4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 63
гр. София, 05.02.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на седемнадесети януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ч. гр. дело № 4187/2018 г.
Производството по чл. 274, ал. 3 ГПК е образувано по частна касационна жалба с вх. № 19222/05.11.2018 г. на С. Й. Х. срещу определение № 3202/18.10.2018 г. по ч. гр. дело № 4207/2018г. на САС /Софийски апелативен съд/, гражданско отделение, І състав.
Ответницата К. П. Р. не е взела становище.
ВКС /Върховен касационен съд/, гражданска колегия, състав на трето отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, при наличието на правен интерес, обусловен от постановения правен резултат, от процесуално легитимирана страна, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Не са налице основания за допускане касационно обжалване на въззивното определение.
С второинстанционното определение е оставена без уважение частната жалба на С. Х. против определение от 24.04.2018 г., постановено по гр. дело № 5752/2016 г. на СГС /Софийски градски съд/ за прекратяване на производството по делото на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, вр. с чл. 47, ал. 6 ГПК и чл. 160 ГПК. Този резултат е обоснован със съображения за законосъобразност на първоинстанционното определение. След подробен анализ на фактическата обстановка по делото САС стига до заключението, че първоинстанционният съд е извършил всички предвидени по чл. 47, ал. 1 и ал. 3 ГПК действия по призоваване на ответницата, съобразявайки действащите към момента на призоваването редакции на правните норми – изпраща съобщение до ответницата на адреса, посочен в исковата молба, както и на постоянния и настоящ адрес при спазване на чл. 47, ал. 1 ГПК. Констатирано е, че са дадени указания на ищцата да внесе депозит по сметка на съда, за да бъде назначен особен представител на ответницата по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, както и че тези указания не са изпълнени, прието е, че депозитът за назначаване на особен представител е определен правилно. Разгледани са доводите на частната жалбоподателка и са развити мотиви за тяхната незаконосъобразност.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпроси и се поддържат като допълнителни основания състави по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Първият въпрос е формулиран, както следва: „Задължен ли е въззивният съд да прецени и обсъди всички събрани доказателства, доводите и възраженията на страните и да обоснове съдебния си акт, като ги обсъди, посочвайки кои релевантни за спорното право факти счита за установени и кои намира за недоказани?“. Частната жалбоподателка счита изводите на САС относно посочения в частната й жалба адрес – [населено място], [община], п.к. 2271 и електронен адрес на ответницата за необосновани. Поддържа, че поради това определението на въззивната инстанция е постановено в противоречие с практиката на ВКС /ТР № 1/2001 г. на ОСГТК на ВКС, решения по т. дело № 823/2010 г. на състав на ІІ т.о., решение по гр. дело № 1332/2010 г. на състав на І г.о., решение по гр. дело № 1857/2010 г. на състав на ІV г.о./. Разбирането на страната за отклонение на САС от практиката на ВКС не е съобразено с разясненията в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, поради което е неправилно. Не е общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК въпрос от значение за възприемане на фактическата обстановка, за обсъждане на доказателствата. Цитираният въпрос е по обосноваността на приетите от второинстанционния съд изводи, по която са и доводите, третиращи оплаквания по чл. 281, т. 3 ГПК, чието разглеждане в производството по чл. 288 ГПК е недопустимо. В мотивите са отразени правни разрешения, отразяващи разбирането на съда по приложението на чл. 47, ал. 1 – 3 ГПК, обсъдени са доводите в частната жалба, с която е сезиран САС, включително оплакванията за неприлагането на чл. 41 ГПК, както и за прекомерност на депозита за назначаване на особен представител, по които страната не е формулирала правни въпроси, съответно не е развила доводи по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което в изложението й не е обосновано приложно поле на основания за допускане на касационен контрол. Твърдението за необсъждане на доводите в частната жалба, доказателствата по делото е неаргументирано. Доводите на частната жалбоподателка са обсъдени от апелативния съд, като несъгласието й с изводите на съда не релевира предпоставки за допустимост на касационния контрол, поради вече посочените съображения за ирелевантност на въпросите, имащи значение за обосноваността на съдебния акт в настоящата фаза на касационното производство. Затова следва да се приеме, че с цитирания въпрос не са обосновани предпоставки за допускане на касационен контрол.
Вторият въпрос в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е формулиран, както следва: „Налице ли са предпоставки за приложение на чл. 47, ал. 6 ГПК в случаите, когато не са изчерпани всички възможни процесуални способи за лично призоваване на ответника по делото по смисъла на чл. 42 ГПК?“. Въпросът произтича от становище на частната жалбоподателка за приложението на чл. 42 ГПК във връзка с твърдението й, че съдът не обсъдил посоченият от нея адрес на ответницата в [населено място] и електронен адрес. В тази връзка следва да се има предвид различния предмет, съответно процесуалните правомощия на съда в първоинстанционното производство и във второинстанционното производство, които обуславят и фазата на исковия процес, в която се отстраняват недостатъците на исковата молба, а именно в производството пред първата инстанция, а не във въззивното производство, в което се упражнява контрол за законосъобразност на обжалваното определение. Въззивният съд е обсъдил въпроса за посочването на адреси за призоваване на ответницата и в съответствие с изложеното по – горе е приел, че ищцата не е посочила нов адрес за призоваване на ответницата, както и че не е поискала от съда намаляване на определения депозит, съобразно действащата норма на чл. 47, ал. 6 ГПК, което поведение е окачествено като пълно процесуално бездействие във връзка с дадените от съда указания. Не е налице общо основание по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК, тъй като общото основание не се формира от въпрос, изведен от становище на страната. Съгласно разясненията в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС касационният съд се произнася по въпроси, разгледани от въззивната инстанция, но не и по въпроси, произтичащи от становище на страната. По развитите от САС изводи за това, че производството се води като самостоятелно дело, както и че по него съдът предприема действия по призоваване на ответника, съгласно ГПК, без да може да се позовава на данни по други дела или да призовава ответника, чрез неупълномощен по настоящето дело адвокат или да прилага фикции за редовно призоваване по ГПК, при съобразяване на обстоятелства, настъпили по други дела, частната жалбоподателка не е поставила правни въпроси. Затова не е обосновано наличие на общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правните въпроси служебно. Липсата на общо основание е достатъчно съображение за недопускане на касационен контрол. Настоящата инстанция намира, че следва да се допълни към изложеното още и следното. В изложението частната жалбоподателка не е мотивирала допълнителни основания по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК, чрез позоваване на съдебна практика, формирана при неточно приложение на закона или чрез позоваване на съдебна практика, която не е актуална, предвид промяна на законодателството или обществените условия, а при твърдение за липсата й, чрез обосноваване на необходимостта от тълкуване на конкретни норми, когато същите са непълни, неясни или противоречиви. Неправилно в изложението се поддържат основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, които са самостоятелни фактически състави и кумулативното им предявяване по един и същи въпрос е недопустимо. Практиката, на която се позовава страната не е относима, както към въпросите, по които се е произнесъл въззивния съд, така и по цитирания въпрос. Затова настоящата инстанция намира, че и по този въпрос не са налице предпоставки за допускане на касационен контрол.
Поддържа се и основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Това основание не е налице. За да бъде разгледано същото основание следва да бъде мотивирано, а в случая единствено е възпроизведен състава на нормата. Основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните, както и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Очевидната неправилност също така изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда. С оглед на така разгледаната и разбирана от състава дефинитивност на разглежданото основание липсва аргументирано изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, обосноваващо наличието на предпоставки по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Затова не следва да се допусне касационен контрол.
С оглед на горните мотиви следва да се приеме, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК, респективно не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3202/18.10.2018 г. по ч. гр. дело № 4207/2018г. на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, І състав.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: