О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 628
София. 29.09.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ търговско отделение в закрито заседание на 24.09.09 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ
търг. дело № 483/2009 год. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
С решение от 04.02.2009 год. по гр. д. № 293/2008 год. Окръжен съд гр. М. е оставил в сила решението от 11.06.2008 год. по гр. д. № 290/2001 год. по описа на Районен съд гр. М., с което “Р” А. гр. К. е осъден да заплати на Г. Д. Я. от гр. Г. сумата 8 172,00 лв., представляваща наем за времето от месец август до ноември 1999 год., ведно със законната лихва върху нея считано от 12.02.2001 год. до окончателното й плащане, и 2218,00 лв. обезщетение за забава, на Г. Г. Я. от гр. Р. сумата от 4229,00 лв. наем за времето от месец август до ноември 1999 год., ведно със законната лихва върху нея считано от 12.02.2001 год. до окончателното й плащане и 1428,00 лв. обезщетение за забава, и на А. И. Д. от гр. М. наем за същия период в размер на 1581,60 лв. и 690,00 лв. обезщетение за забава.
С оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост, решението на въззивния съд се обжалва от “Р” А. гр. К..
Към жалбата съгласно чл. 284 ал. ІІІ т. 1 ГПК е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. І т. 3 от ГПК, като се поддържа, че е налице основание за допустимостта на касационно обжалване, тъй като проверката е необходима с оглед точното прилагане на закона.
Ответникът по касация Г. Д. Я. от гр. Г. от свое име и от името на упълномощилите го ответници по жалбата – Г. Г. Я. от гр. Р. и А. И. Д. от гр. М., e подал отговор с който се заявява становище за неоснователност на жалбата.
ВКС състав на ІІ т. о. намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, но въззивното решение не следва да се допусне до касационно обжалване, поради следните съображения:
Въззивният съд е приел за установено, че страните са били в облигационни отношения, възникнали по силата на сключен между тях наемен договор на 28.08.2997 год. За спорния период от месец август до месец ноември 1999 год. ответникът не е изпълнил договорното си задължение за заплащане в срок на наемна цена така както е била уговорена в договора – чл. 13 и чл. 14. Плащане на наема не било извършено и след изготвяне на погасителен план, поради което съдът приема, че са налице условия даващи основание за ангажиране отговорността на ответника до размера на присъдените от първата инстанция суми.
По отношение възражението на ответника, че договорът е нищожен, тъй като е подписан от лице без представителна власт /за наемодателя вместо представляващият го инж. Г. Ц. Д. , е подписало друго лице, видно от поставената пред подписа запетая/, е прието, че с факта на ползване на имота, плащане на част от цената
и подписване на погасителния план е налице потвърждаване по смисъла на чл. 42 ал. ІІ ЗЗД.
Изложени са съображения и за това, че не е необходимо наемодателите да са собственици на отдадения под наем имот за да се учреди валидна облигационна връзка, а колкото до твърдението, че ответникът не e ползвал вещта, счетено е че неползването на вещта не освобождава наемателя от задължението му за плащане на наемодателя на договорената цена.
Съгласно чл. 280 ал. І т. 3 от ГПК за да се допусне касационно обжалване на въззивно решение трябва съдът да се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Касаторът не сочи кой е материалноправният или процесуалноправният въпрос по който се е произнесъл съдът който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, но настоящият състав счита, че този въпрос е за валидността и съответно за правните последици на договора подписан от лице без представителна власт, както и за заплащане на наем след като имота е предаден в държане на наемодателя, но в случая само произнасянето от съда по този материалноправен въпрос не достатъчно основание за да се приеме, че е налице приложното поле на чл. 280 ал. І т. 3 от ГПК.
Развитие на правото ще е налице в случай че произнасянето по материалноправния или процесуалноправния въпроси е свързано с тълкуване на закона, когато той е непълен, неясен, противоречив, или когато липсва практика, а по въпроса по който се е произнесъл въззивният съд има съдебна практика и яснота, поради което не е налице сочената предпоставка по чл. 280 ал. І т. 3 ГПКза допустимост на касационното обжалване.
Водим от горното, състав на ІІ т. о. на Върховния касационен съд,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 04.02.2009 год. по гр. д. № 293/2008 год. Окръжен съд гр. М..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :