О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№628
гр. София,30.09.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 3211 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал.2, изр.1 вр. ал. 1, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на И. П. М., действащ като [фирма], [населено място], срещу определение № 956/12.03.2013г. по ч. гр. дело № 226/2013г. на Окръжен съд- Благоевград, с което е оставена без разглеждане частната му жалба против разпореждане от 15.02.2013г. по гр.д. № 153/ 2013г. на Районен съд- Сандански за оставяне без движение исковата молба, като въззивното производство е прекратено.
Частният жалбоподател сочи, че атакуваното определение е незаконосъобразно, тъй като определението, с което се оставя без движение исковата молба е от категорията на преграждащите развитието на делото.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна.
Окръжен съд – Благоевград е прекратил производството по частната въззивната жалба, като е приел, че обжалваното пред него разпореждане за оставяне на исковата молба без движение не попада в нито една от хипотезите на чл.274, ал.1 т.1 и т.2 ГПК, тъй като не прегражда по-нататъшното развитие на производството и не е измежду изрично посочените от закона, подлежащи на самостоятелен контрол разпореждания. Посочил е, че контрол за законосъобразността на разпореждането, с което подадената искова молба се оставя без движение, се упражнява едва при проверка на правилността на определението по чл.129, ал.3 ГПК, с което се връща исковата молба, поради неизпълнение на съдебните указания за отстраняване на пороците й.
Определението е правилно.
Не може да бъде споделен доводът на частния жалбоподател, че разпореждането за оставяне на исковата молба без движение за отстраняване на указаните от съда недостатъци е преграждащо по см. на чл.274, ал.1, т.1 ГПК. То представлява действие по движение на делото, извършено в упражняване от съда на правомощията му по чл.129 и чл.101 ГПК, насочено към отстраняване на констатирани от съда процесуални пречки за движението му, поради което не възпрепятства развитието на производството. Ето защо, разпореждането по чл.129, ал.2 ГПК не попада в категорията на актовете по чл.274, ал.1, т.1 ГПК, подлежащи на инстанционен контрол. Не е налице и хипотезата на чл.274, ал.1, т.2 ГПК, тъй като законът не постановява самостоятелно обжалване на разпореждането по чл.129, ал.2 ГПК.
Предвид изложеното, частната жалба е неоснователна, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение № 956/12.03.2013г. по ч. гр. дело № 226/2013г. на Окръжен съд- Благоевград.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.