О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 63
гр. София, 14.01.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесет и осми ноември двехиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 5959/2013 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на И. А. М. срещу решение № 4431 от 10.06.2013 г. по гр. дело № 4064/2012 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, втори брачен въззивен състав.
Ответницата Н. И. Б. поддържа становище за липсата на основания по чл. 280, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима, но в приложението й не са релевирани основания по чл. 280, ал.1 ГПК за допускането на касационен контрол.
Софийски градски съд е постановил решение, с което е потвърдил решение по гр. дело № 10369/2009 г. на Софийски районен съд в обжалваните части, с които родителските права по отглеждането и възпитанието на детето Й. са предоставени на майката и е постановил същото дете да живее при нея. Въззивният съд е приел, че в интерес на детето е да не бъде отделяно от средата, в която живее, т.е. при майката, при която е от 2007 г., когато родителите, които не са сключили граждански брак са се разделили. Изложени са съображения в тази насока, както следва: за детето са създадени добри битови условия, като то е привързано към братята си – Б. има дете от мъжа, с който живее в жилището на родителите му в [населено място] след раздялата с И. М., като при тях е и сина й от друга нейна връзка; по отношение на новия партньор на майката показва доверие; Б. има добър родителски капацитет – въпреки, че след раздялата е отглеждала Й. сама, не е допуснала детето да се отчужди от баща си; не е установено майката да настройва Й. против неговият баща, да пречи на личните им отношения; задоволява всички потребности на детето, грижи се то да израсне добре възпитано и образовано; с оглед тези обстоятелства тя е по подходящия родител да упражнява родителските права; не се установява бащата да е полагал активни усилия да контактува с детето и осигурява необходимите средства за издръжка въпреки констатациите в становището на АСП ДСП С. относно родителския му капацитет, последователното му желание да се грижи за сина си и изразената загриженост за неговото отглеждане, възпитание и развитие.
В приложението жалбоподателят твърди, че е налице основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, без да излага правните въпроси, по които се е произнесъл въззивния съд, разрешенията, които е приел по тях и съображенията с оглед, на които счита, че е налице отклонение от практиката, на която се позовава. Изложението по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК съдържа оплаквания относно приетите от съда мотиви и субективното становище на касатора по наличието на предпоставки за предоставяне упражняването на родителските права на него. Така в тази част от приложението жалбоподателят излага доводи за това, че „съдът не се задълбочил и не е изследвал конкретната ситуация, в чиято основа са многобройните и различни връзки на майката с неподходящи мъже”. Също така касаторът счита, че съдът не бил дал отговор на въпроса, дали усилията, които полагала майката и стремежът й жизнените потребности на детето да бъдат задоволени имали резултат, като поддържа, че именно той бил по – толерантния родител. С такива доводи, които са насочени към аргументиране на неправилност на въззивното решение не се релевират общи и допълнителни основания по чл. 280, ал.1 ГПК, тъй като същите доводи са относими към нарушения по чл. 281, т. 3 ГПК и не отговарят на характеристиките на основанията по чл. 280, ал.1 ГПК, разяснени в ТР №1/19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС. За да се обоснове приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК страната трябва да посочи въпросите, разгледани от въззивния съд, както и в какво се състои противоречието между приетите от него правни разрешения и приложената практика. Единственият въпрос, поставен в приложението, който жалбоподателят свързва с чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК е формулиран, както следва: „ Ако в производството по събиране на доказателства съдът констатира, че партньорите на майката се отнасят зле с доведеното от нея дете, трябва ли тази констатация да бъде обсъдена и да намери отговор при определяне на това, кой да упражнява родителските права по възпитанието и отглеждането на детето. Има ли съдът служебното задължение да осигури нормална и спокойна социална среда на това дете ?”. Въпросът е поставен извън мотивите на въззивния съд, с оглед на становището на жалбоподателя за обстоятелствата, имащи според него значение за разрешаване на спора. По този начин касаторът не е аргументирал общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, което съгласно разясненията в ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГКТК, т. 1 обективира правните разрешения на въззивния съд, а не становището на страната, респективно нейното разбиране по тълкуването на закона. Касаторът не е мотивирал и допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, което трябва да бъде въведено кумулативно с общото основание предвид изискването за точно и мотивирано изложение на основанията по чл.280, ал.1 ГПК. За да въведе допълнително основание по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК страната трябва да обоснове наличието на практика, формирана при неточно приложение на закона или практиката, която не е актуална предвид законодателните промени, а при твърдение за непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, трябва да посочи нормите, които следва да се тълкуват, за да се създаде практика по приложението им. В случая жалбоподателят не е изпълнил тези изисквания, разяснени с цитираното ТР на ОСГКТК, поради което не е релевирал основание по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК.К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от твърденията на касатора, от сочените от него факти и обстоятелства в жалбата. Необосноваването на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК има за последица недопускането на касационно обжалване на въззивното решение. С оглед на всичко изложено по – горе следва да се приеме, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1 ГПК. При този изход на делото касаторът следва да заплати на ответницата по жалбата разноските, направени за настоящето производство, които видно от договора за правна защита и съдействие са в размер на сумата 300 лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 10.06.2013 г. по гр. дело № 4064/2012 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, втори брачен въззивен състав.
ОСЪЖДА И. А. М. да заплати на Н. И. Б. разноски за касационното производство в размер на сумата 300 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: