О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 63
гр.София, 04.02.2020година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 995 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Постъпила е частна жалба от адв. П. К. като пълномощник И. М. И. против определение № 3426/06.11.2018г. по в.гр.д.№ 6222/2017 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е оставена без уважение молбата по чл.248 ГПК за изменение на въззивното решение в частта за разноските по отношение на дължимите и неприсъдени в полза на адв.К. за въззивна инстанция /разликата над 295лв. до 985лв./.
В частната жалба са развити съображения за неправилност на обжалваното определение на САС, тъй като пълномощникът по чл.38 ЗАдв. не е ограничен с оглед обема на упълномощаването си да преупълномощава друг адвокат по същото дело и в този случай му се дължи пълният размер на адвокатско възнаграждение за успешно проведена защита на представлявания.
Не е постъпил писмен отговор от ответника ЗК „Лев Инс“АД.
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, I отделение, намира, че частната жалба е допустима – подадена от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.274, ал.2 ГПК.
По съществото на частната жалба ВКС намира следното:
Производството пред въззивния съд е приключило с решение № 1544/21.06.2018 г. по в.гр.д.№ 6222/2017 г. на Софийски апелативен съд, с което частично е било отменено решение № 1110/20.02.2017г. на СГС по гр.д. № 16602/2015г. и е постановено друго за отхвърляне на иска на И. М. И. срещу ЗК„Лев Инс” АД за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 15000 лв. до сумата от 30000 лв., за ПТП, настъпило на 20.09.2015г., със законната лихва от тази дата до окончателното плащане; е било потвърдено решение № 1110/20.02.2017г. на СГС по гр.д. № 16602/2015г. в частта, с която ЗК„Лев Инс” АД е осъдено да заплати на ищеца разликата над 8 000лв. до 15 000лв., на осн. чл.226, ал.1 КЗ /отм./; И. М. И. е бил осъден да заплати на застрахователя разноски за въззивна инстанция в размер на 500лв., а ЗК„Лев Инс” АД е било осъдено да заплати на адв. П. К. сумата от 295лв., на осн. чл.38, ал.2 ЗАдв.
С молба по чл.248 ГПК адв.К. е поискала от Софийски апелативен съд да измени постановеното от него решение в частта за разноските, като присъди адвокатското възнаграждение в нейна полза и за разликата над присъдените 295лв. до 985лв., съобразно отхвърлената част от въззивната жалба на застрахователя.
Настоящата инстанция констатира, че въззивното производство се е развило по въззивна жалба на застрахователя срещу решение № 1110/20.02.2017г. на СГС по гр.д. № 16602/2015г. в частта за присъдената разлика над 8 000лв. до 30 000лв., обезщетение за неимуществени вреди. Въззивникът се е представлявал от юрисконсулт, а И. И. от адв.К., която е изготвила отговора на въззивната жалба. Видно от приложени на л.28 по въззивното дело пълномощно и договор за правна помощ и съдействие адв.К. в лично качество, а не като пълномощник на И. И. е упълномощила адв. А. Б. /частната жалбоподателка погрешно посочва в частната жалба, че е упълномощила адв.Б., за което упълномощаване липсват доказателства по делото/ за процесуално представителство по делото на САС. Неправилно САС е приел последния като пълномощник на И. И. и го е допуснал до участие в процеса в проведеното открито съдебно заседание.
Горната установеност налага следните правни изводи:
Обжалваемият интерес по в.гр.д. № 6222/2017г. на САС е в размер на 22 000лв. Въззивната жалба на застрахователя е уважена за сума в размер на 15 000лв. / за разликата над 15 000лв. до 30 000лв./ и е оставена без уважение за сума в размер на 7000лв. Следователно дължимото адвокатско възнаграждение в полза на адв.К. на осн. чл.38, ал.2 ЗАдв. вр. чл.78, ал.3 ГПК вр. чл.7, ал.2, т.4 вр. чл.9, ал.1 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения се определя в размер на 340,77лв. с ДДС/ или 3/4х( 1428 х 7000/22000) /. Следователно молбата й по чл.248 ГПК е основателна за разликата над 295лв. до 340,77лв. и неоснователна разликата над 340,77лв. до 985лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 3426/06.11.2018г. по в.гр.д.№ 6222/2017 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е оставена без уважение молбата на адв. П. К. по чл.248 ГПК за изменение на въззивното решение в частта за разноските по чл.38, ал.2 ЗАдв. за въззивна инстанция за разликата над 295лв. до 340,77лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“АД да заплати на адв.П. К. разликата над 295лв. до 340,77лв., представляваща възнаграждение за въззивна инстанция, съобразно отхвърлената част от въззивната жалба, на осн. на осн. 38, ал.2 ЗАдв.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3426/06.11.2018г. по в.гр.д.№ 6222/2017 г. на Софийски апелативен съд в останалата обжалвана част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: