4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 628
гр. София, 18.07.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесет и пети май две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гражданско дело № 440 по описа за 2017 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на ДЪРЖАВЕН ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ”, [населено място], подадена чрез юрисконсулт Б. С. М. срещу решение № 7445 от 12.10.2016 г. по гр. дело № 5990/2016 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ – в въззивен състав.
Ответникът Г. Б. С., чрез адвокат А. С. В. е подал отговор, в който поддържа становище за липсата на основания за допускане на касационен контрол.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да се произнесе по основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение приема следното:
Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение, с което състав на Софийски градски съд /СГС/ се е произнесъл по предявените против касатора от настоящият ответник по жалбата искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ, които е уважил, като е потвърдил първоинстанционното решение № ІІ – 61 от 16.02.2016 г. по гр. дело № 36876/2015 г. на Софийски районен съд, 61 състав и е присъдил разноски в полза на въззиваемия. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ относно длъжността „експерт” в дирекция „Договориране по прилагане на мерки за развитие на селските райони” е незаконно. Изводът е обоснован с недоказване наличието на приложеното от работодателя основание за прекратяване на трудовото правоотношение.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен въпрос, формулиран, както следва:
„Материалноправен въпрос: за изпълнение на задълженията си по длъжностната характеристика работникът необходимо ли е да притежава качествата схватливост и възприемчивост?”
Въпросът не формира общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не произтича от извод на въззивния съд, а от становище на касатора, съгласно което СГС бил приел, че проявената от ищеца липса на качествата схватливост и възприемчивост не кореспондирала със задължения по длъжностната му характеристика. Освен това въпросът не е правен, а фактически. Съображенията на въззивния съд за уважаване на предявените искове не включват мотив с описаното от касатора съдържание, а мотиви, в които е изложено разбирането за недоказаност на отразените в заповед № 38/30.04.2015 г. на изпълнителния директор на ДЪРЖАВЕН ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ”, [населено място] обстоятелства, относно връзката на описаните в същата заповед липсващи качества на ищеца да изпълнява ефективно възложената му работа с две задължения по длъжностната му характеристика – за извършване на проверка за съответствие с критериите за допустимост на разпределените заявления за подпомагане и за извършване на калкулация на допустимите разходи по заявленията за подпомагане. СГС е приел, че в процесната заповед за уволнение по същество, дословно са възпроизведени направените в докладната записка на прекия ръководител на ищеца от 30.04.2015 г. твърдения и изводи, без да са ангажирани каквито и да са други доказателства, установяващи липсата на посочените в заповедта качества на С. за ефективно изпълнение на възложената работа. Прието е още, че по проектите за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ ищецът е предложил на създадената работна група извършването на финансова корекция, като тези предложения не са били приети от работната група, но това решение на работната група според съдебния състав не обосновава извод за липсата на притежавани качества от ищеца за ефективно изпълнение на възложената работа. В мотивите на въззивното решение е изложено разбирането, че косвено обстоятелство, опровергаващо твърденията на ответника по претенциите за липсата на качества, притежавани от ищеца за ефективно изпълнение на възложената работа е регулярното му ежемесечно заплащане на допълнително възнаграждение за постигнати добри резултати. По посочените мотиви, които са обусловили крайният извод на въззивния съд за уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, а във връзка с изхода на спора по него и извода за уважаване на акцесорния иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, след констатиране доказаност на предпоставките за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, касаторът не е поставил правни въпроси, които да притежават характеристиките на общи основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Касационният съд не е длъжен да извежда служебно правния въпрос от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Въвеждането на въпрос, който не отговаря на характеристиките на общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, какъвто е цитираният въпрос не формира общи предпоставки за допускане на касационен контрол и е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените за това допълнителни основания. В този смисъл са разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, които жалбоподателят не е съобразил при изготвяне на приложението. Освен това въпросът не е правен, а фактически, като съгласно разрешенията в цитираното ТР на ОСГКТК на ВКС, т. 1 е прието, че само правни въпроси формират общи основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Следователно така поставеният въпрос не релевира общи предпоставки за допускане на касационен контрол.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не са мотивирани и допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроси, по които са изложени решаващите мотиви на СГС, посочени по- горе. Допълнителните предпоставки за допускане на касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК следва да се обосноват от касатора, чрез позоваване на съдебна практика, която е създадена при неточно приложение на закона или чрез позоваване на съдебна практика, която не е актуална, с оглед промяната на законодателството и обществените условия, а при твърдение за липсата на съдебна практика, чрез обосноваване непълнота, неяснота или противоречие на конкретни правни разпоредби. В този смисъл са разрешенията в т. 4 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, които жалбоподателят не е съобразил при изготвяне на приложението, като не е въвел общи основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, произтичащи от правните разрешения, приети във въззивното решение и не е мотивирал допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не съставлява мотивиране на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК твърдението на касатора, че разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ се нуждае от тълкуване, без да се обоснове необходимостта от промяна или осъвременяване на съдебната практика по конкретен въпрос, по който въззивния съд се е произнесъл, както и без да се обоснове необходимостта от тълкуване на разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, с оглед на доводи за нейната непълнота, неяснота или противоречие с други норми, когато се поддържа липса на съдебна практика по конкретен правен въпрос. Касаторът е възпроизвел разрешенията в цитираното ТР на ОСГКТК на ВКС по тълкуването на понятията „точно прилагане на закона” и „развитие на правото”, без да мотивира предпоставки за допускане на касационно обжалване. Разрешенията, приети от въззивният съд, относно начина на мотивиране на основанието по чл. 328, ал.1, т. 5 КТ, както и относно преценката на съда за наличието или липсата на регламентирания с нормата фактически състав, съответно и относно начина за доказване на същия състав са в съответствие с разрешенията в практиката по чл. 290 ГПК /решение по гр. дело № 804/2011 г., решение по гр. дело № 1014/2011 г., решение по гр. дело № 209/2012 г. на състави на ІV г.о. на ВКС/, която не се нуждае от промяна или осъвременяване.
Предвид горните мотиви ВКС в настоящия си състав приема, че не е обосновано приложно поле на посочените основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 7445 от 12.10.2016 г. по гр. дело № 5990/2016 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ – в въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: