4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 630
София, 01.10. 2013 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на деветнадесети септември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 2968/2013 година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] против определение № 270 от 24.04.2013г. по ч. в. т. д. № 237/2013 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Варненски окръжен съд определение № 965 от 07.03.2013 г. по т. д. № 369/2013 г. за прекратяване на производството по същото дело, образувано по иск на дружеството срещу Л. И. К. от [населено място] за признаване за установено по реда на чл. 124 ГПК, че в периода от 11.06.2010 г. до 17.12.2012 г. по силата на съдебен акт – решение № 566 от 25.11.2010 г. по т. д. № 994/2010 г. на Варненски окръжен съд и на основание чл. 140, ал. 3 във връзка с чл. 137, ал. 1, т. 5 ТЗ са настъпили правни последици – липса на представителна власт на Л. И. К., породили се по силата на приет с решение на О. от 11.06.2010 г. начин на представляване на дружеството.
Частният касатор моли за отмяната на атакуваното определение като неправилно поради необоснованост и противоречие със съдебната практика. Излага подробни съображения в подкрепа на тезата си за допустимост на предявения установителен иск с твърдението, че предмет на същия е несъществуването на определено правоотношение а не на факт с правно значение, както са приели предходните инстанции.
Като значими за допускането на касационния контрол в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени процесуалноправните въпроси: „1. Допустим ли е иск за установяване на несъществуващо правоотношение, настъпило с правните последици на решение на О. относно представителството и управлението на юридическо лице с органно управление от датата на тяхното настъпване спрямо същото юридическо лице; 2. Съществува ли правен интерес за юридическо лице с органно управление от предявяване на установителен иск за несъществуващо правоотношение относно представителството и управлението на същото юридическо лице от определена дата, установена с решение на Общото събрание и с който иск да се защитават имуществените и неимуществените права пред съд чрез надлежна процесуална легитимация на представляващия юридическото лице”.
По отношение на посочените въпроси се поддържат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК с твърдението, че са „от значение за точното прилагане на закона” и че са решени в противоречие с практиката, обективирана в определение № 520 от 28.06.2010 г. по ч. т. д. № 186/2010 г. на ВКС, І т. о.
Ответникът по частната касационна жалба – Л. И. К. от [населено място] – поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по съображения, изложени в писмен отговор от 20.06.2013 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното определение, с което е прекратено производството по делото, образувано по иск на [фирма], [населено място] срещу Л. И. К. от [населено място] за признаване за установено по реда на чл. 124 ГПК, че в периода от 11.06.2010 г. до 17.12.2012 г. по силата на съдебен акт – решение № 566 от 25.11.2010 г. по т. д. № 994/2010 г. на Варненски окръжен съд и на основание чл. 140, ал. 3 във връзка с чл. 137, ал. 1, т. 5 ТЗ са настъпили правни последици – липса на представителна власт на Л. И. К., породили се по силата на приет с решение на О. от 11.06.2010 г. начин на представляване на дружеството, решаващият състав е споделил извода на първостепенния съд за недопустимост на иска поради липса на правен интерес по съображения, че: 1. Последиците на решението за избор на нов управител са решени законодателно; Във вътрешните отношения в рамките на дружеството решението за избор или освобождаване на управител поражда действие още преди вписването му, поради което то има действие за периода 11.06.2010 г. – 17.12.2012 г., а за третите лица действието на решението за избор на нов управител настъпва от момента на вписването на промяната в Търговския регистър /чл. 140, ал. 4 ТЗ/ и 2. Самостоятелното оспорване на представителната власт като субективно право е лишено от правен интерес, тъй като подлежи на преценка при оспорване действието на представителството по всяка конкретна сделка, като с оглед търговското качество на ищеца следва да се имат предвид разпоредбите на чл. 141, ал. 2 и ал. 6 ТЗ.
Настоящият състав намира, че макар поставените въпроси да са значими за конкретното дело, като обуславящи изхода му, същите не могат да обосноват допускане на касационното обжалване. Поддържаното от частния касатор основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е недоказано, тъй като единственият представен в негова подкрепа съдебен акт няма характер на задължителна практика по смисъла на т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, доколкото с него не е допуснат касационният контрол, т. е. не съдържа произнасяне по поставените въпроси.
Що се отнася до основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, същото изобщо не подлежи на преценка, предвид ненадлежното му заявяване. Съгласно указанията, дадени в т. 4 от цитираното тълкувателно решение, точното прилагане на закона и развитието на правото формират общо основание за допускане на касационното обжалване, докато в случая, с твърдението си, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона, частният касатор е заявил само част от това основание. Независимо от това, дори и при надлежно заявяване, посоченото основание не би било налице, тъй като въпросът за правния интерес от предявяване на установителен иск е изяснен в съдебната практика, а преценката за наличието на такъв е обусловена от конкретните факти по всяко дело и е предоставена изцяло в правомощията на съда.
По изложените съображения, настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 270 от 24.04.2013г. по ч. в. т. д. № 237/2013 г. на Варненски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: