3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№628
София, 01.10.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесети септември през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 1140 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на А. Е. И. срещу тази част от Решение № 851 от 16.05.2011 год. по гр.д.№ 968/2010 год. на Софийския апелативен съд с която въззивният съд е приел, че размерът на дължимото от Г на Ф. А. М. на основание чл.288 КЗ обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде 160000 лв.
По реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК ответницата по касация Ф. М., чрез процесуалния си представител е депозирала писмен отговор в който сочи, че не са налице основанията за допускане на касационен контрол. Съдържа се и евентуално становище за недопустимост на касационната жалба, поради липсата на правен интерес от обжалване, тъй като няма предявен обратен иск.
Ответникът по касация Г не е представил писмен отговор по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК.
Синът на ищцата, Д. М., род.1990 год. е починал в резултат на ПТП на 26.05.2007 год., вина за което има А. И. – неправоспособен водач на л.а. „Москвич 412” без сключена застраховка по риска „Гражданска отговорност“. Наказателната отговорност на водача е установена с влязла в сила присъда по НОХД № 29/2008 год. на Благоевградския окръжен съд. Майката на Д. М. е предявила иск с правно основание чл.288 КЗ срещу Гаранционния фонд за присъждане на неимуществени вреди в размер на 200000 лв.
По искане на Гаранционния фонд, като негово трето лице помагач е конституиран виновния водач А. И..
Първоинстанционният съд е уважил иска до размера на 80000лв. Произнасяйки се по въззивната жалба на ищцата, въззивният съд е счел, че обезщетението е занижено. За да присъди обезщетение в размер на 160000 лв. съставът на САС се е позовал както на привързаността между майката и ненавършилият 17 год. неин син, така и на обстоятелството, че тя особено тежко е приела загубата, предвид скорошната смърт на съпруга и и баща на Д..
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочат основанията по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК по прилагането на чл.52 ГПК. Обуславящ правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК не е формулиран – т.1 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС. Касаторът сочи, че разглеждането на спора ще е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, както и това, че ще бъдат уеднаквени критериите за размера на присъжданите от съдилищата на обезщетения за неимуществени вреди.
Основанията по т.2 и т.3 на чл.280 ал.1 ГПК не са налице. Не е противоречие в практиката на съдилищата по правен въпрос – чл.52 ЗЗД. Това е така, поради обстоятелството, че не би могло и да има единни критерии по прилагането на чл.52 ЗЗД. Критериите за справедливост са специфични за всеки отделен случай и унифицирането им би ги обезсмислило. Във всеки отделен случай съдилищата дължат преценка за дължимото обезщетение с оглед всички данни по конкретното дело – обстоятелства при деликта, степента на родство, връзката между пострадалия и наследниците му и пр. Преценяват се всички релевантни факти и обстоятелства, а те не могат да бъдат еднакви при различните съдебни спорове, доколкото идентични случай на деликт на болки и страдания, отражения върху психиката и пр. няма. Вярно е, че в конкретния случай съставът на САС е присъдил двойно по-голяма обезщетение от това, което е приел СГС. Преценката, обаче е в рамките на правомощията му и той е изложил съображенията си за това. Дали те са правилни или не е въпрос по съществото на спора.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 851 от 16.05.2011 год. по гр.д.№ 968/2010 год. на Софийския апелативен съд .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.