, или за правилност с оглед охрана интереса на лица, за които законът е вменил отговорност на съда.
В изложението към касационната жалба е повдигнат въпроса: При предявен иск за разваляне на договор за дарение по чл. 227, ал. 1, б.”в” ЗЗД, извършено в полза на повече от едно лице, основан на твърдения за отказ да се даде издръжка, от която дарителите се нуждаят, следва ли всички надарени лица да участват като ответници.
Касаторът счита, че надарените са солидарно отговорни, поради което се явяват необходими другари в производството по иска за отмяна на дарението. Поддържа противоречие на приетото от въззивния съд с указанията в ТР № 6/2011 г. на ОСГК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че няма противоречие с тълкувателното решение, защото в него, както, без съмнение в практиката и доктрината се приема, е изяснено, че при пасивна солидарност, кредиторът може да иска цялото вземане от всички длъжници или само от един от тях, по свой избор. Солидарните длъжници са обикновени другари, а съдът следи служебно единствено за участието на необходимите другари и то, не на всички, а само на задължителните необходими другари.
От друга страна, ясно е и никога не имало спор в доктрината и съдебната практика, че надареният не е длъжник на дарителя, в този смисъл – при повече надарени, те няма как да се явят солидарни длъжници на дарителя. Едва при възникване на трайна нужда и поискване на издръжка, за надарения, към когото е отправено искане, възниква морален дълг да я даде. Обстоятелството, че и друго лице е също надарено, няма отношение към изпълнението на моралния дълг от страна на този надарен, от когото е поискана издръжка.
Вторият поставен въпрос в изложението към касационната жалба е трябва ли, при предявен иск по чл. 227, ал. 1, б.”в” ЗЗД, кредиторът да отправи писмена покана, съобразно изискванията на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, с която да даде на длъжника срок за изпълнение, преди да предяви иск за разваляне на договора. Поддържа се противоречие с решение № 1310/1999 г. по гр.д. № 1088/1995 г. на ІІ ГО ВС РБ.
Въпросът е неотносим към постановеното от съда, защото в обжалваното решение е прието, че покана има, включително писмена от преди подаване на исковата молба. Ако касаторът не е съгласен с този фактически извод на въззивната инстанция, то той не е поставил правни въпроси във връзка с така приетото.
В заключение, съставът на Върховния касационен съд намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 151/14.10.2013 г. на Апелативен съд Варна, постановено по гр.д. № 321/2013 г. в частта, с която искът по чл. 227, ал. 1 ЗЗД е уважен, по касационната жалба на К. П. К..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: