О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 629.
София. 29.09.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ търг. отделение в закрито заседание на 24.09.2009 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ
търг. дело № 467/2009 год. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
С решение № 341/16.12.2008 год. по т. дело № 629/2008 год. Великотърновският апелативен съд е обезсилил решение № 296/31.07.2008 год. по т. дело № 37/2008 год. на Плевенския окръжен съд в частта с която се осъжда кметството в село Н., Плевенска Област, да заплати на “Д” Е. гр. П. сумата 7138,72 год., представляваща стойността на извършени СМР, и 13276,02 лв. неустойка за забавено изпълнение, и е прекратил производството в тази му част.
Първоинстанционното решение в частта с която се отхвърлят исковете на “Д” Е. гр. П. против О. гр. Н. за сумата 7 138,72 год., представляваща стойността на извършени СМР и 13 276,02 лв. неустойка е отменено, и вместо него е постановено друго, с което исковете са уважени в този им размер, ведно с присъждане на разноски направени пред двете инстанции.
С оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост, решението се обжалва от О. г…
Към жалбата съгласно чл. 284 ал. ІІІ т. 1 ГПК е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. І т. 2 и т. 3 от ГПК, като в подкрепа на твърдението за наличие на приложно поле по чл. 280 ал. І т. 2 от ГПК е приложено копие от решение № 93/10.05.2006 год. на Плевенския окръжен съд.
ВКС състав на ІІ т. о. намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, но счита, че въззивното решение не следва да се допусне до касационно обжалване, поради следните съображения:
Въззивният съд е приел за установено, че между ищеца и кметството в село Н. на 19.05.2005 год. е сключен договор за извършване на СМР, като част от сумите по извършеното строителство са останали неизплатени в присъдените от първата инстанция размери, което е установено от релевираните по делото доказателства и от назначената комплексна техническа и икономическа експертиза.
Въззивният съд е приел, че окръжният съд е постановил недопустимо решение спрямо кметството в село Н., което не е правен субект, и затова е приел, че следва да се ангажира отговорността на втория ответник – О. Н. , като е изложил съображения и за това, че не са налице условия за носене на солидарна отговорност.
Що се касае до възможността договорът да бъде сключен от кметството на село Н., въззивния съд е приел, че това е станало по силата на делегиране на права от О. гр. Н. с представените по делото заповеди, които макар и да са били оспорени, не била доказана тяхната неистинност.
Горната фактическа обстановка, която е приета като безспорна и от първата инстанция, е дала основание да въззивния съд да постанови осъдителното си решение спрямо втория ответник, настоящ касатор.
Съгласно чл. 280 ал. І т. 2 и т. 3 от ГПК за да се допусне касационно обжалване на въззивно решение съдът трябва да се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Процесуалноправният и материалноправният въпроси по който се е произнесъл съдът касаят материята за процесуалната легитимация на страните, както и за отговорността на юридическото лице при заплащане на СМР, изпълнени по договор сключен от неправосубектна страна на която са й делегирани права, но само този факт не може да обоснове извод за наличие на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Нe следва да се допусне касационно обжалване по чл. 280 ал. І т. 2 ГПК, тъй като няма данни представеното от касатора решение № 93/10.05.2006 год. на Плевенския окръжен съд да е влязло в сила, а това означава, че няма основание да се приеме, че въпросите по които се е произнесъл въззивният съд са разрешавани противоречиво от съдилищата.
Няма основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и по реда на чл. 280 ал. І т. 3 от ГПК.
Развитие на правото ще е налице в случай че произнасянето по материалноправния или процесуалноправния въпроси е свързано с тълкуване на закона, което ще доведе до отстраняване на непълнотота, неяснотата, или противоречията на самия закон, или когато се изоставя едно тълкуване на закона за да се възприеме друго, както и в случай, че по въпроса липсва практика, а по по този въпрос има съдебна практика и яснота. В случая допускането на касационно обжалване на въззивното решение не може да бъде от значение за развитието на правото, тъй като постановяването на съдебния акт е резултат на конкретна преценка на релевирани от страните доказателства и до налагащите се от тях правни изводи.
Водим от горното, състав на ІІ тър. отделение на ВКС,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 341/16.12.2008 год. по т. дело № 629/2008 год. Великотърновският апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: