О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 629
София 18.06.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 15 юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 447/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Апелативна прокуратура гр. С., подадена от прокурор Б. С. , срещу въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГК, 4 с-в, № 669 от 17.06.2009г. по в.гр.д. № 2168/2008г. с което е оставено в сила решението на Софийски градски съд, ГК, І отд., 6 с-в, № 27 от 08.07.2008г., постановено по гр.д. № 1610/2007г. в частта, с което е осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на А. Т. Т. на основание чл. 2, т. 2 ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди в размер на 4 000 лв.
Ответникът по жалбата А. Т. Т. от гр. С. не е изразил становище.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
Не са налице обаче предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Апелативна прокуратура – София моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по материалноправния въпрос за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди от воденото срещу ответника по касация А. Т. незаконно наказателно производство при спазване на принципа за справедливост, регламентиран в чл. 52 ЗЗД, който въпрос според касатора се решава противоречиво от съдилищата. Прилага съдебни решения: № 740 от 31.05.2004г. по гр.д. № 72/2003г. ІV г.о. ВКС; № 999 от 01.08.2005г. по гр.д. № 457/2004г. ІV г.о. ВКС и решение от 15.07.2002г. по в.гр.д. № 600/2002г. Пл. АС.
По поставения от касатора въпрос за прилагането на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД относно присъжданите на основание чл. 2 ЗОДОВ обезщетения за неимуществени вреди, е постановено Тълкувателно решение № 3/22.04.2005г. по т. гр. д. № 3/2004г. на ОСГК на ВКС. Съгласно т. 11 на посоченото ТР обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално по справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД, като се вземат предвид броя на деянията, за които е постановена оправдателна присъда. Относно прилагането на принципа за справедливо обезщетяване на неимуществените вреди от непозволено увреждане, прогласен в чл. 52 ЗЗД, са постановени и ППВС № 4/68г. и ППВС № 4/61г., в които са дадени задължителни указания на съдилищата относно критериите при определяне на обезщетението. Въззивното решение е съобразено с посочената задължителна съдебна практика като са взети предвид всички релевантни за определяне на обезщетението факти и обстоятелства. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане е обусловен от множество конкретни за всеки отделен случай обстоятелства, поради което различните размери на обезщетения за неимуществени вреди по различните дела не обосновават наличие на противоречива съдебна практика.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГК, 4 с-в, № 669 от 17.06.2009г. по в.гр.д. № 2168/2008г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: