ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 628
София, 29.06. 2009г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 159 по описа за 2009г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационните жалби на юрисконсулт С. като процесуален представител на Под.26140 – Батальон за МТС П. и на гл.юрисконсулт Ц. като процесуален представител на Механизирана бригада под.22160 П. срещу въззивното решение на Плевенския окръжен съд от 20. ХІ.2008г. по в.гр.д. № 590/2008г.
Ответницата по касационните жалби К. В. Б. от гр. К. е заела становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационните жалби са подадени в предвидения в закона и указан в съдебния акт преклузивен срок и са процесуално допустими.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ, състав на ІV ГО, констатира следното:
С атакуваното решение Плевенският окръжен съд е оставил в сила решението на Плевенския РС от 04.VІ.2008г. по гр.д. № 2285/2007г. в частите, с които е отменена заповед № 467/31.V.2007г. на командира на под.22160 за уволнение на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ на К. Б. , тя е възстановена на работа на длъжността “книговодител” и под.22160 е осъдено да й заплати 1395лв. обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ, ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на исковата молба до окончателното им изплащане.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че уволнението на ищцата с процесната заповед, връчена на 01.VІ.2007г., е незаконно, тъй като не е съобразено със закрилата по чл.333 ал.3 от КТ, с която тя се ползва като председател на синдикалната организация при под.22160. Няма данни по делото искането на командира на поделението от 02.V.2007г. за даване на съгласие за уволнението от председателя на независимите синдикати на ФНСО-БА към КНСБ кога е достигнало до адресата си, а според заключение на вещо лице отказът, който не е представен по делото, е постъпил на 07.VІ.2007г. В посочената разпоредба от КТ не е предвидено, че недаването в срок на отговор по искането за съгласие следва да се приеме като мълчаливо съгласие. При тези обстоятелства е направен извод за основателност на претенциите по чл.344 ал.1 т.1 – т.3 от КТ.
В изложенията по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК касаторите подробно са описали проведената процедура по реорганизация на поделението и съкращаване на щата му и по подготовката и уволнението на ищцата. Сочат също, че от страна на работодателя е изпълнено изискването на чл.333 ал.3 от КТ, като е поискано съгласие на синдикалния орган за уволнението, както и че отказът за това е постъпил не в предвидения в чл.126 ал.5 т.6 от КТД на МО срок – 7 работни дни. Твърди се с оглед на това, че атакуваното решение противоречи на закона и е необосновано. Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, намира, че не са налице предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно, и то се допуска, когато въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, който е решаван противоречиво от съдилищата или който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Съществен е въпросът, от който зависи законосъобразното разрешаване на спора по делото и който, ако бъде разрешен по различен начин, би довел до различно решение по спора.
В разглеждания случай касаторите нито в жалбите си, нито в изложенията си по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК не са посочили същественият материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, решен от въззивния съд, нито някой от допълнителните критерии по чл.280 ал.1 т.1 – 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване – дали въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС, дали е решаван противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Изложените съображения и в двата документа представляват обосновка на основанията за касационно обжалване по чл.281 от ГПК, но не и такава на основанията за допускането му. При това положение е невъзможно извършването на преценка от настоящата инстанция за наличие на предвидените в закона условия за допускане на обжалването.
Ето защо касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да се допуска.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Плевенския окръжен съд, І-ви гр.с-в, постановено на 20. ХІ.2008г. по гр.д. № 590/2008г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: