2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 63
гр. С., 09.02.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б., Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 626/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Иван Г. Н. в качеството на [фирма] -[населено място], чрез процесуалните му представители адв. Б. Ч. и адв. Х. К., срещу решение № 29 от 19.03.2010 г. по в. гр. д. № 21/2010 г. на В. апелативен съд. Решението е обжалвано в частта, с която след частична отмяна на решение № 47 от 23.10.2009 г. по гр. д. № 48/2009 г. на Разградски окръжен съд е уважен предявеният от С. М. А. в качеството на [фирма] против Иван Г. Н. в качеството на [фирма] иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД и е обявен за окончателен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен между страните на 19.06.1998 г., по отношение на индивидуализирани в решението обекти в[населено място], на [улица], и ответникът е осъден да заплати деловодни разноски на ищеца по компенсация в размер на 21 203.14 лв., а на Държавата – нотариални такси в размер на 1 554.55 лв.
Касаторът релевира оплаквания за неправилност на въззивното решение поради наличие на касационните основания по чл.281, т.3 от ГПК и моли за неговата отмяна, за отхвърляне на иска и за присъждане на направените в хода на делото разноски. Основните доводи в подкрепа на твърдяната неправилност на съдебния акт се свеждат до нарушение на материалния закон – чл.19, ал.2 във вр. с чл.20 от ЗЗД, при формиране на извода, че сключеният между страните договор от 19.06.1998 г. притежава белезите на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот и съдържа уговорки относно съществените елементи на продажбата – цена и предмет /обект/; нарушение на разпоредбите на чл.35 – чл.41 от ЗППДОП /отм./ във вр. с пар.5, ал.1 от ПЗР на ЗППДОП /отм./ при преценката за действителност на договора за приватизационна продажба, с който касаторът се легитимира като собственик на процесните имуществени обекти и като продавач по предварителния договор, и на самия предварителен договор, сключен с цел заобикаляне на закона; съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в неправилна преценка на доказателствата по делото, необсъждане на относими доказателства и на противопоставени от касатора защитни доводи и възражения срещу иска, неправилно приложение на процесуалните разпоредби на чл.362, ал.1 и чл.363 от ГПК. Като порок на решението се сочи и неговата немотивираност.
Основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване са развити от касатора в самостоятелно изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК. Приложното поле на обжалването е обосновано с две групи въпроси – материалноправни и процесуалноправни, определени като обуславящи за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК : 1. За валидността на договора от 19.06.1998 г. от гледна точка на изискванията, на които трябва да отговаря предварителният договор за продажба на недвижим имот, и неговите съществени елементи. Касаторът се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК и твърди, че посоченият въпрос е решен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика /каквато не сочи/ и с трайната практика на Върховния съд и Върховния касационен съд, изразена в Тълкувателно решение № 94/07.09.1970 г. по гр. д. № 82/1770 г. на ОСГК на ВС, решение № 572/15.04.2003 г. по гр. д. № 2279/2002 г. на ВКС, V г. о., и решение № 533/30.06.1999 г. по гр. д. № 125/99 г. на ВКС, ІІ г. о., по приложението на чл.19, ал.3 от ЗЗД.; 2. За действителността на договора от 19.06.1998 г. и на договора от 10.06.1998 г. за приватизационна продажба, сочен като основание за придобиване на собствеността върху имота от продавача – ответник по иска с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД, с оглед правоизключващото възражение за нищожност на сделките по силата на чл.41 от ЗППДОП /отм./ във вр. с пар.5, ал.1 от ПЗР на ЗППДОП /отм./. Поддържа се основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК с аргумент, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. 3. За задължителното възпроизвеждане на клаузите на предварителния договор в диспозитива на съдебното решение, с което е уважен конститутивен иск по чл.19, ал.3 от ЗЗД. Излагат се съображения, че доколкото с обжалваното решение е обявен за окончателен предварителен договор за покупко-продажба на седем самостоятелни обекта в сграда, съгласно приета след сключване на договора кадастрална карта, които се различават като площ, граници, вид и описание от индивидуализирания в предварителния договор недвижим имот, и в диспозитива на решението не е възпроизведена цената на продажбата, въззивното решение противоречи на константната практика на Върховния съд и Върховния касационен съд, обективирана в решение № 30/05.04.1973 г. по гр. д. № 13/73 г. на ОСГК на ВС, и решение № 533/30.06.1999 г. по гр. д. № 125/99 г. на ВКС, ІІ г. о.; 4. За процесуалното задължение на съда да обсъди всички относими доказателства по делото и да изложи съображения защо не кредитира определени доказателства, респ. за недопустимостта съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства. Касаторът поддържа алтернативно основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК като твърди, че при осъществяване на правораздавателната си дейност въззивният съд се е отклонил от задължителните указания в ППВС № 7/1965 г. и от трайната практика на Върховния съд и Върховния касационен съд в определение № 26/19.01.2009 г. по гр. д. № 4744/2008 г. на ВКС, І г. о., решение № 632/02.07.2009 г. по гр. д. № 1762/2008 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 221/15.04.2002 г. по гр. д. № 677/2001 г. на ВКС, І г. о., и решение № 932/25.09.1991 г. по гр. д. № 699/91 г. на ВС, І г. о.
Ответникът по касационната жалба С. М. А. в качеството на [фирма] -[населено място], обл. Р., оспорва жалбата като неоснователна. В писмен отговор по чл.287 от ГПК излага подробни съображения за отсъствие на релевираните в изложението и в жалбата основания, на които са исновани исканията на касатора за допускане на въззивното решение до касационен контрол и за отмяната му като неправилно.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да отмени частично постановеното от Разградски окръжен съд решение по гр. д. № 48/2009 г. и да уважи предявения от С. А. в качеството на [фирма] против Иван Н. в качеството на [фирма] конститутивен иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД по отношение на посочените в обжалваното решение обекти в[населено място], на [улица], В. апелативен съд е приел, че между страните е сключен предварителен договор от 19.06.1998 г. за покупко-продажба на обектите /обособени от бившия обект „К. Д.”/ и че са налице предвидените в закона предпоставки за обявяване на предварителния договор за окончателен. По делото не е съществувал спор, че с договор за приватизационна продажба, сключен на 10.06.1998 г.[населено място], ответникът – едноличен търговец е закупил общински нежилищен имот, обособен като Обект „К. Д.”, заемащ етажи, части от етажи, складове и пристройки от сгради на административен адрес[населено място], [улица], понастоящем № 1, и че на 19.06.1998 г. купувачът по приватизационния договор е сключил договор за отдаване под наем на част от имота с ищеца С. А., действащ като [фирма]. След анализ на съдържанието на договора от 19.06.1998 г., наименован от страните „договор за наем (модалитетен)”, въззивният съд е приел за доказано твърдението в исковата молба, че договорът притежава съществените белези на предварителен договор за продажба, тъй като включва уговорка за изкупуване на имота от ищеца при заплащане на цена, определена съобразно клаузата на чл.3 – според схема за плащане, приложение към приватизационния договор от 10.06.1998 г., след изтичане на 5-годишен срок от окончателното плащане на цената по този договор, както и обещание на ответника да прехвърли правото на собственост върху имота, обект на т. нар. наемно правоотношение, след изтичане на уговорения срок. Въз основа на заключението на съдебно-икономическата експертиза и представените в тази насока писмени доказателства е счетено за доказано пълното изплащане на определената съобразно чл.3 от предварителния договор продажна цена от ищеца като е отречена истинността на поддържаните от ответника твърдения, че платените суми съставляват наем, а не продажна цена. Съдът е взел предвид и заключението на съдебно-техническата експертиза, с което е установено, че с одобрена след сключване на договора от 19.06.1998 г. кадастрална карта на[населено място] от бившия обект „К. Д.” са обособени 13 самостоятелни обекта с отредени идентификатори съгласно ЗКИР, седем от които напълно идентични с частта от обекта, предмет на спорното правоотношение. В съответствие с така установените правнорелевантни факти е направен решаващият извод за основателност на иска по чл.19, ал.3 от ЗЗД, поради което сключеният на 19.06.1998 г. договор, квалифициран като предварителен договор за покупко-продажба, е обявен за окончателен по отношение на седемте обособени обекта в сградите на [улица] в[населено място], идентични с частта от бившия обект „К. Д.”, предмет на същия договор.
Решението е подписано с особено мнение от председателя на съдебния състав, който е изразил несъгласие с крайния извод на мнозинството от състава за основателност на предявения иск. В особеното мнение е обосновано становище за отсъствие на предпоставките на чл.19, ал.3 от ЗЗД за обявяване на предварителния договор за окончателен по две причини – нищожност на договора на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД като сключен с цел заобикаляне на закона и липса на пасивна материалноправна легитимация на ответника, който не притежава качеството „собственик” на спорния имот. Нищожността на договора е аргументирана с мотив, че е сключен с цел да се заобиколи закона, в частност специалните правила на чл.35 – чл.41 от ЗППДОП /отм./, и имотът да се придобие от ищеца, който не е имал право да се ползва от реда по чл.35 и сл. от ЗППДОП /отм./, посредством привидното участие на ответника в процедурата за приватизационна продажба, приключила с подписване на договора от 10.06.1998 г. Отричането на собственическото качество на ответника е подкрепено със съображения, че заради участието си в приватизационната процедура като подставено лице на ищеца той не е могъл да придобие правото на собственост въз основа на противоречащата на закона сделка.
Въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване поради недоказаност на поддържаните от касатора основания по чл.280, ал.1, т.1-т.3 от ГПК.
Формулираният в п.1 от изложението материалноправен въпрос – за съществените елементи на предварителния договор за продажба на недвижим имот и предпоставките по чл.19, ал.3 от ЗЗД за обявяването му за окончателен, е пряко свързан с процесуалноправния въпрос по п.3 – за съдържанието на съдебното решение, с което се уважава конститутивен иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД. Несъмнено и двата въпроса са обуславящи за изхода на конкретното дело и отговарят на въведеното в чл.280, ал.1 от ГПК общо изискване за достъп до касационен контрол, тъй като с обжалваното решение въззивният съд е приел че сключеният между страните договор притежава съществените елементи на договор за продажба на недвижим имот и че са осъществени изискванията на чл.19, ал.3 от ЗЗД за трансформирането му в окончателен, с оглед на което е уважил предявения иск.
Искането за допускане на въззивното решение до касационен контрол по така поставените въпроси е неоснователно, тъй като не са осъществени допълнителните предпоставки, специфични за релевираните основания по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК и чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.
За да е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, значимият за делото правен въпрос трябва да е решен в противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС, която според указанията в т.2 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС се състои от тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС; тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл.86, ал.2 от З., обн. в ДВ бр.59/22.07.1994 г. /отм./; тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и/или търговска колегии на ВКС и решения, постановени от ВКС по реда на чл.290 от ГПК. Решенията, на които се позовава касаторът в подкрепа на основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, в т. ч. и Тълкувателно решение № 94/07.09.1970 г. по гр. д. № 82/1970 г. на ОСГК на ВС, са постановени по конкретни дела и не съставляват „задължителна практика” в смисъла, изяснен[населено място] решение № 1/19.02.2010 г., поради което следва да бъдат отнесени към основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.
Представените решения /цитирани по-горе/ отразяват трайната и непротиворечива практика на ВС и ВКС по приложението на чл.19, ал.3 от ЗЗД. В тях е прието еднопосочно, че за да притежава правните белези на предварителен договор за продажба, който може да се обяви за окончателен по съдебен ред чрез предявяване на конститутивен иск по чл.19, ал.3 от ЗЗД, съответният договор трябва да съдържа уговорки относно съществените елементи на окончателния договор за продажба – имот и цена; Съдържащите се в предварителния договор уговорки относно имота и цената трябва да се възпроизведат в съдебното решение за уважаване на иска, което замества окончателния договор за продажба.
При разрешаването на значимия за делото материалноправен въпрос, поставен в п.1 от изложението, въззивният съд не се е отклонил от възприетото в константната съдебна практика становище във връзка със задължителните елементи от съдържанието на предварителния договор за продажба. За да уважи предявения срещу касатора иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД, съдът е приел, че сключеният между страните договор от 19.06.1998 г., наименован „договор за наем (модалитетен)”, съдържа клауза за изкупуване на имота при определени условия, както и конкретни уговорки във връзка с имота, обект на продажба, и реда за определяне на продажната цена – този, посочен в чл.3 от договора /чрез препращане към схема за плащане, приложение към друг договор/. В мотивите е посочено изрично, че макар цената да не е определена като конкретен размер в договора, уговореното в чл.3 препращане позволява определянето й съобразно действителната воля на договарящите, а заключението на съдебно-икономическата експертиза доказва нейното плащане от ищеца-купувач. Доводите на касатора срещу тълкуването на клаузата на чл.3 и приетия извод за наличие на валидна уговорка, позволяваща определяне на цената като съществен елемент на продажбата, съставляват оплаквания за необоснованост на фактическите констатации в обжалваното решение и за допуснати процесуални нарушения при преценката на доказателствата. Според указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС тези доводи са от значение за правилността на решението и са относими към основанията за касационно обжалване по чл.281, т.3 от ГПК, но не обосновават приложното поле на касационното обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК. При преценката относно предмета на продажбата въззивният съд се е позовал на неопроверганото заключение на съдебно-техническата експертиза, на базата на което е установено, че в резултат на одобрена след сключване на договора от 19.06.1998 г. кадастрална карта от имота, обект на договорното правоотношение, са обособени и съществуват седем нови самостоятелни обекта с идентификатор по ЗКИР, идентични с бившия общ имот. След съобразяване на актуалния правно-технически статут на обекта на продажба е направен извод, че предварителният договор следва да се обяви за окончателен по отношение на новообособените самостоятелни обекти. Дадените разрешения на въпроса за определянето на цената и индивидуализацията на имотите, освен че не противоречи на константната практика на ВС и ВКС, е в съответствие и с постановеното по реда на чл.290 от ГПК с характер на задължителна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК решение № 364/30.04.2010 г. по гр. д. № 689/2009 г. на ВКС, ІV г. о. С цитираното решение е призната възможността предварителният договор да се обяви за окончателен само за част от имотите, уговорени в съдържанието му, а цената на продажбата, ако е определяема, да се извлече чрез тълкуване на волята на страните по правилото на чл.20 от ЗЗД, включително и с помощта на вещо лице. Поради изложените съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване на основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК по поставения в п.1 материалноправен въпрос.
Основанието на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК не е налице и по отношение на формулирания в п.3 процесуалноправен въпрос, свързан със съдържанието на въззивното решение. Непосочването на приетата за определяема по правилото на чл.3 от предварителния договор цена в диспозитива на атакуваното решение противоречи на принципната позиция на ВС и ВКС относно реквизитите на съдебното решение, с което се уважава конститутивен иск по чл.19, ал.3 от ГПК. Несъответствието на диспозитива на решението със съдържанието на предварителния договор за продажба в частта относно цената подлежи на отстраняване по реда на чл.250 от ГПК, поради което не може да бъде подведено под основанията на чл.280, ал.1, т.1-т.3 от ГПК за достъп до касационен контрол.
Материалноправният въпрос по п.2 от изложението, засягащ действителността на предварителния договор и вещно-транслативния ефект на договора за приватизационна продажба от 10.06.1998 г. от гледна точка на разпоредбите на чл.35 – чл.41 от ЗППДОП /отм./ и пар.5, ал.1 от ЗППДОП /отм./, има принципно значение за конкретното дело, но не е обуславящ за неговия изход. В преклузивния срок по чл.131, ал.1 във вр. с чл.133 от ГПК за отговор на исковата молба, а и до приключване на устните състезания пред първоинстанционния съд, ответникът – сега касатор, не е релевирал правоизключващо възражение за нищожност на договорите, основано на противоречие и/или заобикаляне на императивните норми на чл.35 и сл. от ЗППДОП /отм./ и наличие на предпоставките по пар.5, ал.1 от ПЗР на ЗППДОП /отм./. Единствените възражения, противопоставени с отговора по чл.131 от ГПК, са че договорът от 19.06.1998 г. не представлява предварителен договор за продажба, а договор за наем; че платените от ищеца суми по договора съставляват наем, а не продажна цена; че договорът от 19.06.1998 г. е нищожен като сключен в нарушение на забраната на чл.41 от ЗППДОП /отм./ за прехвърляне на предприятия и обособени части от тях, придобити чрез приватизационни сделки по чл.35 от ЗППДОП /отм./, за срок от пет години след плащане на цената. В отговора е заявено изрично становище, че ответникът е собственик на имота по силата на договора за приватизационна продажба от 10.06.1998 г. Аналогична защита е поддържана и пред въззивната инстанция. Процесуалната позиция на касатора пред инстанциите по съществото на спора опровергава собствената му теза за обуславящо значение на въпроса за нищожност на договорите поради заобикаляне на закона, съчетано с персонална симулация. Доколкото не е релевирано възражение в подобен смисъл, въззивното решение изобщо не съдържа произнасяне по поставения въпрос и той не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 от ГПК. Възражението за нищожност на сделките на посоченото основание е въведено за пръв път пред касационната инстанция по повод мотивите към особеното мнение на председателя на съдебния състав, постановил обжалваното решение, и не би могло да се приеме, че е част от спорния предмет на делото. Поради отсъствие на общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК не следва да се обсъжда дали по отношение на посочения въпрос е осъществена допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК.
Значим, но лишен от обуславящо значение за изхода на делото, е и процесуалноправният въпрос по п.4 от изложението – за процесуалното задължение на съда да обсъди всички относими доказателства и релевираните във връзка с тях доводи на страните. Развитите в тази част на изложението съображения касаят изцяло правилността на извършените от въззивната инстанция процесуални действия по преценка на доказателствата, възприемане на фактическата обстановка и формирането на вътрешното убеждение по съществото на правния спор. Евентуалните грешки при осъществяване на правораздавателната дейност на съда са от значение за правилността на обжалваното решение и е недопустимо да бъдат подвеждани под предвидените в чл.280, ал.1, т.1-т.3 от ГПК основания за допускане на касационно обжалване. Дори да се приеме, че поставеният въпрос е обуславящ по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, той не е разрешен от въззивната инстанция в отклонение от сочената в изложението задължителна и трайна практика на ВС и ВКС. Въззивният съд е обсъдил поотделно и в съвкупност онези доказателства, които според вътрешното му убеждение са относими към релевантните за изхода на спора факти, и въз основа на тях е достигнал до определени фактически и правни изводи, с които е мотивирал решението си. Твърденията на касатора, че не са обсъдени писмените доказателства относно плащането на цената по приватизационната сделка и връзката на плащанията с клаузата на чл.3 от предварителния договор не кореспондират с решението, в което съдът изрично се е позовал на заключението на съдебно-икономическата експертиза, основано на посочените писмени доказателства. Неправилната – според касатора, преценка на релевантните за спора факти, свързани с уговарянето и плащането на цената от купувача по предварителния договор би рефлектирала върху обосноваността и законосъобразността на въззивното решение, но не може да се квалифицира като основание по чл.280, ал.1, т.1 или т.2 от ГПК за допускане на решението до касационен контрол поради несъответствие с практиката на ВС и ВКС.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 29 от 19.03.2010 г., постановено по в. гр. д. № 21/2010 г. на В. апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :