2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 627
гр. София, 09.05. 2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети април през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 693 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 269/30.10.2013 г., постановено по въззивно гр. дело № 502/2013 г. на Сливенския окръжен съд. С него, като е потвърдено – в обжалваните пред въззивния съд отхвърлителни части, решение № 690/01.07.2013 г. по гр. дело № 4541/2009 г. на Сливенския районен съд (СлРС), са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу Сдружение с нестопанска цел (С.) „Войнишко кладенче” установителни искове по чл. 415, ал. 1 и чл. 422, ал. 1 от ГПК – в частите им за дължимост на следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение № 2569/01.09.2009 г. по ч. гр. дело № 3917/2009 г. на СлРС, а именно: за сумата 5 585.24 лв. (разликата над уважения размер на иска от 5 280.09 лв. до пълния му предявен по делото размер от 10 865.33 лв.) – главница, претендирана като стойност на доставена от дружеството-касатор на ответното сдружение, за обект на последното, находящ се в [населено място], Вилна зона, м. Кладенче № 48, с ИТН 2332806 и клиентски номер [ЕГН], електрическа енергия за периода 01.02.2008 г. – 22.04.2009 г., за сумата 1 136.55 лв. (пълния предявен размер на този иск) – лихва за забава на плащането на главницата и за сумата 408.89 лв. (разликата над сумата 321.19 лв. до сумата 730.08 лв.) – разноски в заповедното производство; в тежест на жалбоподателя са възложени и разноски в исковото производство по делото.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното въззивно решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на жалбоподателя се навежда допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК, а като общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК се извежда материалноправен въпрос по приложението на т. 42 и т. 43 (в редакцията от ДВ, бр. 74/2006 г., сега – отменени) на § 1 от ДР на ЗЕ, а именно – по какъв критерий се определя дали юридическите лица са потребители на електрическа енергия за битови или за стопански нужди.
Ответното С. „Войнишко кладенче” в отговора на касационната жалба излага становище, че не следва да се допуска касационното обжалване, както и съображения за неоснователност на жалбата.
Въззивният съд е приел в мотивите към обжалваното решение, че предвид процесния по делото период 01.02.2008 г. – 22.04.2009 г., приложима е действалата тогава нормативна уредба, на която се позовава и ищецът – т. 42 и т. 43 на § 1 от ДР на ЗЕ, които дават дефиниции за целите на този закон на понятията „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” и „потребител на енергия или природен газ за стопански нужди”. Приел е и че след като основният въпрос, от разрешението на който зависи изходът на спора, е дали се дължи от ответното сдружение с нестопанска цел на ищцовото дружество стойността на доставена електрическа енергия през този период, по цени за битови или по цени за стопански нужди, съдът следва да квалифицира качеството му на потребител, придържайки се към критериите, заложени в закона. Посочено е, че тезата на ищеца е, че щом ответното сдружение е юридическо лице, то същото не може да бъде потребител за битови нужди, като ищецът се позовава на дефиницията в т. 42 на § 1 от ДР на ЗЕ (съгласно която, потребител за битови нужди е физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа енергия за домакинството си). Въззивният съд е счел, обаче, че задача на ищеца е да докаже, че ответникът е бил потребител за стопански нужди, а не че не е бил потребител за битови нужди, т.е. – ответникът следва да се вписва в определението, дадено в т. 43 на § 1 от ДР на ЗЕ (съгласно която, потребител за стопански нужди е физическо или юридическо лице, което купува електрическа енергия за стопански нужди, както и лица на издръжка на държавния или общинския бюджет). Прието е, че в случая липсва пълна аналогия с хипотезата на тази правна норма, която дава като основен критерий предназначението на закупената електрическа енергия – за стопански нужди, а в случая категорично е доказано в хода на процеса, че единственото предназначение на енергията, доставена на ответното сдружение, е била да се снабдяват жилищните сгради на всеки един от членовете му, тоест – тя е използвана само за домакинствата им. С оглед това, въззивният съд е приел, че макар и без легално определение на понятието „стопански нужди” в ЗЕ, поради пълното съвпадение с характеристиките на понятието „битови нужди”, щом електрическата енергия се използва за такива, това дефинитивно изключва ползването й за стопански нужди. Посочено е и че от друга страна, липсата на това условие, заложено в конструкцията на т. 43 на § 1 от ДР на ЗЕ, дисквалифицира потребителят, некупуващ електрическа енергия за стопански нужди, като „потребител на енергия или природен газ за стопански нужди” по смисъла на ЗЕ, както и че само качеството му на юридическо лице не е достатъчно, тъй като семантичното и граматическо тълкуване на съставеното от законодателя изречение налага извода, че всичките изброени белези следва да съществуват едновременно, в кумулативна даденост. С оглед изложеното, е изведен и решаващият извод, че щом ответникът не може да се квалифицира еднозначно като потребител на енергия за стопански нужди, ищецът няма основание да му начислява стойността на доставената електрическа енергия по цени за такива. В тази връзка са изложени и съображения, че предназначението на получената в случая ел. енергия е било да се снабдяват с такава домакинствата на членовете на сдружението, което пък е било регистрирано с единствената цел да се изгради и експлоатира трафопост и мрежа с ниско напрежение до жилището на всеки негов член, поради което потреблението на електрическата енергия през процесния период е било за битови нужди. Изтъкнато е и че нормата на т. 42 на § 1 от ДР на ЗЕ описва като потребител за битови нужди само физическо лице, което ищецът използва като аргумент в защита на тезата си, но това влиза в разрез с правното и с фактическото положение по делото – ответното сдружение е юридическо, а не физическо лице, но то не ползва доставената електрическа енергия, а текстът на тази разпоредба изрично сочи като потребител лицето, което ползва енергията, като в случая тя се ползва от физическите лица, а фактурите са издадени на клиента – юридическо лице. Изложени са и съображения, че това „абсурдно” положение се дължи на редица празноти и вътрешни противоречия в правната норма, която не е синхронизирала понятията си, допуснала е дублиране в съдържанието на различни термини и не е систематизирала еднозначно хипотезите, които е призована да уреди. Прието е, че поради това, прилагането й следва да бъде съобразено с основните правни принципи и общия дух на закона, който не допуска непълнотите в него да бъдат за сметка на клиента, който се намира в неравностойна спрямо доставчика позиция, въпреки търсената равнопоставеност на страните в една облигационна връзка. Предвид изложеното, въззивният съд е споделил и решаващите изводи на първоинстанционния съд, че задължението на ответника за процесния период следва да се формира по цени за битов потребител, от него да се приспадне таксата за пренос през мрежата „ниско напрежение”, както и платената след подаването на заявлението сума.
При така изложените мотиви от въззивния съд, изведеният в изложението на касатора материалноправен въпрос по приложението на т. 42 и т. 43 (в редакцията от ДВ, бр. 74/2006 г., сега – отменени) на § 1 от ДР на ЗЕ, несъмнено представлява общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. По този правен въпрос страните не сочат и не се установява задължителна практика на ВКС, като създаването на такава би допринесло за точното тълкуване и прилагане от съдилищата на материалния закон, и конкретно – на посочените дефинитивни правни норми от ДР на ЗЕ. Това от своя страна би допринесло за разглеждането на делата, по които такъв правен въпрос е спорен, според точния смисъл на закона, респ. би допринесло и за развитието на правото, т.е. налице е и наведеното от касатора допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
В заключение, касационното обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, по материалноправния въпрос по приложението на т. 42 и т. 43 (в редакцията от ДВ, бр. 74/2006 г., сега – отменени) на § 1 от ДР на ЗЕ, а именно – по какъв критерий се определя дали юридическите лица са потребители на електрическа енергия за битови или за стопански нужди.
Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТССГПК, на жалбоподателя-ищец следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер 161.71 лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 269/30.10.2013 г., постановено по въззивно гр. дело № 502/2013 г. на С. окръжен съд;
УКАЗВА на жалбоподателя [фирма] в едноседмичен срок от връчване на съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер 161.71 лв.; в противен случай касационната му жалба ще бъде върната;
След представянето на горния документ в рамките на посочения едноседмичен срок, делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС – за насрочване; респ. – след изтичането на срока, делото да се докладва на съдия-докладчика по него – за проверка изпълнението на дадените указания.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.