2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 627
Гр.София, .24.09.2010.г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия К., т.д.№ 274 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. К. М., гр.Плевен срещу решение № 637/26.11.2009г., постановено по гр.д.№ 779/2009г. от Плевенския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1214/23.06.2009г. по гр.д.№ 808/2009г. на Плевенския районен съд за отхвърляне на предявения от касатора против Н. А. М. иск за признаване за установено, че не дължи сумата от 2138 щатски долара по запис на заповед от 28.02.2006г., за която е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 141/2008г. от Пл.РС.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Ответникът не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищцата по иска – авалист по запис на заповед, отговаря за изпълнение на поетото от издателя задължение, като разпоредбата на чл.147, ал.1 ГПК не намира приложение при менителничното поръчителство. Изложени са съображения, че приносителят на менителницата може да предяви исковете си срещу всички задължени лица, без да се съобразява с реда на задължаването, включително и само срещу авалиста. В този смисъл, отговорността на поръчителя не е поставена в зависимост от търсенето на отговорност от издателя на ценната книга и кредиторът не следва да спазва изискванията по чл.147, ал.1 ЗЗД, за да запази правата си спрямо авалиста.
Според касатора въпросът за субсидиарното приложение на разпоредбата на чл.147, ал.1 ЗЗД при менителничното поръчителство е решаван противоречиво от съдилищата, като сочи практика на апелативни съдилища и решение № 505/01.07.2004г. по гр.д.№ 97/2004г. на ВКС, І т.о.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационното обжалване.
По въведения от касатора въпрос е постановено решение № 120/30.07.2010г. по т.д.№ 988/2009г. от ВКС, ТК, ІІ отд., в което е прието, че разпоредбата на чл.147 ЗЗД не намира приложение при менителничното поръчителство /авала/. Отговорът е даден по реда на чл.290 ГПК и решението на ВКС представлява задължителна за съдилищата практика на ВКС съгласно т.2 на ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, с което съществувалото противоречие в правоприлагането е преодоляно. Обжалваното въззивно решение съответства на практиката на ВКС, поради което касационното обжалване не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 637/26.11.2009г., постановено по гр.д.№ 779/2009г. от Плевенския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.