4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 63
София, 20.01.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на девети януари , две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №1006 /2011 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на В. И. Д. чрез адв. М. М. срещу решение №182 от 26.04.2011г. по гр.дело № 205/2011г.на Пазарджишки окръжен съд , с което е потвърдено решение от 28.12.2010г на Пазарджишки РС по уважен иск на основание чл. 55 ал.1 за връщане на неоснователно събрана по принудителен ред парична сума
В приложеното към жалбата изложение на основанията по допускане до обжалване се формулират три въпроса : за значението на направено по реда на чл. 114 от ГПК (отм) признане на страна по дело на неизгодни за нея факти ,въз основа на които е постановено неизгодно за нея решение ,за последващ процес между същите страни с предмет същото спорно вземане ,в който процес признатите факти се явяват изгодни ; за значението на решаващите мотиви на съда по приключилото дело за последващ спор и въпроса за допустимостта на свидетелски показания в този случай .
Ответникът по жалбата Л. П. С. оспорва да е налице основание за допускане на касационно обжалване , претендира разноски . Съображения са развити от адв.А. П. .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
И трите въпроса в изложението на касатора преформулират доводите на страната във връзка с доказателствените средства и ограниченията за допускане на свидетелски показания , които въззивният съд е следвал в съответствие с константната практика ,предвид ясното правило на чл.164 ал.1 т.3 от ГПК , докато защитата счита , че има основателни доводи за изключение от недопустимостта , но в изложението липсва обосновка ,т.е привързване към конкретна законова норма или друг източник на правото,регламентираща изключение от правилото .
По настоящето дело касаторът , в положение на ответник по иск с правно основание чл. 55 ал.1 от ЗЗД е направил възражение за прихващане , като се е позовавал на предходни свои твърдения , изтъквайки значението им на признания за неизгодни факти в смисъл , че бил дал в заем и предал сума , различна и по-малка от посочена при учредяване на договорната ипотека, сключена като обезпечение на посочено в нея вземане. Оспорвано от ищеца и недоказано е останало вземането му по основание т.е че е налице даден паричен заем от 7 000 лева , тъй като въззивният съд не е приел да са допустими гласни доказателства , липсвали са и писмени .
Доколкото се поставя въпрос какво е значението на направено от страната по друго дело (по реда на чл. 114 от ГПК отм ) признание на неизгоден факт , но въззивният съд в случая приема да липсва подобно признание в обясненията и че твърденията са били за изгоден факт (дадени пари в заем), при това на страната , която сега се позовава на тях, първият въпрос няма връзка с решаващите изводи на съда и обстоятелствата по делото, които са ги обусловили. Първият въпрос ,както и останалите , е предпоставен от собствената , при това правно ирелевантна оценка на дадени в друго дело по реда на чл. 114 от ГПК обяснения на касатора като негово ,,признание” относно „незгоден за него факт” .Значението на подобни твърдения като повод за допускане на гласни доказателства не се подкрепя с обосновка и аргументи , но се търси аналогия от неприложимото в случая правило на чл.165 ал.2 от ГПК , което е и съдържанието на третия от въпросите.
Наред с това , Върховен касационен съд не приема довода за липса на съдебна практика по изведените въпроси . За недопустимостта на свидетелски показания ,както и във връзка с приложното поле на изключенията , е налице обилна съдебна практика , в която се приема за изключена възможността страната да ползва собствените си твърдения, а не на твърденията на другата страна , когато домогва преодоляване недопустимостта на свидетелски показания ,при това от значение се явяват и условията , свързани с предмета на доказване, т.е дали се разкрива привидност . В тази връзка и с оглед предмета на настоящия спор ,без значение е оценката , която страната дава на обясненията си , или приетото от съда в мотивите по приключилото дело ,в рамките на което са снети самите обяснения.Еднозначно резрешен ,посредством тълкувателна практика , е и въпросът за значението на мотиви по друго дело ,решението по което не формира сила на пресъдено нещо по спорния въпрос .С установената в тази насока практика са съобразени и изводите на въззивния съд.
Ето защо Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №182 от 26.04.2011г. по гр.дело № 205/2011г.на Пазарджишки окръжен съд
Осъжда В. И. Д. от [населено място] , общ Пазарджик [улица] да заплати на Л. П. С. сумата 500 лева разноски по делото
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .