2
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 5080/2013 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 629
София, 11.12.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 5080/2013 година
Производство по чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.
Обжалвано е решението на Софийския градски съд, Гражданско отделение, ІІ-Б състав от 05.04.2013 год. по в.гр.дело № 7486/2012 год., с което е потвъдено изцяло решнеието от 15.12.2011 год. по гр.дело № 46/2010 год. на Софийския районен съд, Гражданско отделение, 39-ти състав за отхвърляне исковете на В. С. В., ЕГН [ЕГН] със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.4 срещу Л. П. Г., ЕГН [ЕГН] и Р. П. Р. с ЕГН [ЕГН], двете от [населено място], [жк], [жилищен адрес] с правно основание чл.38а ЗЖСК за предаване на владението върху ап.№ 129, находящ се в сградата на Ж.”Български художник”, построена в УПИ І, кв.33,д. по плана на [населено място], м.”С. село-платателен канал”, представляваща [жилищен адрес] находящ се в [жк], [жилищен адрес] със застроена площ от 129.35 кв.м., състоящ се от четири стаи, кухня, баня, клозет, мокро помещение, преддверие, коридори и три балкона, при граници на апартамента: от юг-Ж.№ 32, от изток и север-двор, от запад-стълбище и двор, отдолу-мазета, отгоре-Ж.№ 40, заедно с мазе № 01, в бл.04, със светла площ от 6.88 кв.м., заедно с 21.36/366.67 кв.м./5.825%/ от общите части на вх.Г и 58/8500.0 кв.м./0.682%/ идеални части от парцела.
Недоволен от въззивното решение е жалбоподателят В. С. В., представляван от адвокат А. И., който го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК понеже противоречи на съдебната практика по следните въпроси:
1. Изтича ли придобивна давност за периода, в който имотът се свои скрито.
2. Какви са белезите на упражняването на фактическата власт на недобросъвестния владелец, за да може същият да се позовава и да обоснове предпоставките на чл.79 от Закона за собствеността.
Следва ли да е налице манифестирано своене, за да може лицето да се ползва от давностния срок, и това намерение следва ли да е насочено и срещу собственика /доведено до знанието му/ – чл.68 от ЗСобствеността.
3. Изтича ли придобиван давност в периода 1990 – 2000 год. при действието на ограничителната норма на чл.3, ал.2 от Закона за кооперациите/отм./.
4. Възможно ли е придобиване на имот по давност, който не е въведен в експлоатация /т.е. съществува законова забрана за обитаване на този имот/, както и когато за имота не са били съставени в придобивния период официални документи, удостоверяващи степента на завършеност.
5. Презюмира ли закона субективния елемент на владението /animus/? Доказателствената тежест за оборване на този факт в тежест на ответника по възражението ли е? Следва ли субективния елемент да е манифестиран и пред кого? Съществува ли т.нар.”скрито своене”?
6. Възможно ли е да се придобива по давност имот, идеална част от който е била собственост на Държавата/Общината-арг. от разпоредбата на чл.86 ЗС.
7. Съставлява ли нарушение на материалния закон, когато съдът, без това да е нарочен предмет на делото, а само елемент от фактическия състав се позовава на факт, за който нотариус в друго производство по реда на чл.586 от ГПК/преди 482, ал.1 и ал.2 от ГПК/ е проверил правата на собственост на праводателя.
От ответницата по касация Л. П. Г., представлявана от адвокатите Л. Г. и Р. Г. е постъпил писмен отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване.
Ответницата по касация Р. П. Р. не взема становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
За да потвърди решението на пъвоинстанционния съд въззивният съд е приел, че е налице задължителна практика, постановена в производство по чл.290 ГПК, която е споделена, че не е нищожно придобивното основание на Ж.”Български художник”, свързано с липсата на представителна власт на председателя на УС на Ж. да сключва сделки. Взето е предвид, че сградата е изградена в груб строеж по смисъла на § 5, т.46 от ДР на ЗУТ в началото на 1994 год., в който смисъл протокола по чл.181, ал.2 ЗУТ като упражняваното от ответницата Л. П. Г. владение е било явно по отношение собственика на ап.39 в [жилищен адрес] като се подкрепя от доказателствата по делото и от протокол от 09.11.1991 год., с който Ж. дава съгласие 50 апартамента да бъдат предоставени на „МБ М.-Б.”. Направен е извод, че упражняваното владение на имота е непрекъснато и несмущавано от момента на установяването му – м.02.1996 год., когато е предаден на „МБ М.-Б.” до 08.02.2006 год., който десетгодишен период е достатъчен за придобиване правото на собственост върху апартамента по давност от страна на Л. П. Г. тъй като на ищеца В. С. В. като член-кооператор едва с решение № 11.10 от 08.07.2006 год. му е разпределен процесния недвижим имот.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Касаторът не е сравнил отделни случаи по съдебни актове, не е обосновал противоречивото разрешаване по поставени въпроси с обжалваните решения, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Така както са изложени основанията за допустимост касаят чл.281, т.3 ГПК, свързани с неправилност на въззивното решение.
Представените решения на Върховния касационен съд касаят различна фактическа обстановка като решения: № 1005 от 29.12.2009 год. по гр.дело № 2107/2008 год. на ІІІ ГО; № 183 от 30.03.2009 год. по гр.дело № 5032/2007 год. на ІV ГО; № 577 от 11.07.2007 год. по гр.дело № 727/2006 год. на ІІ ГО; № 831 от 20.01.2010 год. по гр.дело № 1689/2008 год.; № 298 от 10.04.2009 год. по гр.дело № 1601/2008 год. на ІV ГО; № 279 от 04.04.2006 год. по гр.дело № 196/2005 год. на ІІ ГО; № 1139 от 05.11.2007 год. по гр.дело № 984/2006 год. на V ГО; № 623 от 30.12.2009 год. по гр.дело № 2443/2008 год. на ІІ ГО; № 1353 от 14.01.2008 год. по гр.дело № 103/2007 год. на ІІ ГО; № 831 от 20.01.2010 год. по гр.дело № 1689/2008 год. на ІІІ ГО; № 1273 от 28.12.2007 год. по гр.дело № 1393/2006 год. на ІІ ГО; № 806 от 14.11.2003 год. по гр.дело № 543/2003 год. на ІІ ГО, са постановоени в производство по чл.218, ал.1, б.”а” ГПК/отм./,
– а за следните решения на първа и въззивна инстанции липсва заверка, че са влезли в сила, за да бъдат съобразени: № 304 от 29.01.2009 год. по в.гр.дело № 549/2008 год. на СГС, ІV-Д състав; на Варненския районен съд от 22.05.2008 год. по гр.дело № 1462/2008 год.; на СРС, 28 състав от 28.12.2007 год. по гр.дело № 22616/2006 год.; на СГС, ІV-А състав от 19.03.2009 год. по гр.дело № 836/2008 год.; на СРС, 41 състав от 02.01.2008 год. по гр.дело № 22470/2006 год.; № 2042 от 11.05.2009 год. по гр.дело № 3774/2008 год. на СГС, ІV-В състав; № 4341 от 14.10.2009 год. по гр.дело № 1159/2009 год. на СГС, ІІ-Д състав; на СГС, ІІ-Г състав от 23.06.2009 год. по гр.дело № 4180/2007 год.; на СГС, ІV-А състав от 04.10.2005 год. по гр.дело № 3936/2004 год.; на СГС, ІV-А състав от 29.05.2003 год. по гр.дело № 1675/2001 год.; на СГС, ІІ-Б състав от 15.03.2006 год. по гр.дело № 783/2003 год.; на СГС, ІV-Б състав от 04.07.2006 год. по гр.дело № 1743/2004 год.; на СГС, ІІ-Г състав от 15.12.2007 год. по гр.дело № 3383/2003 год.; на СРС, 43 състав от 28.12.2007 год. по гр.дело № 18345/2006 год.; на СРС, 36 състав от 12.01.2008 год. по гр.дело № 18342/2006 год.; на СРС, 39 състав от 28.12.2000 год. по гр.дело № 5056/1999 год.; на СРС, 46 състав от 10.05.2000 год. по гр.дело № 4920/1999 год.;
– Решение № 186 от 19.02.1987 год. по гр.дело № 154/1986 год. на ОСГК на ВС касае приложението на чл.59 и чл.181, ал.1 и ал.3 ЗТСУ/отм./ във връзка с чл.40, ал.2 ЗПИНМ/отм./;
– Решение № 2743 от 07.07.1983 год. по гр.дело № 1543/1983 год. на І ГО на ВС се отнася до приложението на чл.181, ал.3 ЗТСУ/отм./;
– ТР № 91 от 01.10.1974 год. по гр.дело № 63/1974 год. на ОСГК на ВС касае иска по чл.108 ЗС във връзка с чл.13, ал.3 СК;
– Решение № 260 от 04.10.2007 год. по гр.дело № 344/2007 год. на Петчленен състав на ВКС е постановено в производство за отмяна на основание чл.231, ал.1, б.”а” ГПК/отм./;
– Обжалваното въззивно решение не противоречи на решения на СГС /влезли в сила/: на ІV-Б състав от 06.01.2003 год. по гр.дело № 2339/2001 год., на ІV-В състав от 16.03.2001 год. по гр.дело № 3836/2000 год. са постановени в производство по чл.196 ГПК/отм./ и на СРС/влезли в сила/: на 42 състав от 15.06.2004 год. по гр.дело № 8531/2002 год., на 28 състав от 10.08.2008 год. по гр.дело № 18344/2006 год.;
– Представените решения на ВКС, постановени в производство по чл.290 ГПК се отнасят до граждански дела, които не са идентични с настоящия спор, а именно: на І ГО – № 117 от 26.04.2011 год. по гр.дело № 718/2010 год.; № 424/2010 год. от 13.07.2011 год. по гр.дело № 964/2009 год.; на ІІ ГО – № 264 от 20.12.2012 год. по гр.дело № 395/2012 год.; на ІІІ ГО – № 349 от 05.07.2010 год. по гр.дело № 5078/2008 год. и на ІV ГО № 774 от 10.02.2011 год. по гр.дело № 643/2009 год.
Въз основа на тези решения не може да се обоснове извод, че обжалваното въззивно решение противоречи на трайната практика на ВС и ВКС по приложението на чл.38ж ЗЖСК, поради което Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 05.04.2013 год., постановено по в.гр.дело № 7486/2012 год. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, ІІ-Б въззивен състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: