5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 63
С., 06.02. 2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Т. В.
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 536/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Н. М. от [населено място] срещу решение № 961 от 06.12.2010 г., постановено по гр. д. № 1949/2007 г. на Софийски апелативен съд, 2 състав. С посоченото решение е отменено решение от 21.05.2007 г. по гр. д. № 1566/2004 г. на Софийски градски съд в обжалваната пред въззивната инстанция осъдителна част и са отхвърлени предявените при условията на обективно съединяване от И. Н. М. против [фирма] иск с правно основание чл.407, ал.1 ТЗ /отм./ за заплащане на сумата 21 700 лв. – обезщетение за имуществени вреди, причинени на собствения на ищеца лек автомобил при пътно – транспортно произшествие на 14.06.2001 г., реализирано виновно от застрахован със застраховка „Гражданска отговорност” в [фирма] водач на лек автомобил „И. Т.” с рег. [рег.номер на МПС] , и иск с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата 6 640 лв. – обезщетение за забава за периода 05.07.2001 г. – 04.06.2004 г.
К. поддържа, че въззивното решение е неправилно поради наличие на касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. Неправилността на съдебния акт е аргументирана със съображения за необоснованост и незаконосъобразност на решаващия извод на въззивната инстанция за отсъствие на основание по чл.407, ал.1 ТЗ /отм./ за ангажиране на отговорността на ответника като застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” поради липса на надлежно упълномощаване на виновния водач да управлява автомобила, с който е реализирано произшествието.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като обуславящи за изхода на делото са посочени следните въпроси : „Следва ли шофьорът на автомобил, виновен за настъпване на ПТП, да е изрично упълномощен от собственика на автомобила или упълномощаването за управление на МПС може да стане и с конклуденти действия; Чия е доказателствената тежест относно факта на упълномощаване на водача на виновното за ПТП моторно превозно средство.”. По отношение на първия въпрос се твърди, че е решен в противоречие с практиката на ВКС /каквато не е посочена/ и че се разрешава противоречиво от съдилищата, в подкрепа на което са представени решение № 4727/01.11.2009 г. по гр. д. № 3813/2003 г. на Софийски градски съд и решение № 1550 по гр. д. № 2510/2009 г. на Софийски апелативен съд. За втория въпрос се поддържа, че е от значение за точното прилагане на закона и че е решен в противоречие с практиката в решение № 556/04.10.2005 г. по т. д. № 42/2005 г. на ВКС, І т. о.
Ответникът по касация [фирма] – [населено място], не заявява становище в срока по чл.287 ГПК.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да отмени първоинстанционното решение в обжалваната осъдителна част и да отхвърли предявените против [фирма] обективно съединени искове с правно основание чл.407, ал.1 ТЗ /отм./ и чл.86, ал.1 ЗЗД, въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл.407, ал.1 ТЗ /отм./ за ангажиране на отговорността на ответното дружество като застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” за обезщетяване на имуществените вреди, причинени на собствения на ищеца лек автомобил при процесното пътно – транспортно произшествие от 14.06.2001 г. Изводът за неоснователност на иска по чл.407, ал.1 ТЗ /отм./ е мотивиран със съображения, че виновният за реализиране на произшествието водач – В. Н., не е сред кръга лица, посочени в чл.5, ал.1 от НЗЗ /отм./, чиято гражданска отговорност се счита за покрита от задължителната застраховка „Гражданска отговорност”.
При формиране на становището си по съществото на спора решаващият състав на Софийски апелативен съд е приел за безспорно установено обстоятелството, че към момента на настъпване на произшествието управляваният от виновния водач лек автомобил „И. Т.” с рег. [рег.номер на МПС] е бил собственост на трето лице – Г. С., която е сключила с [фирма] договор за застраховка „Гражданска отговорност”, оформен със застрахователна полица № А00А082817/12.03.2001 г. Съобразявайки факта, че автомобилът е управляван от лице, различно от собственика, въззивният състав е счел, че за да се разпростре застрахователната закрила по застраховката „Гражданска отговорност” и спрямо водача, е необходимо към момента на инцидента същият да е бил упълномощен за управлението на превозното средство от собственика или от другите посочени в чл.5, ал.1 НЗЗ /отм./ лица – ползувател или държател. Доказването на упълномощаването е възложено в тежест на ищеца, а в термина „упълномощаване” е вложен смисъл, равнозначен на предоставяне на фактическа власт от собственика, държателя или ползувателя на конкретния водач да управлява конкретното превозно средство. Въззивният съд е посочил, че упълномощаването по смисъла на чл.5 НЗЗ /отм./ може да бъде извършено както изрично, така и чрез конклудентни действия. Приел е обаче, че в разглеждания казус упълномощаване не е било извършвано по нито един от възможните за това начини, тъй като от показанията на свидетелите Г. С. – собственик на участвалия в произшествието автомобил, и В. Н. – водач на автомобила, е установено по несъмнен и категоричен начин, че собственикът и водачът изобщо не се познават и че собственикът не е давал съгласието си – лично или чрез друго лице, водачът да управлява автомобила в деня на произшествието.
Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Поставените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК правни въпроси – за формата на упълномощаване на водача и тежестта за доказване на упълномощаването в производството по иск с правно основание чл.407, ал.1 ТЗ /отм./, несъмнено са значими за конкретното дело, но не са обуславящи за неговия изход по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. При произнасяне по поставените въпроси въззивният съд е изходил от разбирането, че упълномощаването по смисъла на чл.5, ал.1 НЗЗ /отм./ предполага наличие на изразено от собственика, ползувателя или държателя съгласие превозното средство, обект на застраховка „Гражданска отговорност”, да се управлява от лицето, причинило увреждащото ПТП, без значение по какъв начин е манифестирано това съгласие – изрично или чрез конклудентни действия. Отхвърлянето на иска с правно основание чл.407, ал.1 ТЗ /отм./ не е резултат от отричане на възможността упълномощаването да се извърши посредством конклудентни действия, а произтича от преценката на свидетелските показания, депозирани по делото от собственика на увреждащия автомобил и от водача, управлявал автомобила по време на произшествието. На базата на тези показания е направен решаващият извод, че не е извършвано упълномощаване – нито изрично, нито чрез конклудентни действия, предвид изявлението на собственика, че не познава водача и че не е давал съгласието си той да управлява автомобила. След като поставените въпроси не са обусловили отхвърлянето на предявените искове, същите не съответстват на въведеното в чл.280, ал.1 ГПК общо изискване за достъп до касация и касационно обжалване по повод на тях не може да се допусне.
Освен поради отсъствие на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно и поради недоказване на поддържаните допълнителни предпоставки, специфични за основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
К. не е посочил съдебни актове с характер на задължителна съдебна практика по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, на които въззивното решение да противоречи. По въпросите за формата на упълномощаване на водача и тежестта за доказване на упълномощаването съществува задължителна практика, обективирана в постановени по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС, Търговска колегия – решение № 22/01.04.2009 г. по т. д. № 328/2008 г. на ІІ т. о., решение № 113/01.10.2009 г. по т. д. № 227/2009 г. на І т. о., решение № 161/13.10.2009 г. по т. д. № 198/2009 г. на ІІ т. о., решение № 139/07.10.2009 г. по т. д. № 405/2009 г. на ІІ т.о. и др. В посочените решения, които са публикувани и публично достъпни посредством различни правноинформационни системи, е прието, че упълномощаването по смисъла на чл.77 вр. с чл.78 ЗЗ /отм./ и чл.5, ал.1 НЗЗ /отм./ следва да се тълкува в смисъл на предоставяне на власт от застрахованите със застраховка „Гражданска отговорност” лица – собственикът, ползувателят или държателят, на конкретен водач за извършване на фактически действия по управлението на моторно превозно средство; Упълномощаването може да бъде извършено изрично или с конклудентни действия, като в случай на съдебен спор по чл.407, ал.1 ТЗ /отм./ тежестта за доказването му е върху ищеца; Предоставянето от водача на органите на МВР на документите за автомобила и на застрахователна полица по застраховка „Гражданска отговорност”, сключена от собственика със съответния застраховател, е индиция за упълномощаване на водача чрез конклудентни действия от страна на собственика за управление на участвалия в произшествието лек автомобил. В аналогичен смисъл е и произнасянето в обжалваното решение, при постановяване на което въззивният съд е приел, че упълномощаването може да бъде извършено и чрез конклудентни действия от собственика, но в конкретния случай следва да се счита за опровергано с оглед свидетелските показания на собственика, че не познава виновния водач и не се е съгласявал той да управлява автомобила в деня на процесното произшествие. Съответствието на решението със задължителната практика препятства достъпа до касация на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Представените във връзка с основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК решения – решение № 4727/01.11.2009 г. по гр. д. № 3813/2003 г. на Софийски градски съд, решение № 1550 по гр. д. № 2510/2009 г. на Софийски апелативен съд и решение № 556/04.10.2005 г. по т. д. № 42/2005 г. на ВКС, І т. о., не доказват съществуването на противоречива практика на съдилищата по въпросите, поставени като обуславящи за приложното поле на касационното обжалване. Първите две решения не съдържат отбелязване да са влезли в сила и с оглед указанията в т.3 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС не съставляват източник на съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Що се отнася до решението по т. д. № 42/2005 г., неговите мотиви са възпроизведени в мотивите към обжалваното решение, което означава, че двете решения съдържат напълно еднопосочно произнасяне относно формата на упълномощаване на водача и тежестта за доказване на упълномощаването. Като самостоятелен аргумент за отсъствие на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК следва да се посочи и постигнатото с постановените по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС уеднаквяване на съдебната практика, касаеща релевантните за конкретното дело въпроси.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК не следва да се обсъжда, тъй като не е надлежно заявено. Според разясненията в т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК единното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК изисква релевантният за изхода на конкретното дело правен въпрос да е от значение едновременно за точното прилагане на закона и за развитието на правото, докато касаторът се е позовал единствено на значимостта на въведените с изложението въпроси за точното прилагане на закона. Същевременно, и в случай на надлежно заявяване, основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК не би могло да обоснове допускане на въззивното решение до касационен контрол предвид създадената по реда на чл.290 ГПК и ненуждаеща се от промяна или осъвременяване задължителна съдебна практика по посочените като значими за делото правни въпроси.
Предвид изложените съображения, решението по гр. д. № 1949/2007 г. на Софийски апелативен съд не следва да се допуска до касационно обжалване.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 961 от 06.12.2010 г., постановено по гр. д. № 1949/2007 г. на Софийски апелативен съд, 2 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :