3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 630
София,18.12.2013 година
Върховният касационен съд,Първо гражданско отделение,в закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди и тринадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Любка Андонова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
частно гражданско дело № 6572 от 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.3 ГПК.
С определение №1932,постановено на 13.08.2013г. по ч.гр.д.№3096/2013г. Софийски апелативен съд е потвърдил определението от 20.05.2013г.,постановено по гр.д.№11995/2011г. на СГС,6 бр. състав в частта,с която е разрешено на А. И. П. безкасово с наличност по запорираната негова собствена банкова сметка в Ю. И ЕФ Д. БЪЛГАРИЯ “АД да извърши плащане на сумата 30000лв. по банкова сметка в [фирма] с титуляр Р. Д. А.. В частта,с която е разрешено на А. И. П. да извърши плащане на стойност 30000лв. на адв.А. С. постановеното от СГС определение е отменено и вместо това молбата е оставена без уважение.
Определението е обжалвано от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество в частта,с която е потвърдено даденото от СГС разрешение за извършване на плащане на сумата 30000лв. в полза на Р. Д. А..Жалбоподателят поддържа,че неправилно въззивният съд е приел,че искането за плащане на сумата е за разноски по друго производство,след като в самата молба е посочено,че искането е на основание чл.23,ал.4,т.7 ЗОПДИППД/отм./.
В представеното изложение поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по въпроса следва ли да се разрешава плащане по реда на чл.23,ал.4,т.4 ЗОППДИППД/отм./ след като в молбата е посочено,че искането е на основание чл.23,ал.4,т.7 ЗОПДИППД/отм./,който въпрос според жалбоподателя е от съществено значение за точното прилагане на закона,както и че съдът се е произнесъл в противоречие с наложената съдебна практика.
Ответникът по частна жалба А. И. П. не изразява становище.
Частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.275,ал.1 ГПК. Предпоставките за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК обаче не са налице, като съображенията за това са следните:
Поставеният от жалбоподателя въпрос не е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Многократно въпросът за правната квалификация на едно отправено до съда искане е бил поставян на разглеждане пред съдилищата като даваното от практиката разрешение е непротиворечиво-приема се,че съдът определя правното основание на заявеното искане въз основа на изложените в молбата фактически твърдения. Настоящият случай не е до такава степен специфичен,че да налага различно тълкуване-в отправеното до съда искане вх.№30967/15.03.2013г. действително като основание е посочена разпоредбата на чл.23,ал.4,т.7 ЗОПДИППД/отм./,но е посочено,че извършването на плащането е необходимо с оглед сключен договор за правна защита и съдействие във връзка с производството по н.ч.х.д. №3853/2013г. по описа на СРС,НК,1 състав,т.е. от изложените в молбата фактически твърдения е видно,че искането е свързано с осъществяване на процесуално представителство по друго дело,а не в производството по ЗОРДИППД/отм./. С оглед на това е дадена правна квалификация и от решаващия съд в съответствие с константната съдебна практика.
Неоснователни са и доводите на жалбоподателя,че съдът се е произнесъл в противоречие с наложената практика.Даденото от съда разрешение на въпроса за възможността да бъде разрешено извършване на плащане по реда на чл.23,ал.4,т.4 ЗОПДИППД/отм./ във връзка с процесуално представителство по наказателно дело съответства на трайно установената практика на ВКС.В този смисъл е постановеното по реда на чл.274,ал.3 ГПК определение№687/28.11.2011г. по ч.гр.д.№636/2011г. на ІV ГО на ВКС,в което е прието,че адвокатските хонорари на защитниците на проверяваното лице по наказателно дело представляват разноски по смисъла на чл.24,ал.4 ЗОПДИППД,тъй като правото на защита в наказателното производство и осигуряването на необходимите средства за това представляват неотложна хуманитарна нужда,като в тежест на комисията е да установи,че е налице друго имущество,от което тези нужди могат да бъдат покрити. Настоящият състав изцяло споделя така изразеното становище,поради което приема,че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване по реда на чл.274,ал.3 ГПК определение №1932,постановено на 13.08.2013г. по в.гр.д.№3096/2013г. по описа на Софийски апелативен съд по подадената от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество частна жалба вх.№10087/19.09.2013г.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: