3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№628
гр. София, 23.07.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на петнадесети юни през две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №95 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу решение №194/06.02.2014г. по в. т. д. №4723/2013г. на Софийски апелативен съд, 11 състав. С него е отменено решение №1456 от 14.08.2013г. по т. д. №1579/2012г. на Софийски градски съд, ТО, VІ -1 състав, с което [фирма], [населено място], е осъдено да заплати на [фирма], [населено място], сумата от 26 000 лева, на основание чл.266 от ЗЗД, представляваща частичен иск от цяло вземане в размер на 64 750,90 лева, дължима по договор от 28.01.2011г. за СМР на обект Автомагистрала Т. „Оризово – Бургас“, ведно със законната лихва от 13.03.2012г., до окончателното изплащане на сумата, като вместо това е отхвърлен предявеният от касатора [фирма], [населено място],срещу [фирма], [населено място], частичен иск за сумата от 26 000 лева.
Срещу решението е подадена касационна жалба и от третото лице – помагач на страната на ищеца – [фирма], [населено място].
В касационните жалби се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа се, че въззивният съд неправилно е приел,че по силата на подписания анекс от 05.08.2011г., с който страните са обявили сключения между тях договор за прекратен и са се споразумели,че нямат никакви финансови претенции една към друга относно изпълнението на договора, е извършено опрощаване на задължението на възложителя [фирма], за заплащане на възнаграждение по сключения договор.
Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложенията по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК с твърдението, че въззивното решение съдържа произнасяне по значим за изхода на делото въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в противоречие с дадените разрешения в решение № 78/ 14.07.2011г. по т.д. № 605/ 2010г. на ВКС, ТК, І ТО, а именно: Дали при постигнато съгласие между страните, че нямат претенции по договора между тях, но при липса на волеизявление за извършване на опрощаване, вземане по същия договор може да се счита погасено по реда на чл.108 от ЗЗД?
Ответникът по жалбите [фирма], [населено място], не изразява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационните жалби са процесуално допустими – подадени са от надлежни страни в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявения частичен иск по чл.266 от ЗЗД, въззивният съд е установил, че между страните е бил сключен договор за изпълнение на СМР от 28.01.2011г., по силата на който [фирма], [населено място], е възложил, а [фирма], [населено място], е приел да извърши СМР на обект Автомагистрала Т. „Оризово – Бургас“. Приел е също, че по силата на подписания анекс от 05.08.2011г., с който страните са обявили сключения между тях договор за прекратен и са се споразумели,че нямат никакви финансови претенции една към друга относно изпълнението на договора, е извършено опрощаване на задължението на възложителя [фирма], за заплащане на възнаграждение по сключения договор.
Настоящият състав на ВКС намира, че са налице основанията по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Формулираният от касаторите материалноправен въпрос Дали при постигнато съгласие между страните, че нямат претенции по договора между тях, но при липса на волеизявление за извършване на опрощаване, вземане по същия договор може да се счита погасено по реда на чл.108 от ЗЗД? е включен в предмета на делото и е обусловил правните изводи на решаващия състав, който е приел, че задълженията на възложителя по сключения между страните договор за СМР от 28.01.2011г., са опростени по силата на сключен между същите страни анекс от 05.08.2011г. Следователно по отношение този въпрос е осъществена общата предпоставка по чл.280 ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол. По въпроса дали при липса на волеизявление за извършване на опрощаване, вземане по договор може да се счита погасено по реда на чл.108 от ЗЗД, е формирана по реда на чл.290 от ГПК задължителна съдебна практика, материализирана в посоченото от касаторите решение № 78/ 14.07.2011г. по т.д. № 605/ 2010г. на ВКС, ТК, І ТО, постановено по реда на чл.290 от ГПК поради което е налице и допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационното обжалване.
Въз основа на горните съображения, касационното обжалване следва да се допусне по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК, за проверка за съответствие на въззивния акт с практиката на ВКС.
На основание чл.18 ал.2 т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторите следва да внесат по сметката на ВКС държавна такса в размер на 520 лева.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на №194/06.02.2014г. по в. т. д. №4723/2013г. на Софийски апелативен съд, 11 състав.
УКАЗВА на касаторите [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място], в едноседмичен срок от съобщението да представят по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС на РБ държавна такса в размер на 520 лева, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбите ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.