О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 63
София, 19.01. 2015 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на единадесети декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 4811 по описа за 2014 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Общинско предприятие „Е..”, [населено място], срещу въззивно решение от 21.12.2013 г. на Софийски градски съд, постановено по гр. д. № 12826/2013 г., в частта, с която са уважени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
Касаторът излага доводи за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и нарушение на материалния закон.
Ответникът по касация С. К. С., не е отговорил в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд, като е потвърдил изцяло решението на първостепенния съд, е отменил уволнението на С. К. С., възстановил го е на заеманата преди това длъжност „работник смесено растениевъдно и животновъдно стопанство”, осъдил е работодателя да му заплати обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ в размер на 2500 лева и е отхвърлил предявените от ищеца искове с правно основание чл. 150 от КТ заплащане на сумата от 8306,06 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за извънреден труд, положен през периода от 01.08.2007 г. до 30.09.2011 г, ведно с лихва за забава..
За да постанови този резултат, съдът е установил, че между страните, е съществувало трудово правоотношение за неопределено време по силата с включена клауза със срок на изпитване по смисъла на чл. 70, ал.1 КТ до 31.12.2005 г., като ищецът е бил назначен на длъжност „ветеринарен техник“. С допълнително споразумение № РД-15-48/31.05.2007 г. трудовото правоотношение е било изменено, като от длъжността „ветеринарен техник“ ищецът е преминал на длъжност „ловец“, без включена клауза за срок на изпитване. С допълнително споразумение № РД-15-124/27.09.2011 г. трудовото правоотношение е било изменено, като от длъжността „ловец“ ищецът е преминал на длъжност „работник смесено растениевъдно и животновъдно стопанство“, с уговорена клауза за срок на изпитване от 6 месеца, в полза на работодателя. Със Заповед № РД-15-136/17.10.2011 г. трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 71, ал.1 КТ. Съдът посочил, че само по изключение трудов договор за изпитване може да се сключва при вече съществуващо трудово правоотношение – когато по реда на чл. 119 от КТ е съществено променена трудовата функция на работника или служителя. Съдът приел, че такава промяна не е осъществена, клаузата с включен срок за изпитване е недействителна, а трудовото правоотношение между страните се е превърнало в безсрочно и работодателят не е имал право да го прекрати на приложеното основание за уволнение – чл. 71, ал.1 КТ. Въззивният съд в обжалваното решение установил, че основното задължение на служителя, заемащ длъжността „ловец” било да осъществява улов на безстопанствени и скитащи кучета, съгласно ЗМВД, да разтоварва заловените кучета в приемна клетка, като длъжността е била пряко подчинена на ръководителя на изолатора. „Работникът смесено растениевъдно и животновъдно стопанство“ имал задължения да се грижи за заловените кучета, настанени в приюта, вкл. да помага при разтоварването и настаняването на доставените в приюта кучета, като длъжността е пряко подчинена на ръководител обособено звено. Въззивният съд достигнал до извод за идентичност в трудовите задължения по двете длъжности поради това, че те били свързанr все с дейността на работодателя във връзка с грижите за безстопанствените кучета, а и при двете длъжности, кучетата се разтоварвали в приюта, от което следвало, че длъжностите били функционално свързани. Прието е още, че не било необходимо изпитване на служителя за новата длъжност, след като, по националния класификатор на длъжностите, тя била определена за заемане от нискоквалифицирани работници, а заеманата преди това длъжност „ловец“ била за квалифицирани работници. Освен това, при преминаване от длъжност „ветеринарен техник“ на длъжност „ловец“, между страните по трудовото правоотношение не била уговорена клауза за изпитване.
Касаторът обуславя допускане на касационно обжалване с хипотезата на чл. 280,ал. 1, т. 1 ГПК – портиворечие на разрашението, прието в приложениете съдебни решения на състави на Върховния касационен съд по чл. 290 ГПК с това във въззивното решение по следните правни въпроси: кога е налице съществена промяна в трудовата функция на работника или служителя и кога е допустимо въвеждане на срок за изпитване с допълнително споразумение, по вече съществуващо трудово правоотношение.
Повдигнатите въпроси са от значение за постановения резултат, разгледани са от съда и разрешението по тях е обусловило изхода на правния спор.
Налице е поддържаното противоречие при разрешаването на първия от повдигнатите материалноправни въпроси – кога е налице съществена промяна в трудовата функция на работника или служителя. Въззивният съд достигнал до извод, че няма промяна в трудовите функции на длъжността «ловец» и „лаботникът смесено растениевъдно и животновъдно стопанство“ поради това, че и двете били свързани с основната дейност на работодателя, били функционално свързани по между си. В решение № 7/01.04.2011 г. на ВКС по гр.д. № 954/2009 г. на ІV г.о., решение № 498/2012 г. на ВКС по гр.д. № 1561/2010 г., ІV г.о. е прието, че при преценка за идентичност на трудовите задължения се изхожда от естеството на работа, от свойствените задължения за длъжността – има ли съществена разлика в трудовите функции; едни и същи трудови задължения могат да имат различно съдържание, отнесени към различни трудови функции в зависимост от спецификата на съответната длъжност, от предмета на дейност и от организацията на предприятието.
По материалноправния въпрос за възможността да се уговори клауза за срок за изпитване с допълнително споразумение, по вече съществуващо трудово правоотношение, в приложените към изложението съдебни решения, както и в обжалваното, е прието, че това е допустимо, ако съществено е променена трудовата функция на работника или служителя. Възивният съд обаче приел още, че няма основания за изпитване на служителя или работника, ако за новата длъжност се изисква по-ниска квалификация, в сравнение със заеманата преди това длъжност, както и когато преди това работникът е бил преместван на друга длъжност, без срок за изпитване за новата работа. При така приетото от въззивната инстанция, касационно обжалване следва да се допусне и по втория правен въпрос, с оглед точното приложение на закона и за развитие на правото.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение от 21.12.2013 г. на Софийски градски съд, постановено по в. гр.д. № 12826/2013 г. в частта по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
УКАЗВА на касатора, в едноседмичен срок от съобщението, да заплати държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 130 лв. по сметка на Върховния касационен съд, като в указания срок изпрати по пощата, или депозира в канцеларията на Върховния касационен съд, доказателства за това.
При неизпълнение в срок, касационната жалба ще бъде върната.
Ако указанието бъде точно изпълнено, делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: