О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 63
София, 02.02.2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на първи февруари през две хиляди и десета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 914 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от „ГБС В. ;А. срещу Решение № 161 от 24.07.2009 год. по т.д. № 296/2009 год. на Варненския апелативен съд.
С това решение, произнасяйки се по въззивната жалба на „ГБС В. ;А. , апелативният съд е оставил в сила решението от 06.04.2009 год. по т.д. № 35/2007 год. на Разградския окръжен съд. С него е бил отхвърлен предявеният от „ГБС В. ;А. срещу „С. Пропъртис“О. иск с правно основание чл.59 ЗЗД.
Като основания за допускане на касационно обжалване, „ГБС В. ;А. е посочил в тази част на касационната жалба, имаща характер на изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК основанията по чл.280 ал.1 т. 1 т.3 ГПК.
В депозиран по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор, ответникът по касация „С. Пропъртис“О. е изразил становище, че касационен контрол не следва да бъде допуснат. Съдържа се и евентуалното становище, че ако бъде допуснат – въззивното решение ще следва да бъде оставено в сила, като обосновано и законосъобразно.
Становището на настоящата съдебна инстанция относно основанията за допускане на факултативния касационен контрол произтича от следното:
Предявен е иск с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата 50000 лв. Искът е предявен при условията на частичност при глобален размер от 1394956.42 лв.
Ищецът по делото „ГБС В. ;А. има качеството на изпълнител по договори за изработка (подвид „строителство“) с възложител, третото, неучастващо по делото лице „Съни инвест България“ООД. Предмет на договора е изграждането на обекти (комплекс жилищни сгради) в гр. О. върху урегулиран поземлен имот, собственост на „С. Пропъртис“ООД. Твърдението по исковата молба е, че разходите за труд и материали за осъществяване на строителството възлизат на 1394956.42 лв., които не са му били заплатени от възложителя. Поради обстоятелството, че собственик на обектите по силата на приращение е станал собственикът на терена – „С. Пропъртис“О. , Варненското дружество е насочило иска си за заплащане на посочената сума към него, позовавайки се на липсата на облигационна връзка между тях и това, че той неоснователно се е обогатил (със стойността на придобитите обекти) до размера на обедняването му.
Ще следва да се отбележи, че по иск на „ГБС В. ;А. срещу „С. Пропъртис“О. е било образувано друго производство за паричното вземане, произтичащо от договорното неизпълнение. По отношение на ответника е било открито производство по несъстоятелност. По делото няма данни вземането да е било реализирано в производството по несъстоятелност.
Съдилищата са приели, че при извършването на строителството, „ГБС В. ;А. действително се е обеднил до размера на 608192.93 лв. За да отхвърлят иска, обаче, позовали са се на липсата на връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, тъй като те не произтичат от един общ факт или от обща група факти. Апелативният съд се е аргументирал с това, че придобиването в собственост на построените обекти от ответната страна е по силата на договорно учредено право на строеж, докато обедняването на ищцовата страна произтича от неизпълнение на договорно задължение от страна на третото неучастващо лице.
Обуславящият по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК въпрос по отношение на основанието по т.3 „ГБС- В. ;А. е формулирал както следва: „Дали задължението на суперфициара, при договори за учредяване право на строеж срещу обезщетение с изградени от суперфициара обекти, е за действие (facere) или за прехвърляне право на собственост (dare), от което зависи и се определя момента на придобиване на правото на собственост върху получените като обезщетение обекти и следва ли в съдебния процес да се доказва реалното изпълнение на сключен договор за суперфиция срещу обезщетение или последното се презюмира само и единствено с приобщаването на договора към доказателствения материал.“ Счита, че произнасянето по този въпрос би допринесло за правилното прилагане на материалния и процесуалния закон и развитието на правото.
Дори хипотетично да би се приело, че произнасянето от страна на ВКС по този въпрос би допринесло за точното прилагане на закона и развитието на правото, то този въпрос няма качеството на обуславящ по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК крайните изводи на съда по основателността на иска по конкретния спор. Това е така поради обстоятелството, че поставеният въпрос касае отношенията между ответника и трето неучастващо по делото лице, като и при положително и при отрицателно произнасяне по него, не би се създала/установила пряка връзка между обедняването и обогатяването, каквото е условието за успешното провеждане на иска по чл.59 ЗЗД. Ще следва да се отбележи и това, че в рамките настоящето производство установяване нищожността на договора за суперфиция (каквото искане е било направени) е безпредметно, доколкото третото неучастващо лице (страна по този договор) не би било обхванато от субективните предели на СПН.
Основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК се свързва с противоречието с Решение № 347/2005 год. на ВКС; Решение № 1162/2007 год. на ВКС; Решение № 3/2006 год. на ВКС и ППВС № 1/1979 год. От служебната проверка и прилагане на решенията се установява, че решенията на 3-членните състави на Гражданската колегия на ВКС са постановени по спорове за неоснователно обогатяване. По въпроси, касаещи неоснователното обогатяване се е произнесъл и Пленумът на ВС с посоченото П. По отношение основанието по т.1, обуславящ въпрос не е формулиран, а и липсва съдържание от което той евентуално би могъл да бъде изведен. Т.е. дори би се приело, че основанията по т.1 и т.3 ГПК не са взаимно изключващи се, касационен контрол на това основание не може да бъде допуснат.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 161 от 24.07.2009 год. по т.д. № 296/2009 год. на Варненския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.