О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№626
гр.София, 16.06.2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на единадесети май две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 227/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
В. К. В. и К. К. В. от гр. Г. са подали касационна жалба вх. № 3* от 27.08.2009 год. срещу въззивното решение № 141 от 20.07.2009 год. по в.гр.дело № 338/2008 год. на Габровския окръжен съд, с което е отменено решение № 477 от 01.07.2004 год. по гр.дело № 250/2004 год. на Габровския районен съд и е уважен иска по чл.53, ал.2 ЗКИР, като по отношение на касаторите е признато за установено, че е допусната грешка в кадастралния план към действащия ПУП на гр. Г., одобрен с решение № 103 от 19.06.2003 год. на Общинския съвет- Г. при нанасянето на границата между поземлен имот № 4* за който е отреден УПИ ХІІ-4865 в кв.96, представляващ бивш парцел **** по плана от 1958 год., идеални части от който са собственост на Г. И. К. и Г. С. К., и поземлен имот № 4* за който е отреден УПИ ХІІІ-4866 от кв.96, собственост на касаторите, като е определено границата да минава по линията в зелен цвят, както е нанесена на приложение-скица № 2 към заключението на вещото лице С. С.
Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост с искане за отмяна на въззивното решение и отхвърляне на предявения иск.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи противоречие с тълкувателно решение № 3 от 15.07.1993 год. по гр.дело № 2/1993 год. на ОСГК на ВС, решение № 3* г.о. ВКС, решение № 1* г.о. ВС.
Ответниците по касация Г. И. К. и Г. С. К. са на становище, че жалбата е неоснователна.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. съобрази следното:
При новото разглеждане на делото след обезсилването на предходното въззивно решение с решение № 1* от 27.11.2008 год. на ВКС, ІV г.о., окръжният съд е изслушал допълнително заключение на вещото лице инж. С е приел, че при изработването на кадастралния и регулационен план на гр. Г., одобрен със заповед № Р* от 24.06.1987 год., е допуснато грешно заснемане на общата граница между имотите на страните, при което границата, отразена в плана от 1987 год. навлиза около 2 м в имота на К. , т.е. лицето към улицата на УПИ ХІІ-4865 от кв.96 е намалено на 12 м, а лицето към улицата на УПИ ХІІІ-4866 от кв.96/на В. / се е увеличило на 15.50 м за сметка на съседния имот и частична промяна на уличната регулация. Съпоставката на границата между процесните имоти, отразена в плановете от 1929 год., 1958 год. и 1987 год. вещото лице е отразило на приложение-скица № 2/л.45 от в.гр.д. № 338/2008 год./, като е констатирало, че съвпадат границите, отразени на плановете от 1929 год./черната линия/ и 1958 год./зелената линия/, докато границата от 1987 год. не съвпада и както се посочи навлиза с около 2 м в имота на К. . Съдът е приел, че това обстоятелство не може да доведе до прехвърляне на собствеността, тъй като не е резултат от: завземане на площ по административен ред; завземане чрез поставяне на ограда; тресиране на място; промяна на граници по взаимно съгласие между собствениците или чрез придаване по регулация. Прието е, че имотните граници между двата имота се определят от приложените планове от 1929 год. и 1958 год., които следва да се пренесат и да станат граници във всички последващи планове, като при положение, че през 1987 год. има само погрешно заснемане на общата граница, то това не води до прехвърляне на собствеността и при новия план не следва да се изхожда от него, като определените по същия план регулационни граници да се считат за имотни, а това означава, че кадастралната граница между П на К. и ПИ № 4* на В. следва да минава по имотните граници, отразени в плана от 1958 год./съвпадащи с тези по плана от 1929 год./ – по линията със зелен цвят на скица № 2/л.45 от в.гр.дело № 358/2008 год./.
Въззивното решение не противоречи на тълкувателно решение № 3 от 15.07.1993 год. по гр.дело № 2/1993 год. на ОСГК на ВС. Въззивният съд е приел, че регулационния план, одобрен със заповед № Р* от 24.06.1987 год. не е бил приложен, като навлизането на границата с около 2 м в имота на К. не е резултат от завземане на площ по административен ред; завземане чрез поставяне на ограда, чрез трасиране на място или промяна на граници по взаимно съгласие между съсобствениците, нито чрез придаване по регулация. Прието е, че след като през 1987 год. само е била погрешно заснета общата граница между двата имота, то при изготвяне на кадастралния план към действащия ПУП на гр. Г., одобрен с решение № 103 от 19.06.2003 год., е следвало да се изхожда от предходния приложен план – този от 1958 год., който и определя имотните граници между двата парцела. Обстоятелството, че ищецът Г. И. К. не е обжалвал влезлия в сила план от 24.06.1987 год., с който се изменя имота на касаторите не само по границата с този на К. , но и по други две граници-тези от юг и от изток, не обосновава само по себе си предпоставка за допускане на касационно обжалване. Същото съставлява довод за неправилност на решението, която обаче би могла да се проверява по реда на чл.290 ГПК, само ако е налице основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Предвид липсата на противоречие на въззивното решение с тълкувателно решение № 3 от 15.07.1993 год. по гр.дело № 2/1993 год. на ОСГК на ВС, не е налице и предпоставка за допускане на касационно обжалване.
Твърдението за противоречие с решение № 3* г.о. и решение № 1* г.о. не може да бъде преценявано, тъй като касаторите не са представили с изложението на основанията копия от посочените решения, а освен това, първото от тях не съдържа и годината на постановяването му.
В обобщение, липсват основания за допускане на касационно обжалване, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 141 от 20.07.2009 год. по в.гр.дело № 338/2008 год. на Габровския окръжен съд по жалба вх. № 3* от 27.08.2009 год. на В. К. В. и К. К. В..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/