О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 627
София, 30.09.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети септември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №3823/2015 година.
Производството е по чл.274, ал.1, т.1, във връзка с ал.2, изречение първо ГПК.
Образувано е по частна жалба, вх.№56309/04.5.2015 г., подадена от адв. Й. И. – процесуален представител на С. о. против протоколно определение от 23.4.2015 г. по гр.д. №3319/2008 г. по описа на Софийския градски съд, ГК, ІІ-А състав.
Обстоятелствата по делото са следните:
С посочената по-горе частна жалба , обжалвано определение на СГС, с което е върната въззивна жалба, вх.№51703/22.4.2014 г., подадена от С. о., против решение от 18.6.2008 г. по гр.д.№3950/2006 г. на Софийския районен съд, І ГО, 50 състав.
Въззивната инстанция е приела, че жалбата е процесуално недопустима, тъй като е просрочена. Прието, че страната е уведомена за посоченото първоинстанционно решение на 20.6.2008 г., като връчването на съобщението редовно. Отделно от това е прието, че във въззивното производство пред СГС С. о. е била редовно представлявана от пълномощника си адв. П., като в пълномощното изрично е посочено, че пълномощията й са по гр.д.№3319/2008 г. на СГС. С оглед тези данни Градския съд е стигнал до извод, че срокът за обжалване на първоинстанционното решение по отношение на СО е започнал да тече от 05.9.2008 г. и към датата на подаване на въззивната жалба – 22.4.23015 г.е бил изтекъл. Като най-благоприятен за страната момент на узнаване е приета датата 11.10.2010 г.
Срещу протоколното определението на Софийския градски съд е подадена частна жалба, вх.№56309/04.5.2015 г., с оплаквания за процесуална незаконосъобразност. Твърди се, че изводите на съда са неправилни, тъй като призовката не връчвана на адреса в [населено място]. Моли се за отмяна на обжалваното определение.
Ответниците по частната жалба не заявяват становища в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната жалба намира, че частната жалба отговаря на изискванията на чл.274, ал.ал.1 и 2 и чл.275 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна по следните съображения:
Частната жалба е изцяло неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение. Както в първоинстанционното производство, така и във въззивното, жалбоподателят е бил призоваван от адреса на [улица]. На този адрес е получил и съобщението за постановеното първоинстанционно решение на 05.9.2008 г. чрез юрисконсулт З. С.. Срокът за обжалване на посоченото решение е изтекъл на 19.9.2008 г. Налице е просрочие от повече от 6 години.
Липсват каквито и да е доказателства за упълномощаване на юрисконсулт Х. по настоящия спор, за да бъде зачетено посоченото в молбата от 14.3.2007 г.
Изложеното налага извод за потвърждаване на обжалваното определение.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 23.4.2015 г. по гр.д. №3319/2008 г. по описа на Софийския градски съд, ГК, ІІ-А състав, по частна жалба, вх.№56309/04.5.2015 г., подадена от адв. Й. И. – процесуален представител на С. о..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: