О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№627
гр.София, 16.06.2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на седемнадесети май две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 268/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
С. С. Н. от гр. С. е подала касационна жалба вх. № 2* от 16.11.2009 год. срещу въззивното решение № 569 от 14.10.2009 год. по гр.дело № 257/2009 год. на Софийския окръжен съд, с което е оставено в сила решението от 15.01.2009 год. по гр.дело № 288/2003 год. на Сливнишкия районен съд. С него са отхвърлени исковете на жалбоподателката срещу М. А. Я., Д. Л. Д., Ц. С. Г., Д. А. С., Т. А. Я., Я. А. М., С. С. П., Б. С. П. , С. М. П. и Л. П. С. за установяване правото й на собственост върху следните земеделски имоти в землището на гр. С., по плана за земеразделяне, а именно: 1/ нива в м.”Д” от 2.203 дка, имот № 021002; 2/ нива в м.”Д” от 5.000 дка, имот № 022037; 3/ нива в м.”Ч” от 6.900 дка, имот № 023016; 4/ нива в м.”Д” от 2.000 дка, имот № 023026; 5/ нива в м.”К” от 2.999 дка, имот № 024048; 6/ нива в м.”С” от 8.500 дка, имот № 026033; 7/ нива в м.”Г” от 4.001 дка, имот № 032024; 8/ нива в м.”А” от 8.200 дка, имот № 034099; 9/ нива от 4.300 дка в строителните граници на града, кв.”Г”, имот № 13, парцел **** КВ 101,33 от кадастралния план от 1952 год.; 10/ нива от 3.300 дка в землището на града, застроена от МК”К”; 11/ нива от 3.200 дка в землището на града, застроена от МК”К” и 12/ нива от 3.000 дка в землището на града, застроена от кариера „К” към МК”К”.
Поддържат се оплаквания за нищожност на въззивното решение, респ. за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост с искане за прогласяване на нищожността или отмяна на решението.
Като основание за до пускане на касационно обжалване се сочат: а/ противоречие с решение № 61/2007 год. от 25.07.2007 год. по гр.дело № 2822/2005 год. на ВКС, ІV г.о.; б/ противоречие с определението от 14.07.2008 год. по гр.дело № 846/2007 год. на Софийския окръжен съд, ВК, І-ви състав и в/ възможно ли е един и същи въззивен съдебен състав да върне делото на първата инстанция за събиране на доказателства и произнасяне по иск по чл.97 ГПК/отм./ за собственост на основание давностно владение, а по-късно с решението от 14.10.2009 год. да откаже да събере доказателства, за които сам е дал указания и да отхвърли иска, за който вече се е произнасял, че следва да се гледа със събиране на допустимите доказателства?
Ответникът по касация М. А. Я. е на становище, че жалбата не следва да бъде разгледана, а по същество, че е неоснователна.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. съобрази следното:
С решение № 61/2007 год. от 25.07.2007 год. по гр.дело № 2822/2005 год. Върховният касационен съд обезсилил въззивното решение от 09.05.2005 год. по гр.дело № 1248/2004 год. на Софийския окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решение № 15 от 22.07.2004 год. по гр.дело № 288/2003 год. на Сливнишкия районен съд за прекратяване на предявения от С. С. Н. срещу ответниците иск по чл.97, ал.1 ГПК/отм./ за установяване правото на собственост върху процесните земеделски земи и върнал делото на окръжния съд за ново разглеждане от друг състав на същия съд в обезсилената част.
С определение от 14.07.2008 год. по гр.дело № 846/2007 год. окръжният съд приел, че исковете за признаване за установено правото на собственост на ищцата/сега касатор/ са допустими, въпреки, че не е била осъществена и завършила административната процедура по възстановяване на собствеността с влязло в сила решение на общинската служба по земеделие и гори и скица към него, поради което отменил решението на първата инстанция в тази му част и върнал делото на районния съд за произнасяне по съществото на предявените искове.
С първоинстанционното решение № 41 от 15.01.2009 год. по гр.дело № 288/2003 год. Сливнишкият районен съд отхвърлил предявените искове, като е приел, че при възстановяване на собствеността в нови реални граници – въз основа на план за земеразделяне предмет на установителен иск за собственост може да бъде единствено възстановената с решение на ПК/ОСЗГ/ земя, която се индивидуализира с влязлото в сила решение и скица към него. От приложената преписка № СО 361/1991 год. на ОСЗГ-гр. Сливница съдът приел за установено, че процесните земеделски земи са обособени като самостоятелни обекти едва през 1999 год., когато са влезли в сила административните решения по възстановяване на собствеността, поради което без правно значение било обстоятелството дали преди това ищцата е владяла тези земи – до 16.07.2003 год., когато е предявен иска, не е изтекъл срока по чл.79 ЗС и не може да се обоснове извод за придобиване на спорните земи по давност.
С обжалваното въззивно решение окръжният съд приел, че преди да бъдат възстановени с решението на органа по земеделска реституция и скица към него, процесните земеделски земи не съществуват като вещи, които са обособени и индивидуализирани, за да може да се говори за владение върху тях, а за периода от 1999 год. до 2003 год. не е изтекъл визирания в чл.79, ал.1 ЗС десетгодишен давностен срок.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Липсва твърдяното противоречие на въззивното решение с решение № 61/2007 год. от 25.07.2007 год. по гр.дело № 2822/2005 год. на ВКС, ІV г.о. С касационното решение е обезсилено въззивното решение от 09.05.2005 год. по гр.дело № 1248/2004 год. на Софийския окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решението на първата инстанция за прекратяване на производството по иска по чл.97, ал.1 ГПК/отм./ и е върнато делото на въззивната инстанция, за да бъде оставена исковата молба без движение до уточняване какво и от кой момент владее ищцата, за да може да се прецени наличието на законовите основания за придобиване на имотите с оглед твърденията й. Следователно, с решението си от 25.07.2007 год. по гр.дело № 2822/2005 год. Върховният касационен съд, ІV г.о. се е произнесъл по въпроси, свързани с редовността на исковата молба и по допустимостта на установителния иск за собственост. С обжалваното въззивно решение окръжният съд се е произнесъл по основателността на иска за собственост на твърдяното основание – изтекла придобивна давност, приемайки, че дори ищцата/сега касатор/ да е упражнявала явно, непрекъснато и необезпокоявано фактическа власт върху процесните имоти за времето от 1999 год. до 2003 год., не е изтекъл десетгодишният срок, с който чл.79, ал.1 ЗС свързва придобиването на собствеността на това основание. Ето защо, решение № 61/2007 год. от 25.07.2007 год. по гр.дело № 2822/2005 год. на ВКС, ІV г.о. и обжалваното въззивно решение не разрешават един и същи материалноправен или процесуалноправен въпрос, за да е налице твърдяното противоречие по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Не е налице и предпоставката по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. С определението от 14.07.2008 год. по гр.дело № 846/2007 год. въззивният съд се е произнесъл по допустимостта на предявения установителен иск за собственост, а с въззивното решение от 14.10.2009 год. по гр.дело № 257/2009 год. – по неговата основателност. С определението е прието, че искът е допустим, а с въззивното решение –н че е неоснователен. Ако съществува правото на иск и бъде ли то надлежно упражнено, съдът е задължен да разреши със сила на пресъдено нещо правния спор. По своето съдържание и последици решенията по допустимите искове биват такива, които уважават или отхвърлят иска, респ. такива, които потвърждават или отричат съществуването на спорното право. По установителните искове съдържанието на решенията се изчерпва в установяване, че спорното право съществува или не съществува. С оглед на тази разлика между съдебните актове по допустимостта на иска и тези по неговата основателност, не е налице противоречие между определението от 14.07.2008 год. по гр.дело № 846/2007 год. и обжалваното въззивно решение.
В обобщение, липсват предпоставки по смисъла на чл.280,о ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 569 от 14.10.2009 год. по гр.дело № 257/2009 год. на Софийския окръжен съд по жалба вх. № 2* от 16.11.2009 год. на С. С. Н..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/