5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 629
София, 11.07.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четвърти юли през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 394/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу определение № 1180 от 05.03.2012 г., постановено по ч. гр. д. № 513/2012 г. на Варненски окръжен съд. С посоченото определение, подписано с особено мнение от член на съдебния състав, е потвърдено разпореждане от № 13807 от 01.12.2011 г. по ч. гр. д. № 18940/2011 г. на Варненски районен съд, с което е отхвърлено заявление на [фирма] за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК и изпълнителен лист солидарно срещу Г. М. Н. – М. и И. С. М. за сумите 116 798.73 евро – задължение по договор за кредит за покупка на недвижим имот от 10.03.2008 г., 7 559.98 евро – договорна лихва за периода 27.11.2010 г. – 16.11.2011 г., 424.54 евро и 335.15 евро – такси по кредита, ведно със законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда – 25.11.2011 г., до окончателното плащане.
Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като излага подробни съображения за неговата неправилност поради необоснованост и нарушения на закона. Изразява несъгласие с извода на въззивния съд, че липсата на документ за внесена държавна такса по чл.12, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съставлява основание за отхвърляне на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК. Застъпва становище, че намиращата се в Част І на ГПК – Общи правила, разпоредба на чл.101 ГПК е приложима на общо основание и в заповедното производство и че по силата на същата съдът е бил длъжен да му предостави възможност да представи доказателства за внасяне на таксата преди да отхвърли заявлението.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване се поддържа на основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Без да поставя конкретен правен въпрос, частният жалбоподател твърди, че проблемът, по който се е произнесъл въззивният съд, се решава противоречиво от съдилищата, а поради необходимостта от уеднаквяване на съдебната практика е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. За доказване на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК са представени разпореждания на районни съдилища, постановени по реда на заповедното производство.
Ответниците Г. М. Н. – М. и И. С. М., двамата от [населено място], не изразяват становища по жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Производството по ч. гр. д. № 18940/2011 г. е образувано пред Варненски районен съд по подадено от [фирма] заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК солидарно срещу длъжниците Г. Н. – М. и И. М.. Първоинстанционният съд е констатирал, че заявлението не е придружено с документ за внесена държавна такса по чл.12, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, и е разпоредил да се извърши служебна проверка дали дължимата такса в размер на 4 887.80 лв. е постъпила по сметката на Варненски районен съд. Впоследствие е отхвърлил заявлението с разпореждане от 01.12.2011 г. като се е позовал на справка от Финансово – счетоводна служба при Варненски районен съд, с която е удостоверено, че за времето от подаване на заявлението на 16.11.2011 г. до 24.11.2011 г. таксата от 4 887.80 лв. не е постъпвала по сметката на съда.
Разпореждането на Варненски районен съд е потвърдено от Варненски окръжен съд с обжалваното в настоящото производство определение. Въззивният съд е приел, че липсата на доказателства за внесена държавна такса съставлява нередовност на заявлението по смисъла на чл.410, ал.2 във вр. с чл.128, т.2 ГПК и поради това е основание за неговото отхвърляне. Изразил е виждане, че с оглед трайната практика на ВКС, Търговска колегия, нередовното заявление не може да бъде поправяно по реда на оставяне на производството по делото без движение или чрез подаване на частна жалба пред окръжния съд. В съответствие с този извод и по аргумент от чл.266 ГПК е отказал да вземе предвид представената с частната жалба вносна бележка от 16.11.2011 г., доказваща внасянето на дължимата такса. Въззивното определение е подписано с особено мнение от член на съдебния състав, който е обосновал становище, че в съответствие с установения в чл.7 ГПК принцип на служебното начало при констатиран недостатък на заявлението, изразяващ се в отсъствие на приложен документ за внесена държавна такса, съдът следва да процедира съобразно разпоредбата на чл.101 ГПК и да предостави на заявителя възможност да поправи заявлението. Застъпената теза е подкрепена с определение № 31 от 10.01.2012 г. по гр. д. № 714/2011 г. на ВКС, І г. о.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на въззивното определение до касационно обжалване.
Частният жалбоподател е представил изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, но не е посочил в него правния въпрос по чл.280, ал.1 ГПК, чието разрешаване е обусловило отхвърлянето на заявлението за издаване на заповед по чл.417 ГПК. Непосочването на значимия по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, в каквато насока са и задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Дори да се приеме, че обстоятелствената част на изложението позволява да се уточни като значим за изхода на делото процесуалноправният въпрос за приложимостта на разпоредбата на чл.101 ГПК в заповедното производство в случаите, когато подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК не отговаря на изискванията за редовност по чл.410, ал.2 във вр. с чл.128, т.2 ГПК, въззивното определение не може да се допусне до касационно обжалване поради отсъствие на сочените от жалбоподателя допълнителни предпоставки по т.2 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. По поставения правен въпрос съществува задължителна практика на ВКС, създадена с постановени по реда на чл.274, ал.3 ГПК определения – напр. определение № 431/09.12.2008 г. по ч. т. д. № 414/2008 г. на ІІ т. о., определение № 1/06.01.2009 г. по ч. т. д. № 204/2008 г. на І т. о., определение № 30/16.01.2009 г. по ч. т. д. № 361/2008 г. на І т., о., определение № 139/05.03.2009 г. по ч. т. д. № 41/2009 г., определение № 114/04.03.2010 г. по ч. гр. д. № 107/2010 г. на ІІІ г. о., определение № 93/25.01.2010 г. по ч. т. д. № 848/2009 г. на І т. о., определение № 110/04.03.2010 г. по ч. гр. д. № 32/2010 г. на ІІІ г. о. и др. В цитираните определения по категоричен начин е изразено разбирането, че по силата на препращащата норма на чл.410, ал.2 ГПК заявлението за издаване на заповед за изпълнение трябва да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и т.2 ГПК; несъответствието на заявлението със законовите изисквания за редовност съставлява основание за постановяване на отказ за издаване на заповед за изпълнение; общата за исковия процес разпоредба на чл.101 ГПК не намира приложение в специалното заповедно производство, поради което, ако констатира несъответствие на заявлението с изискванията на чл.127, ал.1 и ал.3 и чл.128, т.1 и т.2 ГПК, съдът не разполага с правомощия да дава указания на заявителя за поправяне на заявлението; даването на указания за поправяне на недостатъци в заявлението е допустимо единствено в хипотезата на чл.425, ал.2 ГПК – когато заповедното производство не може да започне и да се развие законосъобразно по причина, че заявителят не е използвал образец на заявление или е използвал неправилен образец. Настоящият състав на ВКС се присъединява към посочената задължителна практика, с която е отречена приложимостта на общата норма на чл.101 ГПК в заповедното производство. Застъпената в обратен смисъл практика в определение № 31 от 10.01.2012 г. по гр. д. № 714/2011 г., цитирано в особеното мнение към обжалваното определение, има изолиран характер и не може да се разглежда като отстъпление от трайната и последователна практика на ВКС по въпроса за приложението на разпоредбата на чл.101 ГПК в специалното заповедно производство. Въззивният съд се е произнесъл в съответствие със задължителната практика на ВКС като е потвърдил отказа на първата инстанция за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК, след като е констатирал, че заявителят не е представил документ за внесена държавна такса по чл.12, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, т. е. че заявлението е нередовно от гледна точка на изискването на чл.128, т.2 във вр. с чл.410, ал.2 ГПК. Съобразяването на задължителната практика изключва достъпа до касация на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Същевременно наличието на задължителна практика по обусловилия изхода на заповедното производство процесуален въпрос прави неоснователно искането на частния жалбоподател за допускане на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
По изложените съображения определението по ч. т. д. № 513/2012 г. не следва да се допуска до касационно обжалване.
Поради недопускане на касационното обжалване внесената за разглеждане на частната касационна жалба държавна такса в размер на сумата 2 428.89 лв. /разлика над сумата 15 лв. до сумата 2 443.89 лв./ следва да се върне на жалбоподателя.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 1180 от 05.03.2012 г., постановено по ч. гр. д. № 513/2012 г. на Варненски окръжен съд.
Да се върне на [фирма] – [населено място], сумата 2 428.89 лв. /две хиляди четиристотин двадесет и осем лв. и осемдесет и девет ст./, представляваща част от внесената по сметка на Върховен касационен съд с преводно нареждане от 08.05.2012 г. държавна такса в размер на 2 443.89 лв. по частна касационна жалба вх. № 11358/04.04.2012 г. срещу определение № 1180/05.03.2012 г. на Варненски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :