1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 628
ГР. С., 04.05.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 24.04.12 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №1659/11 г.,
Намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационна жалба на М. К. срещу въззивното решение на Апелативен съд С. /АС/ по гр.д. №496/11 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е отхвърлен искът на касаторката срещу П. Н. с пр. осн. чл.240 от ЗЗД – за връщане на сумата от 40 612 евро, като получена от ответника по договор за заем с иищцата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 2 от ГПК. Твърди, че ” решението е на въззивен съд, който се е произнесъл по материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, а именно въззивният съд е формирал вътрешното си убеждение, без да обсъди всички доказателства, установени по делото и основани на закона в противоречие с изискването на чл.235, ал.2 от ГПК”. По този въпрос решението противоречи на две представени решения на ВКС по реда на ГПК, отм., които са в обхвата на осн. по чл.280, ал.1,т.2 от ГПК.
Противоречието по т.1 от с.р. обосновава с решение по чл.290 от ГПК по гр.д. №5002/08 г. и определение по чл.288 от ГПК по гр.д. №1098/09 г. на четвърто г.о. на ВКС / което не е практика на ВКС по чл.280, ал.1 ГПК/, по въпроса за характера, сключването и доказването на договора за заем.
Първият въпрос не е формулиран ясно и точно, а и по същността си е довод за нарушаване на процесуалния закон и необоснованост на решението по чл.281,т.3 от ГПК, който ВКС не разглежда в това производство. Основанията по чл.280, ал.1 от ГПК са различни от тези по чл.281,т.3 от ГПК и не съвпадат с нито едно от тях – ТР №1/19.02.10 г.
Въпросът за характера, сключването и доказването на договора за заем е разяснен в представената от страните практика на ВКС по чл.290 от ГПК. В цитираното от касатора решение по гр.д. №5002/08 г. на четвърто г.о. е посочено, че договорът за заем е реален и се счита за сключен в момента, в който заемодателят даде, а заемополучателят получи заетата сума, а не от момента на писмения договор или от постигане на съгласието, независимо от формата на волеизявлението. Съгласие за сключване на договора безспорно следва да е налице, но то не е достатъчно – фактическият състав се завършва с предаване на вещта или паричната сума при заем за потребление. В представените с отговора на ответника решения на ВКС по т.д. №695/08 г. на първо т.о. и по гр.д. №134/10 г. на четвърто г.о. / по реда на чл.290 от ГПК/, както и Р№37/69 г. на ОСГК е прието, че не може да се презумира, че предаването на суми от едно лице на друго става на основание сключен между тях заемен договор. Необходимо е този, който твърди, че предаването е извършено на това основание, при спор да установи това с допустимите от закона доказателствени средства. Освен като заем плащането може да бъде също за уравнение на сметки, погасяване на дълг, дарение и пр. При различните възможни хипотези на плащане, не може от самия факт на предаване на сумата да се презумира, че тя е дадена на заем.
В случая въззивният съд е приел, че плащането на сумата от ищцата на ответника, с отразен в банковото бордеро мотив: „срещу връщане на заем по споразумение с Л. А. и М. К. от 02/05 год в Австралия” не е достатъчно за установяване на заемно правоотношение между страните. Ответникът не оспорва, че е получил сумата, но отрича това да е по заемен договор с ищцата, а твърди, че е за погасяване на задължение на нейната дъщеря към него. При заявеното оспорване, според съда ищцата не е установила пълно и главно наличието на сключен договор за заем с ответника и в частност – поето от него задължение да й върне сумата. Прието е, че твърдяното от ищцата основание за превод на сумата не се установява от представените по делото доказателства за движението на суми във валута по сметката й и от доказателствата за закупен от ответника и дъщеря й недвижим имот и за водени в чужбина дела между страните.
Така по въпроса за характера, сключването и доказването на договора за заем въззивното решение съответства на трайната практика на ВКС, вкл. на постановената по реда на чл.290 от ГПК. Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд С. по гр.д. №496/11 г. от 12.07.11 г.
Осъжда М. Л. К. да заплати на П. Г. Н. 1000 / хиляда/ лв. разноски за това производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: