О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 63
София , 30.01.2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, IV-то отделение, в закрито заседание на двадесети декември две хиляди и осма година в състав:
Председател:Жанин Силдарева Членове:Маргарита Соколова
Дияна Ценева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 4011/08 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Я. П., подадена от пълномощника му адвокат С от АК гр. В., срещу въззивното решение № 193 от 10.06.2008 г. по в. гр. д. № 418/07 г. на кия окръжен съд. Поддържа се, че е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправен и процесуалноправен въпроси в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Твърди се и, че произнасянето на Върховния касационен съд по тези въпроси ще е от значение за точното прилагане на закона – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответниците по жалбата А. М. Д. и В. Г. А. считат, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне. По същество намират жалбата за неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на IV-то г. о., намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна и е допустима.
С решение № 5 от 16.02.2007 г., поправено с решение № 14 от 24.01.2008 г. по гр. д. № 55/03 г. на Б. районен съд, е уважен иск по чл. 53, ал. 2 ЗКИР, като е признато правото на собственост на П. Я. П. върху 103 кв. м. дворно място съобразно скица № 1а към съдебно-техническата експертиза, по тънката черна линия, очертаваща североизточната, източната и югоизточната кадастрална граница на имот пл. № 241 по кадастралния план от 1950 г. и североизточната, източната и югоизточната кадастрална граница по кадастралния план от 2000 г., а в останалата част до размер от 148 кв. м. искът е отхвърлен.
Този съдебен акт е обезсилен с обжалваното въззивно решение, а производството по делото е прекратено. Окръжният съд приел, че искът има за предмет установяване на грешка в кадастралния план на с. О. от 2000 г. Одобряването на този план е последващо на застроителния и регулационен план и на дворищнорегулационния план от 1950 и 1972 г. и затова не е от значение за техните предвиждания. При наличието на данни по делото за одобрена кадастрална карта от 2003 г. действието на кадастралния план от 2000 г. е отпаднало и той няма да служи като основа за урегулиране на поземлените имоти, притежавани от страните. Оттук съдът заключил, че искът с така определения предмет е лишен от правен интерес и затова е недопустим, каквото е и постановеното по него решение, което на основание чл. 209, ал. 1 ГПК /отм./ е обезсилено, а делото – прекратено.
Не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК, защото в решенията по приложението на чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗТСУ /отм./ на Върховния съд и на Върховния касационен съд, включително и в ТР № 3/93 г. на ОСГК, на които касаторът се е позовал, е дадено разрешение в смисъла, възприет и от въззивния съд. Съдебната практика трайно приема, че правният интерес на претендиращия да установи наличието на грешка /непълнота/ в кадастралната основа се свързва с последния действащ план на населеното място. В случай, че грешката произтича от предвижданията на предходен план /планове/, то въпросът за това кому принадлежи правото на собственост върху спорната площ, следва да получи разрешението си като се проследи положението на имота по предходните планове. Затова и повдигнатият от касатора съществен материалноправен въпрос за момента, към който съдът се произнася по възникналия спор за имуществено право, е разрешен при точно приложение на закона.
Налице са предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните съображения:
Произнасянето на Върховния касационен съд ще е от значение за точното прилагане на закона – пар. 6, ал. 7 от ПР на ЗУТ, на която въззивният съд се е позовал. Нормата предвижда, че наличните кадастрални планове, плановете за земеразделяне и другите планове, свързани с възстановяване правото на собственост върху земеделски земи и земи и гори от горския фонд, се ползват за изработване на устройствени схеми и планове до изработването и влизането в сила на кадастрална карта за съответната територия. Въпросът за това как следва да процедира съдът в случай, че след предявяването на иска с предмет действащ към този момент кадастрален план, е изработена и влязла в сила кадастрална карта, е съществен, защото е свързан с правото на защита и реализиране на претендираното право по избрания от ищеца съдопроизводствен ред.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на IV-то г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 193 от 10.06.2008 г. по в. гр. д. № 418/07 г. на Д. кия окръжен съд.
У. на жалбоподателя в едноседмичен срок да внесе по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационно обжалване в размер на 7.50 /седем лв. и 50 ст./ лева и в същия срок да представи квитанция за извършеното плащане, като при неизпълнение на указанията жалбата ще бъде върната.
След внасяне на държавната такса в срок, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: