О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 627
София, 17.07.2017г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети май две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело
№ 151/2017г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от С. И. И. и Р. Т. И., подадена чрез пълномощник адв. П. С., срещу решение № 84/ 05.07.2016 г. по в. гр. д. № 208/2016 г. на Апелативен съд-Б., което е потвърдено решение № 95/22.02.2016 г. по гр.д.№ 82/2015 г. на Окръжен съд- Бургас. С него са уважени предявените от [фирма], представлявано от управителя Д. Ш. искове срещу касаторите С. И. И. и Р. Т. И. , като е прогласена нищожността на договор за продажба на недвижим имот- ателие, намиращ се в [населено място], на указан адрес, с площ 53,03 кв.м., подробно описан, обективиран в нот.акт № 56, т.VІ, рег.№ 9517, дело № 981, поради накърняване на добрите нрави , осъдени са да предадат на дружеството-ищец владението върху имота и са присъдени разноски.
С определение № 35/27.01.2017 г. по ч.гр.д.№ 150/2017 г. на ВКС, ІІІ г.о. е присъединено производството по частната жалба на касаторите срещу определение № 421/16.08.2016 г. по в.гр.д.№ 208/2016 г. на Апелативен съд-Б., с което е допълнено решението в частта му за разноските и те са осъдени да заплатят на ищеца сумата 1 500 лв. разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
В касационната жалба се твърди, че дружеството-ищец в две писмени молби, подписани от касатора С. И. И. в качеството на управител и законен представител е заявило отказ от предявените искове и е поискало назначаването на особен представител поради наличие на предпоставките по чл.29 ал.4 ГПК. По тези молби въззивният съд не се е произнесъл с надлежен съдебен акт, а в мотивите на обжалваното решение е приел само , че не са налице предпоставките посочения законов текст. Касаторите намират фактическите изводи на въззивния съд за необосновани, тъй като процесният имот бил закупен с техни лични средства, счетоводството на дружеството е редовно водено и няма законово изискване разплащанията между свъзрани лица да се извършват по банков път. Считат, че заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза е неправилно интерпретирано. Твърдят, че дружеството е получило от тях като продажна цена сумата 61 500 лв. и тя съответства на пазарната стойност на имота. Искат обжалваното решение да бъде отменено и исковете-отхвърлени.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК поддържат всички допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-т.3 ГПК. Извеждат процесуалноправните въпроси:
-1.необходимо ли е назначаване по реда на чл. 29, ал. 4 ГПК на особен процесуален представител на ищцовото дружество в конкретния случай, при условие че законният управител на дружеството, вписан в ТР при АВ и представляващ същото самостоятелно и неограничено, участва в производството на страната на ответника в качеството на физическо лице. – -2.приложима ли е разпоредбата на чл. 29, ал.4 ГПК в производството, в което представителят участва в различно качество и на двете страни в процеса, т.е. когато участва на страната на ищеца в качеството си на законен представител – управител със самостоятелна представителна власт, а на другата страна участва в лично качество.
-3. следва ли въззивният съд като инстанция по същество да обсъди всички събрани по делото доказателства заедно и поотделно, както и да отговори на всички възражения, правни доводи и оплаквания на страната, свързани с твърденията й относно допуснати съществени процесуални нарушения в първоинстанционното производство и свързани с твърденията й по същество на спора.
-4. дължи ли произнасяне въззивният съд като инстанция по същество на заявен и депозиран в писмен вид от страна на дружеството – ищец, чрез законния му представител -управител, със самостоятелни и неограничени правомощия, отказ от предявените искове.
-5. при наличие на надлежно депозиран в писмен вид от страна на дружеството-ищец, чрез законния му представител- управител, със самостоятелни и неограничени правомощия, отказ от предявените искове, следва ли съдът да се счита за десезиран и следва ли да прекрати производството по делото, или без да се произнася по така депозирания отказ от исковете, следва да разглежда спора по същество.
Поставят се и материалноправните въпроси:
-6.следва ли да се засяга веднъж вече формулираната воля на търговеца /юридическо лице по см. на чл. 63, ал. 3 ТЗ/, имащ качеството продавач по сключената /изпълнена и приета/ сделка по продажба на недвижим имот, само и единствено в резултат на наличие на влошени лични вътрешни отношения между съдружниците в същото дружество или такива между двама управители поотделно представляващи и управляващи същото дружество.
-7.налице ли е съгласуване на волята за определяне на цената на недвижим имот, при извършване на сделка по продажба на процесния имот, в случай при който управител на търговско дружество действа от една страна като органен представител на дружеството- продавач по силата на закона и действа от друга страна като физическо лице- купувач по сделката.
-8. налице ли е значителна или пълна липса на еквивалентност /неравностойност/ на насрещните престации при двустранен договор по покупко-продажба на недвижим имот, при който на страната на продавача участва персонифицирано юридическо лице, представлявано от органния си законен представител – управител, със самостоятелни и неограничени правомощия, а от страната на купувача същият управител участва като физическо лице – купувач по сделката, както и при условие, че по сключената сделка е реално изплатена пълната уговорена продажна цена от 31 560 лв. с ДДС /ползвано от дружеството-продавач, като регистрирано по ДДС лице/, както и с цел да не се увредят интересите на дружеството-продавач, в качеството му на собственик на процесния имот на същото дружество от същия ответник- физическо лице купувач и за същия процесен недвижим имот, е реално изплатена и възстановена сумата от 30 000 лв., в резултат на което ответникът реално е изплатил на дружеството продавач за процесния имот сумата от 61 560 лв., като се има предвид, че определената, чрез приети по делото заключения на СТЕ пазарна цена за имота е изчислена към датата на сключване на сделката по метода „ сравнителни стойности“ при „ работа по аналози“ е в размер на 77 140 лв., а изчислената при метод – работа по „реално сключени сделки“ е в размер на 37 400 лв.
-9. при предявен иск за прогласяване нищожност на сделка по продажба на недвижим имот, поради накърняване на добрите нрави, следва ли да се преценяват само уговорените и отразени в нотариалния акт насрещни престации или следва да се тълкува волята на страните за изясняване на действителните им отношения, целящи постигане на допустим от закона правен интерес.
-10.следва ли да се счита, че липсва насрещна престация при двустранен договор за покупко-продажба на недвижим имот, при който от страна на ответника, физическо лице- купувач по сключената сделка е реално изплатена пълната уговорена продажна цена от 31 560 лв. с ДДС /ползван от дружеството продавач, като регистрирано по ДДС лице/, както и с цел да не се увредят интересите на дружеството продавач, в качеството му на собственик на процесния имот, на същото дружество от същия ответник физическо лице- купувач и за същия процесен недвижим имот, е реално изплатена и възстановена сумата от 30 000 лв., в резултат на което ответникът реално е изплатил на дружеството продавач за имота обща сума от 61 560 лв.
Във връзка с основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК се поддържа противоречие с гр.д. № 485/2011г., І г.о., гр.д.№ 4277/ 2008 г., І г.о. Цитирани са и определение по ч.т.д. № 732/2012г. І т.о., решения по гр.д. № 5124/2014г. ІІІ г.о., т.д. № 1087/2012г. І т.о., т.д. № 711/ 2015г. І т.о., т.д.№ 228/ 2014 г., І т.о., които са неотносими към спора; решение по гр.д. № 1398/2015г. ІV г.о., което има отношение към правилността на обжалваното решение; определения по ч.т.д. № 755/2011г. І т.о., ч.т.д. № 85/2009г. ІІ т.о. и т.д. № 1780/2015г. на ВКС, ІІ т.о., които не влизат в категорията съдебна практика, тъй като с тях не се създава сила на пресъдено нещо.
Във връзка с основанието по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК касаторите твърдят, че изводите на въззивния съд противоречат на определения по ч.т.д. № 3318/2013г.,І т.о., ч.т.д. № 756/2014г. І т.о. Цитирани са и определения по ч.т.д. № 2690/2014г. ІІ т.о., ч.т.д. № 1309/2015г. ІІ т.о., по т.д. № 564/2014г. на ОС-Бургас, потвърдено с определение по т.д. № 100/2015г. на АС-Бургас, решение по в.т.д. № 1080/2012г. на АС-Пловдив, по което не е допуснато касационно обжалване с определение по т.д. № 2486/2013г. ІІ т.о., които са неотносими към спора.
Касаторите сами посочват, че в посочените актове липсва изрично произнасяне по поставените въпроси, но че те са коментирани в мотивировъчната им части.
Във връзка с основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК считат, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона, тъй като разглеждането им би допринесло за осъвременяване на създадената съдебна практика, както и че са от значение за развитието на правото, за да се създаде съдебна практика по прилагането им.
В частната жалба, подадена от касаторите, се прави оплакване за незаконосъобразност на обжалваното определение. Намират, че пропускът на въззивния съд да присъди разноски за въззивното производство не обуславя задължението им да ги понесат, ако касационната им жалба бъде допусната до разглеждане.
Ответникът по касационната жалба и по частната жалба [фирма],представлявано от управителя Д. Г. Ш. в писмени отговори, подадени чрез пълномощника адв. Мима К., ги оспорва.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение, настоящият състав ВКС на РБ, III г. о. констатира следното:
Сезиращите касационния съд жалби са подадени в установените от закона срокове, от надлежни страни, с интерес от предприетите процесуални действия, поради което са допустими.
