О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 63
Гр.София, 16.07.2009 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 352 по описа за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на С. Е. Б., в качеството му на синдик на “Х” ЕАД, гр. С. срещу определение № 875/05.11.2008г., постановено по ч.гр.д. № 2210/2008г. от Софийския апелативен съд, с което е оставена без уважение частната му жалба против определението от 25.07.08г. на Софийския градски съд за прекратяване на производството по т.д. № 1100/08г.
С определение № 101/25.02.09г. ВКС допусна касационно обжалване на акта на Софийския апелативен съд на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК за произнасяне по въпроса: Легитимиран ли е синдикът на дружество в несъстоятелност да предяви иска по чл.135 ЗЗД.
Първоинстанционният Софийски градски съд е сезиран с иск, предявен от С. Б. , в качеството му на синдик на “Х”ЕАД, срещу “Х”ЕАД и “К” О. , с искане, на основание чл.135 ЗЗД, да се прогласи спрямо масата на несъстоятелността на дружеството нищожността на апорта на недвижим имот, извършен от първия ответник в капитала на втория ответник и ако този иск бъде уважен, да се осъди вторият ответник да предаде на първия владението на имота.
Обстоятелствата, изложени в исковата молба са, че по отношение на “Х” ЕАД е открито производство по несъстоятелност с решение от 20.07.2007г. на Софийския градски съд и с определение от 30.11.2007г. ищецът е назначен за синдик. С решение от 18.05.2005г. по ф.д. № 9687/99г. в вписано увеличение на капитала на втория ответник – “К”О. , чрез апортна вноска на недвижим имот, собственост на първия ответник, като към датата на апорта, първият ответник се представлява от И. Г. , а вторият – от съпругата му – Л. Г. Впоследствие с два договора за продажба на дружествени дялове първият ответник е продал на тези физически лица дяловете си от капитала на втория ответник. Ищецът въвежда довод, че с извършения апорт е увредена масата на несъстоятелността на “Х”ЕАД, тъй като недвижимият имот представлява лесно продаваемо имущество на висока стойност, срещу което са получени практически непродаваеми дялове от капитала на втория ответник. Синдикът се позовава и на знание за увреждането кредиторите съгласно нормата на чл.135, ал.2 ЗЗД поради факта, че сделката е сключена от юридически лица, представлявани от съпрузи.
Софийският градски съд е прекратил производството по делото, като е приел, че отменителният иск по чл.135 ЗЗД може да се проведе само от кредитор, но не и от синдик съгласно правомощията му по чл.658, ал.1 ТЗ. Изложени са съображения, че синдикът може да завежда дела от името на длъжника, но не и от името на кредитор на длъжника, а легитимацията му да предявява от свое име искове е изрично регламентирана в закона – чл.649, ал.1 ТЗ по отношение на отменителните искове, при които синдикът е процесуален субституент, а не представител на длъжника. Производството по делото е прекратено и в частта по иска с правно основание чл.108 ЗС, като предявен от органа по несъстоятелността, който не притежава материалноправна и процесуална легитимация.
За да постанови обжалваното определение въззивният Софийски апелативен съд е констатирал, че въпроса за допустимостта на предявен от синдик иск по чл.135 ЗЗД е налице противоречива практика на ВКС. Съставът е приел, че синдикът на дружество в несъстоятелност не е легитимиран да предяви иска по чл.135 от ЗЗД с оглед на буквалното тълкуване на закона, който предоставя правото на иск на “кредитор”, каквото качество синдикът не притежава. Въведено е и съображение, че с оглед на правомощието на синдика да извършва действия по попълване на масата на несъстоятелността и според нормата на чл.649, ал.3 ТЗ, допускаща предявяване на иск по чл.135 ЗЗД, свързан с производството по несъстоятелност, би било правно издържано синдикът да може да предяви този иск. Крайният резултат от произнасянето на апелативния съд е основан на идеята да се провокира касационната инстанция с цел уеднаквяване на практиката, като се постанови обжалваем въззивен акт. В частта по иска за предаване на владението съдът е счел, че изходът от производството по частната жалба е обусловен от прието разрешение за допустимостта на главния иск по чл.135 ЗЗД.
Според частния жалбоподател не е правилна практиката на ВКС, която отрича възможността на синдика да води иска по чл.135 ЗЗД. Ограничителното тълкуване на нормата препятствало дейността на синдика и било наложително корективно тълкуване на чл.135 ЗЗД с оглед на по-новата правна уредба на несъстоятелността. Противната теза преобръщала основната функция на производството по несъстоятелност, според която синдикът защитавал колективните интереси на кредиторите. Легитимацията на синдика по иска по чл.135 ЗЗД произтичала от разпоредбата на чл.658, ал.1, т.6 ТЗ, според която синдикът е процесуален субституент на длъжника и като такъв може да прави искания за прекратяване, разваляне или унищожаване на договори, по които страна е длъжникът.
Ответниците не вземат становище по частната жалба.
Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС, за да се произнесе съобрази следното:
С решение № 1224/25.06.2001г. по гр.д. № 2370/2000г. ВКС, V г.о. е приел, че не съществуват пречки искът по чл.135 от ЗЗД да бъде предявен и от синдик с оглед на неговите правомощия по чл.658, ал.1 от ТЗ и че в този случай искът се води в интерес на всички кредитори на несъстоятелността. Допълнителен аргумент е приведен и от невъзможността на отделен кредитор да се удовлетвори индивидуално от имуществото, предмет на спора по чл.135 ЗЗД, дори и при уважаване на предявения от него иск.
С решение № 535/27.05.2005г. по т.д. № 13/2005г. ВКС ТК, І т.о. е отречено правото на синдика на предяви П. иск, активно легитимирани по който са само кредиторите на длъжника. В решението е посочено сходството между отменителните искове по раздел І на глава ХLІ ТЗ и иска по чл.135 ЗЗД, като целящи отмяна на увреждащи действия на несъстоятелния длъжник, но е проведено разграничение в активната легитимация на ищеца. Искът по чл.135 ЗЗД би могъл да се предяви само от кредитор според изричното посочване на страната – ищец в нормата на закона, а разширителното й тълкуване не намира опора в ТЗ. Възможността на синдика да завежда дела по чл.658, ал.1, т.7 ТЗ следва да се тълкува като правомощие да се упражняват правата на длъжника, но не и на кредиторите на длъжника, а предявяването на иска по чл.135 ЗЗД от синдика е допустимо, само когато същият се легитимира като кредитор на дружеството в несъстоятелност за вземане на дължимото му парично възнаграждение от масата на несъстоятелността.
За да се отговори на поставения въпрос следва да се изяснят правомощията на синдика в производството по несъстоятелност и процесуалното качество, в което същият може да участва в съдебни дела, както и правната характеристика на иска по чл.135 ЗЗД.
Синдикът в производството по несъстоятелност е орган по несъстоятелността, назначен от съда, който изпълнява възложените му от закона функции. В изпълнение на правомощията си синдикът е длъжен да действа както в интерес на длъжника, така и в интерес на кредиторите на несъстоятелността.
Съгласно чл.658, ал.1, т.7 ТЗ синдикът участва в производствата по делата на предприятието на длъжника и завежда от негово име дела, а в предвидените от закона условия може да прави искания за прекратяване, разваляне или унищожаване на договори, по които страна е длъжникът – чл.658, ал.1, т.6 ТЗ. При тези две групи правомощия синдикът действа от името на длъжника и упражнява неговите материални и процесуални права.
Синдикът разполага и с правото на предявява отменителните искове по ТЗ, целящи попълване на масата на несъстоятелността. Според изричното разпореждане на закона в чл.649, ал.1 ТЗ отменителният иск може да се предяви от синдика, а при негово бездействие – от всеки кредитор на несъстоятелността. С предявяването на отменителен иск е възможно да е възникне противоречие между интересите на длъжника и на кредиторите, поради което синдикът, като орган по несъстоятелността, действа в обществен интерес. Предоставената му от закона възможност по чл.649, ал.1 ТЗ му придава процесуалното качество на субституент, в което същият разполага със самостоятелно право на иск, без да е носител на материалното право, защитавано по исков ред. Правните последици от решението обвързват синдика и останалите участници в производството по несъстоятелност, без да е изрично предвидено кредиторите да се конституират като главна страна в исковия процес. Следователно процесуалната субституция по Търговския закон е суброгация, поради което правото на иск на синдика съществува само в изричното предвидените от закона случаи.
По силата на чл.135 ЗЗД кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда. Правото се упражнява чрез предявяването на конститутивен иск, по който легитимиран ищец е кредиторът на длъжника. С уважаването на иска имуществото, което е предмет на атакуваното действие, служи за удовлетворение на кредитора до размера на неговото вземане. При П. иск обявената недействителност ползва само кредитора – ищец и няма действие по отношение на другите кредитори на длъжника. Недействителността не е абсолютна, поради което по силата на съдебното решение по чл.135 ЗЗД не настъпва правна промяна по отношение на собствеността. Кредиторът може да насочи принудително изпълнение срещу имуществото, предмет на разпореждането, и третото лице – контрахент на длъжника търпи последиците от предприетите изпълнителни действия, но в отношенията между третото лице и длъжника сделката е действителна.
Искът по чл.135 ЗЗД има правни последици, сходни с тези на отменителните искове по ТЗ, но разпоредбата на закона сочи изрично носителя на материалното право, който е и лицето, разполагащо с процесуална легитимация за предявяването му.
Синдикът не би могъл да действа от името на кредитор на длъжника, освен в случай на суброгация, какъвто не е уреден в нормата на чл.135 ЗЗД. Разширителното й тълкуване, с включване на правото на иск по чл.135 ЗЗД в правомощията на синдика по чл.658, ал.1 ТЗ, не намира законово основание. Предявяването на П. иск от синдика срещу длъжника в производството по несъстоятелност, не се квалифицира като участие в производство по дело на предприятието съгласно чл.658, ал.1, т.7 ТЗ, поради различното процесуално качество на двете страни и извършването на действия, които не са от името на длъжника. Искът по чл.135 ЗЗД не попада и в хипотезата по чл.658, ал.1, т.6 ТЗ, тъй като не е от категорията на исканията за прекратяване, разваляне или унищожаване на договори. Възприемането на тезата, че относителната недействителност по чл.135 ЗЗД има идентични последици с тези при упражняване от синдика на посочените права, влиза в противоречие с изискването да са налице законовите условия за осъществяване на правото. Обявяването на недействителността по чл.135 ЗЗД се реализира единствено по иск на кредитора, но не и на длъжника, за разлика от прекратяването и развалянето на договори, а за унищожаването – това право е само на страната, в чийто интерес законът допуска унищожението – чл.32, ал.1 ЗЗД.
Възможност на предявяване на иска по чл.135 ЗЗД от синдика, в това му качество, не е уредена и в ТЗ, в който изрично са изброени исковете, които могат да бъдат предявени от синдика. Суброгацията в правата на кредиторите и следователно процесуалната субституция не е допусната изрично от ТЗ, поради което правото на иск не би могло да произтича от и разширителното тълкуване на разпоредбите на чл.135 ЗЗД и на чл.658, ал.1 ТЗ.
Нормата на чл.649, ал.3 ТЗ предвижда възможността, освен исковете по чл.645, чл.646 и чл.647 ТЗ, да бъде предявен и иск по чл.135 ЗЗД, свързан с производството по несъстоятелност, но определя единствено изключение от общите правила за подсъдността.
С оглед на изложените съображения настоящият състав на Първо отделение на Търговска колегия на ВКС намира по поставения правен въпрос следното: Синдикът на дружество в несъстоятелност не е легитимиран да предяви, в това си качество, иск по чл.135 ЗЗД, насочен срещу дружеството – длъжник и трето лице – съдоговорител, за обявяване за относително недействителни спрямо масата на несъстоятелността на сделки или действия на длъжника. В тази хипотеза синдикът не действа от името на длъжника в изпълнение на правомощията си по чл.658, ал.1 ТЗ и процесуална субституция за упражняване на материалните права на кредиторите не е изрично уредена в нормата на чл.135 ЗЗД или в Търговския закон. Синдикът би могъл да предяви П. иск само от името на длъжника, в случаите, когато последният е кредитор и се атакува сделка или действие на негов длъжник, а в лично качество – когато синдикът се легитимира като кредитор на дружеството в несъстоятелност с вземането си за възнаграждение.
На основание чл.291, т.1 ГПК ВКС обявява за правилна практиката, обективирана в решение № 535/27.05.2005г. по т.д. № 13/2005г. ВКС ТК, І т.о. Обжалваното определение на Софийския апелативен съд, като краен резултат, е постановено съобразно с тази практика, поради което следва да се остави в сила.
В частта за прекратяване на производство по втория иск за предаване на владението на недвижимия имот, въззивното определение е правилно, тъй като искът е предявен като евентуален и разглеждането му е поставено в зависимост от уважаването на главния иск по чл.135 ЗЗД. С прекратяване на производството по главния иск поради недопустимост, делото подлежи на прекратяване и по евентуалната претенция.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 875/05.11.2008г., постановено по ч.гр.д. № 2210/2008г. от Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.