Определение №63 от 10.2.2010 по ч.пр. дело №76/76 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                                    О   П  Р  Е  Д  Е Л  Е  Н  И  Е
 
 
                                                         № 63
 
 
                                     София, 10.02.2010г.
 
 
                                     В   ИМЕТО   НА    НАРОДА
 
 
            Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на  девети февруари , две хиляди и десета  година в състав:
 
                                    Председател : ТАНЯ МИТОВА       
                                           Членове :  ЕМИЛ ТОМОВ 
                                                    ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ 
                                                                
 
изслуша докладваното от съдията ТОМОВ
ч. гр. дело № 76/2010 г. и за а се произнесе , взе предвид следното :
 
Производството е по реда на чл.315 ал.1 във вр. с чл.213 и сл. ГПК (отм) вр §2 ал.11 от ПЗР ГПК .
Образувано е по частна жалба на „М„ЕООД чрез адв. Исрещу определение от 20.09.2007г по гр.д. №390/2007г на Софийски градски съд ІІг. Отд ,с което определение по образувано пред него въззивно производство е допуснато обезпечение по молба на ищеца по делото Д. М. Д. ,за обезпечаване на вземания с трудов характер по чл. 128 ал.1 , чл.262 и чл.224 ал.1 от Кодекса на труда
С обжалваното определение е наложен запор върху банкови сметки на ответника в ДЗИ Б. до размер на 5109,33 евро. Във фаза на въззивното обжалване е решение,по което обезпечениян размер на исковете е присъден от първоинстанционния съд . Софийски градски съд е преценил положително обезпечителната нужда и вероятната основателност на иска , включително позовавайки се на неоспорено по делото експертно заключение .
Жалбоподателят излагат оплакването ,че определението е незаконосъобразно . Поддържа се, че доколкото ищецът е социално слаб , при евентуално отхвърляне на претенциите му ответникът няма да може да реализира правата си по чл. 322 от ГПК (отм). Ответникът е завел срещу същия ищец и други лица искове с насрещни вземания от причинени щети .
Частната жалба е депозирана в срока по чл.214, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Обезпечаване на иска по реда на иска съгласно чл. 308 ал.1 от ГПК(отм) е допустимо във всяко положение на делото , включително от въззивния съд . На това именно основание Софийски градски съд е разгледал молбата , като цитирането на нормите на «чл. 309 и сл.» от ГПК(отм) в мотивите на определението , не е съществено процесуално нарушение . Обезпечението е допустимо е тогава , когато без съответната обезпечителна мярка за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществявавето на правата по решението и данните по делото подкрепят вероятната основателност на иска . В случая съдът е преценил правилно предпоставките на чл. 310 ал.1 от ГПК . Съображенията на жалбоподателя,развити пред настоящата инстанция , са неотносими към основанието за допускане на процесната обезпечителна мярка .
Предвид горното обжалваното определение на Софийски градски съд е правилно и законосъобразно .
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о
 
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
 
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба „М”ЕООД със съдебен адрес адв. И от САК срещу определение от 20.09.2007г по гр.д. №390/2007г на Софийски градски съд ІІг. отд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
 
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Scroll to Top