3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 627
София,30.09. 2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 2961/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу определение № 828 от 27.02.2013 г., постановено по в. ч. т. д. № 259/2013 г. на Варненски окръжен съд. С посоченото определение е потвърдено разпореждане № 16338 от 16.11.2012 г. по ч. гр. д. № 2782/2012 г. на Варненски районен съд, с което е обезсилена заповед № 1962 от 20.02.2012 г. за изпълнение на парично задължение, издадена срещу В. Г. К. и В. Г. К. в качеството им на солидарни длъжници.
Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като излага в жалбата подробни доводи за неговата неправилност поради необоснованост и нарушения на закона.
Допускането на касационно обжалване е обосновано със съображения, че разглеждането на частната касационна жалба „ще бъде от съществено значение за развитието на правото, предвид липсата на изрична нормативна уредба и на съдебна практика относно обстоятелствата какви следва да са правните последици за надлежно заведения установителен иск по чл.422 ГПК, като са изпълнени всички нормативни изисквания, визирани в чл.127 и чл.128 ГПК, платена е държавна такса и са спазени всички срокове при наличието на обезсилена заповед за изпълнение”.
Ответниците по жалбата В. Г. К. и В. Г. К. не заявяват становища в срока по чл.276, ал.1 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите в жалбата, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да потвърди разпореждането на Варненски районен съд, с което е обезсилена издадената в полза на [фирма] срещу солидарните длъжници В. Г. К. и В. Г. К. заповед от 20.02.2012 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК, Варненски окръжен съд е приел, че са осъществени предпоставките на чл.415, ал.2 ГПК за обезсилване на заповедта за изпълнение, тъй като въпреки предоставената му възможност и дадените изрични указания, заявителят [фирма] не е представил пред заповедния съд доказателства за предявяване на установителен иск по чл.422 ГПК срещу длъжниците в рамките на предвидения в чл.415, ал.1 ГПК преклузивен едномесечен срок. Въззивният съд е констатирал, че заявителят е уведомен надлежно за постъпилите от длъжниците възражения по чл.414 ГПК и за възможността да предяви иск за съществуване на вземането си на 02.10.2012 г., но до изтичане на едномесечния срок на 02.11.2012 г. не е изпълнил задължението си да уведоми съда за предявяването на иска по чл.422 ГПК като представи копие от исковата молба с данни за депозирането й или съдебно удостоверение, в каквато насока е задължителната практика на ВКС в определение № 123/27.01.2010 г. по ч. т. д. № 736/2009 г. на І т. о. и определение № 124/27.01.2010 г. по ч. т. д. № 20/2010 г. на І т. о.
Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение.
Частният жалбоподател не е посочил правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, относим към приложното поле на касационното обжалване. Твърдението, че разглеждането на частната касационна жалба ще е от съществено значение за развитието на правото, не е достатъчно за обосноваване на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за достъп до касация. Произнасянето в обжалваното определение е обусловено от преценката на въззивния съд за осъществяване на предпоставките на чл.415, ал.2 ГПК за обезсилване на издадената въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК заповед за изпълнение. По приложението на чл.415, ал.2 ГПК съществува задължителна практика на ВКС, която не се налага да бъде променяна или осъвременявана, а с оглед разясненията в т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС това изключва основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Въззивният съд се е позовал изрично на тази практика и е постановил определението си в съответствие с нея, поради което касационното обжалване не може да се допусне и на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Въпросът дали преценката на въззивната инстанция за неизпълнение на задълженията на заявителя – ищец по чл.415, ал.2 ГПК кореспондира с фактите и доказателствата по делото не попада под общия селективен критерий на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е от значение за правилността на въззивното определение, а тя не подлежи на проверка в стадия за допускане на касационното обжалване.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на определението по в. ч. т. д. № 259/2013 г. на Варненски окръжен съд.
Мотивиран от изложените съображения, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 828 от 27.02.2013 г., постановено по в. ч. т. д. № 259/2013 г. на Варненски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :