Определение по ч. гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.2
470_11_opr_chj_defin_tax.doc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 626
С., 01.11. 2011 година
Върховният касационен съд на Р. България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети октомври две хиляди и единадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр.дело N 470 /2011 г.:
Производство по чл.274,ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу определение от 30.06.2011 г., постановено по (частно) гр. д. № 319 /2011 г. на Варненския апелативен съд, г.о., с което е прекратено производството по частна жалба на частния жалбоподател [фирма] срещу разпореждане от 04.05.2011 г. по т.д. 254 /2010 г. на Силистренски окръжен съд, с което е определена цена на иска на главно встъпилото лице [фирма].
Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение е неправилно и излага доводи за неправилност на определението на СОС, с което му е определена държавна такса в този размер, вместо дължимата в размер на 50 лева.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че обжалваното пред него разпореждане от 04.05.2011 г. по т.д. 254 /2010 г. на СОС е с характер на определение, не прегражда развитието на делото, не е посочено в закона като подлежащо на обжалване, поради което и не попада в хипотезата на чл.274 ГПК, определяща вида на определенията, подлежащи на самостоятелен контрол. То е такова по чл.70,ал.3 ГПК, а не по чл.70,ал2 ГПК и само второто е посочено в ГПК капо подлежащо на обжалване. В случая ищецът не е посочил цена на иска си изобщо и такава е определена първоначално от съда, а този акт не подлежи на обжалване.
От приложеното т.д. № 254 /2010 г. на СОС е видно, че с разпореждане от 04.05.2011 г. СОС на основание чл.70,ал.3 вр. чл.71,ал.2 ГПК е определил цената на исковете в размер на 352,735 лева, на държавната такса – в размер на 3,527.35 лева (1 % от цената на иска) и е указал на ищеца по исковете [фирма] в едноседмичен срок да представи доказателства, че я внесъл по сметка на СОС. Преди това с определение от 17.11.2010 г. (л.28 до 31) съдът е конституирал [фирма] като главно встъпила страна и е приел за разглеждане уточнените му установителни искове срещу К. за признаване на правото на собственост върху индивидуализирани недвижими имоти и срещу [фирма] с правно основание чл.108 ЗС върху индивидуализирани недвижими имоти и е дал указания да [фирма] за представяне на данъчна оценка на недвижимите имоти.
На отделно обжалване подлежат само определенията и разпорежданията на съда, посочени по вид в чл.274 ГПК (чл.279 препраща към тази разпоредба за частните жалби срещу разпорежданията). Постановеното от ВАпел.С определение е преграждащо, поради което частната жалба срещу него е допустима по реда на чл.274,ал.2 ГПК.
Настоящият състав намира, че определенията, с които съдът определя цена на предявения иск подлежат на обжалване съгласно разпоредбата на чл.70,ал.3 ГПК, поради което и намира частната жалба за основателна и че обжалваното определение на въззивния съд следва да бъде отменено като незаконосъобразно и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия – произнасянето от Апелативния съд по съществото на частната жалба, с която е сезиран – определяне на паричната оценка на предмета на делото.
Воден от изложеното настоящият състав
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение от 30.06.2011 г., постановено по (частно) гр. д. № 319 /2011 г. на Варненския апелативен съд, г.о..
ВРЪЩА ДЕЛОТО на състава на Варненския апелативен съд, г.о. за продължаване на съдопроизводствените действия – произнасянето по съществото на частната жалба.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.