Д. Г. Ш. и касаторът С. И. И. са съдружници с равни дялове и управители на ищцовото дружество, които представляват и управляват същото заедно и поотделно.Исковата молба, подадена от дружеството е подписана от управителя Д. Г. Ш. и е насочена срещу касатора С. И. И. и съпругата му Р. Т. И.. В първоинстанционното производство са постъпили молби с вх. № 3008/17.02.2015 г. и вх. № 5225/20.03.2015 г. от ищцовото дружество, подписани от касатора С. И. И., с които е направен и поддържан отказ от предявените искове и е поискано прекратяване на производството.Направено е искане при положителен извод за противоречие в интересите между представляван и представител да бъде назначен особен представител по реда на чл.29 ал.4 ГПК. По направения отказ от предявените искове липсва произнасяне и от двете инстанции. Въззивният съд формирал изводи само досежно приложението на чл.29 ал.4 ГПК. Приел е, че противоречие на интересите ще е налице, ако представителят участва в различно качество и на двете страни – лично и като представител на дружеството, но конкретната хипотеза не е такава. При тези съждения е счел за неоснователно искането за назначаване на особен представител на дружеството-ищец.
По съществото на спора въззивният съд е приел за установено, че е сключен договор за покупко – продажба, по силата на който касаторът С. И. И., в качеството си на управител на дружеството, е продал на себе си като физическо лице процесния недвижим имот за сумата от 26 300 лв. , с ДДС 31 560 лв. Въз основа на заключението на назначена съдебно-техническа експертиза е установил, че към момента на извършване на сделката пазарната стойност на имота е 77 140 лв. Намерил е за недоказани твърденията, че ответниците са заплатили на дружеството сумата от 61 560 лв., която съответствала на пазарната цена на имота. При тези факти, въззивният съд е обосновал извод, че липсата на еквивалентност на насрещните престации при двустранните договори представлява противоречие с добрите нрави, доколкото те определят границите на свободата на договаряне по чл. 9 ЗЗД. Счел е, че след като продажната цена е близо три пъти по-ниска от действителната стойност на имота, то сделката сключена при условията на договаряне сам със себе си от касатора С. И. И. е във вреда на представляваното дружество. Изтъкнал е, че касаторите не установяват причини, които да обосноват крайно ниската цена. У. на представлявания продавач и облагата на купувача-представител сочат недобросъвестност и неморалност на сделката. Тя злепоставя имуществените интереси на представлявания и води до накърняване добрите нрави. Въззивният съд е направил обобщаващ извод за основателност и на предявения ревандикационен иск, тъй като касаторите не установяват друго правно основание, което да ги легитимира като собственици, и което да е противопоставимо на дружеството-ищец.
Върховният касационен съд, състав на III г. о. намира, че са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Според разясненията, дадени с ТР № 1/19.02.2010 г., по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК, т. 1, служебното задължение на съда да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото, се разпростира и във фазата по чл. 288 ГПК. Прието е, че даденото разрешение с ТР № 1/2001 г. на ОСГК, т. 10 следва да намери приложение и в този стадий от процеса. Въпросът за евентуалната нищожност или недопустимост трябва да бъде разгледан, дори и да не е бил поставен от касатора. В случай че в производството по чл. 288 от ГПК съдът приеме, че съществува вероятност обжалваното решение да не е валидно или да не е допустимо, е длъжен да го допусне до касационен контрол, а окончателната преценка ще се извърши с решението по същество .
В настоящия случай въззивният съд не е формирал изводи, дали е налице редовно сезиране, респективно десезиране след като касаторът С. И. И. е действал едновременно в качеството на управител на дружеството- ищец и в качеството на ответник по предявени срещу него искове. Отказът от иск представлява изявление, с което ищецът се отказва от търсената с иска защита на своето материално право и по този начин десезира съда, като не може да предяви наново същия иск срещу същия ответник. Определението на съда за прекратяване на делото, поради отказ от иска се ползва със сила на пресъдено нещо между страните по делото и техните правоприемници. Надлежно отправеното до съда искане за разрешаване на гражданскоправен спор е необходима предпоставка за допустимост на процеса, за наличието на която съдът следи служебно. Липсата на такова или последващия отказ от него, обуславят недопустимост на процеса, като извършените процесуални действия въпреки десезирането на съда са лишени от основание.
С оглед на изложеното, следва да се приеме, че е налице вероятност обжалваното решение да е недопустимо. Това е основание за допускане на касационното му обжалване, без да се обсъждат и преценяват изложените от касаторите основания за допустимост на касационния контрол.
Поради обусловеността на произнасянето по частната жалба от изхода на спора, то ще бъде сторено с крайния съдебен акт.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 84/05.07.2016 г. по в. гр. д. № 208/2016 г. на Апелативен съд-Б..
Указва на касаторите да внесат по сметка на ВКС сумата 579,65 лв. държавна такса и да представят документ за това в едноседмичен срок от съобщението, с предупреждение,че при неизпълнение производството по делото ще бъде прекратено.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: