Определение №63 от 40639 по търг. дело №200/200 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

5

5
Определение по т. д. № 200/11 на ВКС, ТК, І-во отд.

Определение по т. д. № 200/11 на ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№63

София, 06.04.2011 год.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди и единадесета година в състав:

Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА

като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 200 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 307, ал. 1 ГПК.
Образувано е по постъпила молба с вх. № 364/01.02.2011 г. от В. Ц., синдик на [фирма] /в несъстоятелност/, с която се иска отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на определение № 482/12.10.2010 г. по ч. т. д. № 108/2010 г. на Софийски апелативен съд и на определение от 25.10.2010 г. по т. д. № 80/2008 г. на Благоевградски окръжен съд. С определение № н 82/12.10.2010 г. /неправилно посочено от молителя като № 482/ по ч. т. д. № 108/2010 г., Софийски апелативен съд е отменил определение № 1569/20.08.2009 г. на Окръжен съд Благоевград, постановено по т. д. по несъстоятелност № 80/2008 г. в частта, с която подаденото от [фирма] възражение по смисъла на чл. 690 ТЗ срещу неприетото му вземане е оставено без разглеждане, поради просрочие и е постановил връщане на делото на съда по несъстоятелността за произнасяне по постъпилите в срок писмени възражения на [фирма]. С определение № 2023/26.10.2010 г. /неправилно посочено като определение без номер и с дата 25.10.2010 г./ по т. д. № 80/2008 г. съдът по несъстоятелността е задължил синдика Ц. да представи в едноседмичен срок становището си по възраженията на [фирма] /чл. 690, ал. 2 ТЗ/ и е насрочил открито съдебно заседание за разглеждане на постъпили възражения на двама от кредиторите – [фирма] и Г. Т..
С молба вх. № 365/01.02.2011 г., синдикът В. Ц. е поискал и отмяна на определение № 54/01.07.2010 г. по ч. т. д. № 42/2010 на Софийски апелативен съд на основание чл. 303 , ал. 1, т. 1 ГПК, с което е отменено определение № 1569/20.08.2009 г. по търговско дело по несъстоятелност № 80/2008 г., в частта, с която е оставено без разглеждане възражението на Г. М. Т. по чл. 690 ТЗ, и е постановено връщане на делото на съда по несъстоятелността за произнасяне по постъпилото писмено възражение на Т..
В двете молби за отмяна се твърди, че представените по частните дела удостоверения вх. № 986/06.10.2010 г. и № 587/07.06.2010 г. от ТП ”Български пощи” станция К. 1, които са преценявани от въззивната инстанция, с оглед определяне на срока за депозиране на възражения по реда на чл. 690 и сл.ТЗ, не са отразявали действителното фактическо състояние по повод проверка на датата на пощенско клеймо върху кореспондентската пратка с подател [фирма], [населено място], както и пратката с подател Г. Т..
Сочи се, че по повод направено запитване от синдика до Комисия за регулиране на съобщенията, е била назначена от органа по чл. 95 от Закона за пощенските услуги анкета, и извършена проверка по документите, в резултат на същата на молителя са връчени писма по всяко едно от двете запитвания с отговор на поставените въпроси, и тези писма с изх. № 94-00-250/05.01.2011 г. и № 94-00-250/10.12.2010 г., според синдика съставляват новооткрито доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК по всяка една от тези молби.
Излагат се съображения за допуснати процесуални нарушения от въззивния съд във връзка с преценка на срока за възраженията, прави се анализ на законодателството и се акцентира на установяване на датата на подаване на непрепоръчаните пощенски пратки, като се твърди непълнота на фактическия и доказателствен материал, както и опровергаване на съдържанието на документа, издаден от ТП ”Български пощи” чрез новооткритото писмено доказателство – писмото от КРС, съставляващо официален свидетелстващ документ, издаден от надлежен държавен орган.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І-во отделение в настоящия си състав, съобразно изискването на чл. 307, ал. 1 ГПК, като извърши преценка за наличието на законовите предпоставки, приема за установено следното:
С оглед данните по делото, Върховният касационен съд, състав на първо отделение приема, че молбата за отмяна не следва да бъде разглеждана по същество, тъй като актовете, които се атакуват с нея, не подлежат на отмяна.
Подадените молби за отмяна на горепосочените определения, постановени по ч. т. д. на Софийски апелативен съд са процесуално недопустими.
Отмяната е самостоятелно съдебно производство за извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни решения, които са неправилни, поради някоя от причините, посочени в чл. 303 ГПК.
На отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК подлежат само влезлите в сила съдебни актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо, и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани съгласно т. 2 от ППВС № 2/29.09.1977 г. Определенията, с които се отменят първоинстанционни определения, с които са оставени без разглеждане възражения по чл. 690 от ТЗ , или се дава срок на синдика да вземе становище по възраженията и се определя дата на открито съдебното заседание, в което ще бъдат разгледани възраженията /чл. 692, ал. 3 ТЗ/ не могат да се приравнят на определенията, които подлежат на отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК. Съдебната практика приравнява решенията, формиращи сила на пресъдено нещо и определенията, които по своята същност се доближават до решенията, защото с тях се разрешава правен спор, свързан с предмета на съдебното производство. Такива определения са тези по чл. 409 ГПК /чл. 248 ГПК (отм)./; чл. 521 /чл.4 14 ГПК (отм.), като за разлика от тях, с процесните определения, съдът не е разрешил спор по предмета на делото, а е извършил преценка за спазване срок за депозиране на възражения в производство по несъстоятелност.
На отмяна подлежат и прекратителните определения по чл. 233 ГПК /чл. 119, ал. 2 ГПК (отм.)/, и чл. 234, ал. 3 ГПК /чл. 125, ал. 3 ГПК (отм.)/, но процесните определения също не попадат в кръга на визираните съдебни актове.
В случая, с първото определение по ч. т. д. № 108/2010 г. въззивният съд е извършил проверка по повод оплакване, свързано с неправилно изчислен срок за представяне на възражение по чл. 690, ал. 1 ТЗ срещу прието или неприето от синдика вземане, а с второто определение съдът по несъстоятелността е изпълнил процесуалните си задължения по чл. 692, ал. 3 ТЗ след връщането на делото от Софийски апелативен съд, и не обсъждал въпросите, свързани с преценка основателността на възраженията.
С визираните определения не се дава отговор на свързаните със спорния предмет въпроси, затова законът не е предвидил възможност да се иска отмяна по реда на чл. 303 ГПК.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата за отмяна с вх. № 364/01.02.2011 г. на синдика на [фирма] /в несъстоятелност/ В. Л. Ц. на определение № н 82/12.10.2010 г. по ч. т. д. № 108/2010 г. на Софийски апелативен съд и на определение № 2023/26.10.2010 г. по т. д. № 80/2008 г. /неправилно посочено като определение без номер с дата 26.10.2010 г./ на Благоевградски окръжен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата за отмяна с вх. № 365/01.02.2011 г. на синдика на [фирма] /в несъстоятелност/ В. Л. Ц. на определение № 54/01.07.2010 г. по ч. т. д. № 42/2010 г. на Софийски апелативен съд.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, ТК, в едноседмичен срок от съобщението.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top