О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
629
гр. София, 11.12.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на шести декември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 2554 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Подадена е частна касационна жалба от [фирма], [населено място] против разпореждане № 225/09.10.2017г. на Председателя на второ търговско отделение на ВКС, с което е върната обратно исковата молба на дружеството по преписка с вх. № 8880/15.09.2017г. по вх. № на рег. на ВКС.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното разпореждане. Частният жалбоподател счита, че фикцията на чл.50, ал.2 ГПК е неприложима, тъй като към датата на атакувания съдебен акт съдебно дело не е било образувано. Съобщението за без движение обективно не е могло да бъде приложено към делото, не е било обявено и на интернет страницата на съда, поради което за частният жалбоподател е било невъзможно да се запознае с разпореждането на съда. Освен това при връчване на съобщението за без движение длъжностното лице по призоваването не е извършило проверка дали на адреса има табела на търговеца, не е удостоверило дали е събрало сведения, кога и от кой относно пребиваването на търговеца на адреса на управление. Също така се посочва, че към исковата молба е представено извлечение от търговския регистър, където фигурира адресът на електронната поща на дружеството, който начин за връчване на съобщения не е бил използван от съда. Иска се отмяна на обжалваното разпореждане.
ВКС намира следното:
Частната жалба е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК, подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.274, ал.3 ГПК.
С искова молба вх. № 8880/15.09.2017г. [фирма] е поискало отмяна на арбитражно решение от 28.06.2017г. по М. № 1/2016г. на Международен търговски арбитражен съд при сдружение „ЮС“- [населено място]. В същата е посочен адрес на управление на дружеството – [населено място], [улица], който е и вписан в търговския регистър.
С разпореждане от 18.09.2017г. на Председателя на второ търговско отделение на ВКС исковата молба е била оставена без движение с указания до ищеца за отстраняване на нередовности по нея, а именно за внасяне по сметка на ВКС на държавна такса в размер на 782, 33 лв. в едноседмичен срок от съобщението.
До ищеца на посочения в исковата молба адрес, съвпадащ с вписания адрес на управление в ТР по партида на дружеството, е изпратено съобщение с указанията на съда в изложения по-горе смисъл. Видно от удостоверителното изявление на длъжностното лице по призоваването от 21.09.2017г. в [населено място] няма административен адрес : [улица].След извършена служебна справка в Столична община и в Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване “ се установява, че в [населено място] на [улица]не съществува административен адрес № 23, поради което с разпореждане от 27.09.2017г. на Председателя на второ търговско отделение на ВКС съобщението следва да се счита за връчено при условията на чл.50, ал.2 ГПК.
Предвид липсата на изпълнение на указанията на съда исковата молба е била върната с разпореждане № 225/09.10.2017г. на Председателя на второ търговско отделение на ВКС.
Налагат се следните правни изводи:
[фирма] е подало искова молба на осн. чл.47 ЗМТА. Исковата молба се явява нередовна поради липса на задължителен по чл.127, ал.1, т.3 ГПК реквизит – не е посочена цена на иска и по чл.128, ал.2 ГПК – не са представени доказателства за внесена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на иска в размер на 782,33 лв. На осн. чл.129 , ал.2 ГПК при констатирана нередовност на исковата молба същата се оставя без движение от съда и на ищеца се изпраща съобщение с указания за отстраняване на тези нередовности. Съгласно регламентираната процедура съдът е оставил без движение исковата молба по чл.47 ЗМТА и е дал изрични указания на ищеца относно допуснатите нередовности и е определил срок, в който те могат да бъдат отстранени, за което е било изпратено съобщение до [фирма] на посочения в исковата молба и вписан в ТР адрес.
На осн. чл.129, ал.1 и 2 ГПК сезираният с исковата молба съд е длъжен да извърши проверка за нейната редовност преди да бъде образувано делото по арг. от чл.129, ал.4 ГПК, който регламентира аналогично задължение и при вече образувано производство. В случая е образувана преписка под вх. № на исковата молба и това организационно действие по администриране на исковата молба не препятства страната да извърши справки по преписката в деловодството на ВКС като посочи или име на подателя или вх. № на исковата молба. Съгласно чл.20 от Правилника за администрацията на ВКС / обн. ДВ бр.101/ 2016г./ входящият регистър на постъпващата кореспонденция – писма, жалби, заявления и др., съдържа : входящ номер, дата и час на постъпване, име на подателя, описание на приложените книжа и данни за направлението им. Изрично в чл.40 от Правилника е предвидено, че постъпилите от служба „Регистратура“ в служби „наказателни съдопроизводства“, „Граждански съдопроизводства“ и „Търговски съдопроизводства“ дела се предават незабавно на съдебния помощник към отделението за извършване на предварителна проверка за формална допустимост и редовност на жалбата или на молбата за отмяна и се докладват на председателя на отделението. Едва след изпълнение на тази процедура председателя на отделението издава разпореждане за образуване на делата и същите се разпределят на принципа на случайния подбор чрез електронно разпределение съобразно поредността на постъпването им, на осн. чл.40, ал.2 от Правилника.
Връчването на съобщения до ищец-юридическо лице се урежда от правилата на чл.50 ГПК. В случая АД е било призовано на вписания в търговския регистър по негова партида адрес на управление, но съгласно официалното удостоверително изявление на длъжностното лице по призоваването такъв административен адрес в седалището на дружеството- [населено място], не съществува. Касае се до обективен факт, който може директно да бъде възприет и установен от призовкаря и не е необходимо извършване на проверка чрез събиране на сведения от съседи и пр. Още повече, че след връщане на съобщението в цялост ВКС служебно е проверил истинността на изявлението като е извършил справка в Столична община и в Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване “. Процесната хипотеза следва да се приравни на ненамиране на дружеството на посочения от него и вписан в ТР адрес и към нея да се приложат последиците на чл.50, ал.2 ГПК.
За съда съществува задължение за връчване на съобщения на електронен адрес, ако същият е бил посочен от страната в подадена и адресирана до съда молба, на осн. чл.42, ал.4 ГПК. Касае се до специфичен способ за връчване с оглед на начина на удостоверяване на връчването по чл.44, ал.3 ГПК, поради което за страната следва да е налице предвидимост за евентуалната възможност да бъде призована по този ред. В конкретната искова молба ищецът не е посочил свой електронен адрес. Извлечението от търговския регистър удостоверява вписания по партида на дружеството адрес на управление, която проверка съдът е длъжен и служебно да извърши с оглед нормата на чл.50, ал.1 ГПК.
Поради изложените съображения обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, състав на ВКС, Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 225/09.10.2017г. на Председателя на второ търговско отделение на ВКС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: