4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 626
София, 15.05.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на девети май две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Зоя Атанасова Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 1749 по описа за 2013 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 1639 от 29.10.2012 година по гр.д. № 1066/2012 година на Пловдивски окръжен съд е потвърдено решение № 4102 от 17.11.2011 г. по гр.д. № 6095/2009 г. на Пловдивски районен съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за сумата 32681,34 лева, предявен от П. Т. Б. в качеството му на едноличен търговец с фирма „П. В.”, [населено място] против Р. С. Р. от [населено място]. В решението на въззивния съд е прието за установено, че на 15.04.2007 г. между страните по делото е бил сключен договор за наем, с който ответникът като наемодател е предоставил на ищеца като наемател държането на имот в [населено място] срещу месечна наемна цена в размер на равностойността на 1500 щатски долара за срок от пет години. В договора страните са се съгласили, че наемателят ще извършва за своя сметка преустройства и подобрения, имащи отношение към дейността и експлоатацията, за които имотът е нает – осъществяване дейност в областта на културата, културно-информационна дейност и търговска дейност, а всички останали преустройства и подобрения, съставляващи трайна инвестиция и подобряващи състоянието на имота, съгласувани с наемодателя, ще се заплащат по равно от страните чрез приспадане от месечния наем. Прието е за установено, че към 2007 година ищецът е направил в имота подобрения, разходите за които възлизат на 13781 лева, както и че в периода от м. юли 2007 г. до м. юни 2008 г. е заплащал наем, ежемесечно намаляван със стойността на разходите за подобрения общо по-малко от уговорения със сумата 7189,08 лева. При така установените факти, в решението е прието, че в съответствие с постигнатата между страните договореност, разходите за подобрения са поети по равно, поради което претенцията за заплащане на пълната им стойност от наемодателя е неоснователна. Прието е, че претенцията за стойността на подобренията е неоснователна и предвид липсата на доказателства за увеличение стойността на наетия имот.
В касационната жалба против решението на Пловдивски окръжен съд, постъпила от П. Т. Б. са изложени доводи за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Поддържа се, че въпросите следва ли съдът да допусне нова или разширена експертиза при оспорване на заключението на вещото лице; следва ли да изложи мотиви защо възприема или не експертното заключение, както и дължат ли се на наемателя разходите за подобрения, направени със знанието и съгласието на собственика, решението е постановено в противоречие с практиката на Върховния касационен съди тази на съдилищата. Поддържа се и че повдигнатите процесуални въпроси относно правилата за допускане, изслушване и възприемане на експертни заключения са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Приложени са Постановление на Пленума на ВС № 1 от 28.05.1979 г.; Постановление на Пленума на ВС № 6 от 27.12.1974 г.; Тълкувателно решение № 85 от 02.12.1968 г. по гр.д. № 149/1968 г. ГСГК ВС НР; решение № 243 от 31.05.2011 г. по гр.д. № 976/2010 г. на І г.о. ВКС; решение № 873 от 17.12.2010 г. по гр.д. № 175/2010 г. на І г.о. ВКС; решение № 20 от 09.03.2011 г. по гр.д. № 311/2010 г. на ІІ т.о. ВКС; решение № 34 от 02.04.2009 г. по гр.д. № 683/2008 г. на ІІ т.о. ВКС; решение № 571 от 14.10.2008 г. по гр.д. № 313/2008 г. на І т.о. ВКС; решение № 64 от 18.05.2010 г. по гр.д. № 13/2010 г. на Варненски апелативен съд; решение № 353 от 10.12.2008 г. по гр.д. № 599/2008 г. на Великотърновски апелативен съд и решение от 28.06.2002 г. по гр.д. № 484/2002 г. на Пловдивски апелативен съд.
Ответникът по касационната жалба Р. С. Р. я оспорва като неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивски окръжен съд.
Д. за постановяване на решението в противоречие с практиката на Върховния касационен съд е неоснователен. Съгласно установената съдебна практика, израз на която са и приложените решения № 243 от 31.05.2011 г. по гр.д. № 976/2010 г. на І г.о.; решение № 873 от 17.12.2010 г. по гр.д. № 175/2010 г. на І г.о. ВКС и решение № 20 от 09.03.2011 г. по гр.д. № 311/2010 г. на ІІ т.о., съдът назначава друго или повече вещи лица, когато заключението е непълно или неясно или допуска повторна експертиза, когато заключението е необосновано или възниква съмнение в неговата правилност. Преценката дали заключението е пълно, ясно и обосновано обаче е на съда, който допуска експертизата след като сам прецени необходими ли са за изясняване на делото специални знания в определена област. Съдът не е длъжен да допусне нова или повторна експертиза, независимо дали страната оспорва заключението, когато сам счете, че вещото лице е отговорило ясно и точно на поставените въпроси. Съдът следва да откаже изслушването на експертиза и когато искането за това не е направено своевременно. В съответствие с така установената практика, въззивният съд е допуснал изслушването на техническа експертиза относно стойността на извършените от ищеца в имота подобрения; приел е, че експертизата е отговорила пълно и точно на поставената задача и е отказал да допусне допълнителна експертиза за обстоятелства, които не са били своевременно заявени от страната. В съответствие с чл. 254, ал.1 ГПК, въззивният съд е мотивирал определението от 27.09.2012 г., с което е отказал да допусне изслушване на допълнително експертно заключение и е изложил в решението си мотиви защо възприема дадените от вещото лице стойности за извършени разходи за подобрения.
Предвид изложеното, неоснователен е и доводът за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 КТ по въпросите следва ли съдът да допусне нова или разширена експертиза при оспорване на заключението на вещото лице и следва ли да изложи мотиви защо възприема или не експертното заключение. По така изведените въпроси е налице установена практика на Върховния касационен съд, в т.ч. обективирана в приложените от касатора съдебни актове, постановени по реда на чл. 290 ГПК, основания за промяна на която не са налице.
Не е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и тази на съдилищата и въпросът дължат ли се на наемателя разходите за подобрения, направени със знанието и съгласието на собственика. В съответствие с възприетите постановки в Постановление на Пленума на ВС № 6 от 27.12.1974 г.; Тълкувателно решение № 85 от 02.12.1968 г. по гр.д. № 149/1968 г. ГСГК ВС НР, в който смисъл са и изводите в решение № 34 от 02.04.2009 г. по гр.д. № 683/2008 г. на ІІ т.о. ВКС и решение № 64 от 18.05.2010 г. по гр.д. № 13/2010 г. на Варненски апелативен съд, в решаващите си изводи за неоснователност на иска въззивният съд е приел, че при извършени в имота подобрения, на наемателя се дължат направените за тях разходи; че правоотношенията между наемателя и собственика относно извършени в имота подобрения се уреждат съобразно сключения между тях договор; че процесните отношения във връзка с извършените от ищеца разходи за подобрения се уреждат от сключения между тях наемен договор от 15.04.2007 г.; че съгласно постигнатата между страните договореност стойността на подобренията се дължи по равно от наемател и наемодател, както и че стойността на подобренията е компенсирана с наемната цена, дължима в периода от м. юли 2007 г. до м. юни 2008 г.
Приложените съдебни актове: решение № 243 от 31.05.2011 г. по гр.д. № 976/2010 г. на І г.о. ВКС относно формата на саморъчното завещание и решение № 571 от 14.10.2008 г. по гр.д. № 313/2008 г. на І т.о. ВКС; решение от 28.06.2002 г. по гр.д. № 484/2002 г. на Пловдивски апелативен съд и решение № 353 от 10.12.2008 г. по гр.д. № 599/2008 г. на Великотърновски апелативен съд, касаещи неуредени с договор правоотношения за подобрения, не следва да бъдат обсъждани предвид липсата на връзка между разгледаните в тях правни въпроси и решаващите изводи на съда за неоснователност на предявената претенция с правно основание чл. 59 ЗЗД.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1639 от 29.10.2012 година по гр.д. № 1066/2012 година на Пловдивски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: