О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 63
София, 16.01.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделние, в закрито заседание на четвърти декември……………………………………..
две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря……………………………………..….…………………………………………………..в
присъствието на прокурора…… ………..……………………………………………… изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА……………………………….
гр.дело № 5330/2014 година.
Производство по чл.288 ГПК.
М. М. П. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. С. С. от АК-П., е подал касационна жалба срещу решение № 315 от 28.05.2014 година по гр.д. № 167/2014 година на Пловдивския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 1693 от 03.10.2013 г. по гр.д. № 3713/2012 г. на окръжен съд – Пловдив и е развален договор за продажба на недвижим имот в [населено място], [община], а касаторът – продавач е осъден да върне платената от купувачите Л. Д. Б. и И. С. Б. цена от 14 761, 50 лева – искове с правни основания чл.189 ЗЗД. Същото решение е постановено и по отношение на втората продавачка Е. М. У. – сестра на касатора. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т. 3 ГПК.
Е. М. У. от [населено място], действаща чрез процесуалния си представител адв. Зл. З. от АК-П., е депозирала отговор на касационната жалба. С него намира жалбата за основателна и моли да се уважи. Претендира разноски за касационното производство.
Ответниците Л. Д. Б. и И. С. Б. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. С. П.-К. от [населено място], оспорват жалбата както относно наличието на условия за допускане на обжалването, така и по съществото на правния спор. Претендират разноски за касационното производство.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с цена на иска над 5000 лева. По допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са изпълнени изискванията на основното и допълнителни основания по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК, на които се позовава касаторът, поради следното:
В изложението на основанията за касационно обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани въпросите: 1.Нищожно ли е съдебно решение, постановено въз основа на предходно такова, което се явява неправилно с оглед прилагането на закона. 2. Решаващият орган в едно производство може ли при постановяване на решението си да се позове на неправилност на друго влязло в сила решение, което към настоящия спор се явява преюдициално. Питането е обосновано с твърдението, че решението по друг правен спор /по чл.19, ал.3 ЗЗД/ е неправилно, тъй като не е съобразено обстоятелството, че в хода на това дело спорният имот е бил дарен от обещателката по предварителтия договор на децата й /касатора и неговата сестра/, а купувачът не е могъл да придобие собствеността от несобственик. Позовава се на ТР № 84/06.09.1968 г. ОСГК на ВС и на решение по гр.д. № 2667/2009 г. на Старозагорския районен съд, което няма данни да е окончателно. Следователно трябва да се приеме, че въпросите се поддържат на основание чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК, макар да липсва обосновка къде касаторът съзира противоречие между разглежданото решение и сочената съдебна практика.
На първо място трябва да се отбележи, че въпросът за валидността на съдебното решение не е разглеждан и обсъждан в производството по делото. Независимо от това поради служебното си задължение да следи за постановяването на валидни и допустими решения касационният състав ще разгледа възражението. В отговор на поставения въпрос следва да се съобрази, че основанията за нищожност на съдебното решение са установени по задължителен ред от съдебната практика и доктрината, но поддържаното от касатора основание за нищожност не е сред тях. Що се касае до хипотезата на прехвърлянето на спорното право в хода на висящо производство /чл.121, ал.1 ГПК, сега чл.226 ГПК/ има многогодишна и задължителна съдебна практика – виж напр. р. № 281/29.10.2012 г. по гр.д. № 130/2012 г. ВКС, І г.о. Тя не е в подкрепа на становището на касатора, щом разпоредителното действие със спорния имот е извършено след вписването на исковата молба по чл.19, ал.3 ЗЗД – чл.114, б. „б” ЗС.
С оглед на това не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК за допускане на обжалването съобразно указанията, дадени т.1 от ТР №1/2009г. от 19.02.2010г. по т.д. №1/2009 г. ОСГКТК ВКС. Следва искането да се отклони, тъй като не са съобразени задължителните изисквания за необходимото съдържание на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК както относно начина на формулиране на въпросите, така и относно обосновката на допълнителните основания, на които се позовава касаторът. С оглед изхода на делото съдът присъжда разноски за касационната инстанция само на ответниците – ищци в първоинстанционното производство.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 315 от 28.05.2014 година по гр.д. № 167/2014 година на Пловдивския апелативен съд.
ОСЪЖДА М. М. П. от [населено място] ДА ЗАПЛАТИ на Л. Д. Б. и И. С. Б., двамата от [населено място], разноски за касационното производство в размер на 800 лева /осемстотин лева/.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.