О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 630
гр. София 21.07.2016 г..
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети април две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1658/2016 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. „Е.-**“, [населено място], подадена чрез пълномощника адв. М. К. против решение № 93/27.02.2015 г. по възз.гр.д. № 1163/2014 г. по описа на Окръжен съд – Плевен, с което е потвърдено решение № 124/28.10.2014 г. по гр.д. № 317/2012 г. по описа на Районен съд- Левски, с което В. „Е.-**“ е осъдена да заплати на С. В. Г. сумата от 7 497 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за периода 28.12.2009 г. – 28.06.2010 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 07.06.2012 г. до окончателното изплащане на сумата.
Касационната жалба съдържа оплаквания за недопустимост и неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК и се иска неговата отмяна.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че са налице всички основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане до касационна проверка. Изложени са съображения, че обжалваното решение е постановено в противоречие с материалния закон и практиката на ВКС, както и че е налице противоречива съдебна практика. Формулирани са следните въпроси:1. Дължи ли се винаги възнаграждение на председател на кооперация и дали то произхожда от трудово правоотношение, облигационно или по силата на договор за поръчка и какъв е редът за защита; 2. Когато няма сключен писмен договор за управление, може ли да се приеме, че е договор за поръчка, в който липсва клауза възнаграждение, с какъв акт на орган на кооперацията следва да се удостовери възмездния му характер; 3. Въз основа на какво прекратено правоотношение /трудово, възникнало от избор мандатно правоотношение, обективирано в трудов или граждански договор/ или произтичащо от общите правила на гражданското договаряне – чл. 286 ЗЗД се дължи възнаграждение на председател на кооперация и длъжен ли е въззивният съд да изследва преюдициалния въпрос за вида и характера на прекратеното правоотношение по чл. 286 ЗЗД или по чл. 60 ЗК вр. чл. 45 ЗЗД вр. чл. 58 ЗК; 4. В случаите, когато съдът не е изследвал вида на правоотношението и не е определил правна квалификация и не се е произнесъл по възражение на ответника за преклудирано право на иск, като е отказал и допълване на решението, решението недопустимо или неправилно е и задължен ли е въззивният съд служебно, а при изрично възражение от ответника във въззивната жалба, дължи ли произнасяне по отношение на активната процесуална легитимация на ищеца при предявен иск по чл. 60 ЗК; 5. Ако искът е предявен по чл. 60 ЗК, към кой момент следва да се следи за активна процесуална легитимация на ищеца, към момента на предявяване на правото на иск /датата на исковата молба/ или към момента на нарушаването на членствените или имуществените права и кой е релевантният момент, когато искът по чл. 60 ЗК е предявен под формата на изменение на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ в хода на висящ процес; 6. Оповестително или конститутивно действие има решението на съда № 85/11.06.2010 г. по гр.д. № 639/2009г. за отмяна на решението на ОС на кооперацията за провеждане на събрание, когато самият освободен в това решение председател не е обжалвал решението и не ищец по делото, не се е присъединил като другар в процеса, а е участвал в този процес като законен представител на ответника; 7. Може ли участвайки в това производство в качеството си на представляващ ответникът да черпи защита на имуществени права от отмененото решение след като не е обжалвал последващо решение за изключването му като член-кооператор; 8. В какъв срок се погасяват правата за предявяване на иск по чл. 60 ЗК – двуседмичен или общите давностни срокове по ЗЗД тригодишен за периодични възнаграждения респективно петгодишен; 9. Към кой момент се преценява активната процесуална легитимация на ищеца по иск с правно основание чл. 60 вр. чл. 58 ЗК към датата на подаване на исковата молба или към датата на нарушаване на членствените или имуществените права или към датата на изменението на иска; 10. Допустимо ли е изменение от иск с правна квалификация чл. 344, ал.1, т. 1 КТ да се претендира чл. 60 ЗК, когато се претендира заплащане на възнаграждение при фактическо отстраняване от длъжността председател – вреди или пропуснати ползи, обезщетение или възнаграждение се дължат на освободения Председател до момента на вписването на решението в ТР на новоизбрания председател; 11. В кои законови нормативни и подзаконови актове следва изводът, че на председателя безспорно се дължи възнаграждение и длъжен ли е въззивният съд за всеки конкретен случай, да разграничава дали възнаграждението е трудово, облигационно произтичащо от общите правила на гражданското договаряне или обезщетение за вреди или става въпрос за нарушени имуществени права на член – кооператор; 12. Допустимо ли е, без да е изследван видът правоотношение, само поради факта, на вписване на едно лице за Председател в ТР за определен период, съдът да се произнесе по основателността на негово парично вземане като имуществено право на член кооператор; 13. След изтичане на мандата на председателя, дължи ли му се възнаграждение до вписването на нов председател, когато такова възнаграждение не е уговорено в Устава, няма взето решение на ОС или на УС; 14. Към кой момент следва да се преценява прекратяването на правоотношението между председателя и кооперацията от решението на ОС за освобождаване и избор на нов председател или от вписването на решението в ТР, което има оповестително защитно действие за третите лица; 15. Когато освободеният председател не е обжалвал решението за освобождаването си и е предал управлението с конклудентни действия на новоизбрания председател, но поради обжалване на вписването е заличен, дължи ли му се възнаграждение и на какво основание; 16. Накърнено имуществено прави ли е неполучаване на възнаграждение на председател, след като ЗК не предвижда никъде заплащане на възнаграждение на председателя; 17. При неправилно определена правна квалификация на иска, тъй като дори и да е предявен самостоятелно искът по чл. 60 ЗК, обективно и субективно се съединява с друг иск било установителен или осъдителен, следва ли въззивният съд съобразно правомощията си на контролно-отменителна инстанция по същество на спора да обезсили решението и да го върне за ново разглеждане или е длъжен да го отмени и реши по съществото на спора като отхвърли иска и има ли същите правомощия ВКС; 18. Липсата на правна квалификация на този осъдителен иск, която не е определена нито от районния, нито от въззивния съд представлява ли процесуално нарушение на правото на защита на ответника и води ли до недопустимост на решението. Приложени са решения на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, както и по реда на чл. 218а ГПК/отм./, определение по чл. 288 ГПК, както и решения на РС-Горна Оряховица, Софийски градски съд, РС-Плевен, РС –Пирдоп, ОС-Шумен, като за решенията на долните съдилища няма данни да са влезли в сила.
В срока по чл. 287 ГПК не е постъпил отговор на касационната жалба от ответника по касация – С. В. Г., в който да изрази становище.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Въззивният съд e приел, че с иска на С. В. Г. против В. ‚Е.-**“ се претендира парично вземане на основание чл. 60 ЗК. Взел е предвид, че ищецът първоначално е заявил, че вземането му се дължи като възнаграждение по трудово правоотношение, но впоследствие след влизане в сила на съдебно решение, с което е прието, че между страните не е съществувало трудово правоотношение е изменил основанието на претенцията си съгласно чл. 214, ал. 1 ГПК. Във връзка с оплакванията на кооперацията – въззивник съдът изрично е посочил, че в случая е допустимо изменено единствено основанието на иска, а не и неговия петитум, тъй като се претендира първоначално заявената парична сума.
По оплакванията на въззивника, съдът изрично е посочил, че изтичането на мандата на председателя на кооперация, както и на членовете на УС и КС, не е основание да се прекратят правомощията им автоматично, а органите продължават да изпълняват функциите си до освобождаването им с решение на ОС. Съдът се е произнесъл и по възражението за изтекла погасителна давност, като го е счел за неоснователно.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материално-правен или процесуално-правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно дадените задължителни указания за тълкуване на закона , съдържащи се в т. 1 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касационният съд е длъжен да допусне до касационна проверка обжалваното въззивно решение в случай, че съществува вероятност същото да е нищожно или недопустимо. Предвид оплакванията на касатора, настоящият състав намира, че въззивното решение е валидно и допустимо. Въззивната инстанция подробно е изследвала въпроса относно извършеното изменение на иска в първата инстанция, като правилно е приела, че същото е законосъобразно. Страната е длъжна да заяви фактите, на които основава своите искания, а правната им квалификация е дейност, която се извършва от съда. Като е променил основанието на иска си и се е позовал на обстоятелството, че е изпълнявал функциите на председател на кооперацията за процесния период, ищецът е претендирал заплащането на възнаграждение. Претенцията не е променена, независимо, че първоначално е заявил, че вземането му произтича от трудово правоотношение. С тези съображения и въззивният и първоинстанционният съд, както и настоящата инстанция намират измението на иска на С. В. Г. за допустимо и законосъобразно.
Останалите оплаквания за недопустимост на решението са свързани с произнасянето на въззивния съд по същество на спора и представляват оплаквания срещу правилността на постановеното решение. Следва да се има предвид, че в случая се касае за отношения, възникнали въз основа на избор, не на трудово правоотношение. Създаденото въз основа на избора от ОС правоотношение между кооперацията и председателя не е по трудов договор, независимо от представената по делото заповед за прекратяване на трудово правоотношение. Не е приложима и разпоредбата на §2 от ДР на КТ, която касае трудовите правоотношения на членовете-кооператори, но не и с председателя. В този смисъл е и приетото в ТР № 4/2005 от 05.04.2006 г. на ВКС по т.д.№ 4/2005 г.на ОСГТК. При нарушение на права на председателя на кооперацията, като орган на кооперацията, защитата следва да се осъществи по реда на специалния ЗК с иск по чл.58 ЗК или чл.60 ЗК.
Що се отнася до формулираните въпроси – същите не отговарят на изискванията за общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК,а не са налице и специалните предпоставки за допускане на касационно обжалване. Формулираните в т.1 – 2 въпроси засягат правото на председателя на кооперация да получи възнаграждение. Както беше посочено по горе, производството се развива по специалния закон – ЗК, тъй като безспорно е обстоятелството, че само член на кооперация може да бъде избран за нейн председател, следователно защитата на имуществените му права, каквото е правото на възнаграждение, възниква на основание членственото правоотношение. Въпросите, посочени в т. 3, т. 8, 9 са изследвани от въззивния съд и така поставени оспорват правилността на изводите му, което само по себе си представлява касационно основание, а не основание за допускане на касационно обжалване. Безспорна е практиката , че периодичните платежи се погасяват в тригодишен давностен срок.Същото следва да бъде отбелязано и по отношение на въпросите в т. 12 – 14 и т. 16. Като се противопоставят на направените изводи в обжалваното решение, те представляват касационно основания, които биха били предмет на обсъждане едва при разглеждане на касационната жалба по същество. Отделно по отношение на въпроса в т. 9 следва да се уточни, че така зададен е неотносим,тъй като в случая е релевантна материалната легитимация на ищеца. Константна е практиката, че легитимността на представителен орган на кооперацията възниква от вписването му в Търговския регистър. Повдигнатите въпроси в т. 4 – 7 и т. 15 не са били правно разрешавани от въззивания съд и не са обусловили крайните изводи, обективирани в обжалваното решение. По отношение на въпроса, отнасящ се до допустимото изменение на иска, формулиран в т. 10 вече бяха изложени подробни съображения във връзка с оплакването за недопустимост. В т. 11 и т. 17 се съдържат общи и абстрактни питания, които не визират конкретен извод на въззивния съд, обективиран в обжалваното решение и обусловил решаващата му воля. Така поставени те са бланкетни, общо теоритични и не могат да послужат като общо основание. Въпросът за квалификацията на претендираното имуществено право и правоотношението, от което произтича е поставен неколкократно в изложението под различна форма и следва да се имат предвид вече изложените съображения. Въпросът формулиран в т. 18 се отнася до квалификацията на направените оплаквания от страна на жалбоподателя. Безспорно в теорията и практиката се приема, че неправилната правна квалификация води до неправилност на постановеното решение, а не до неговата недопустимост. Съобразно изложеното поставените въпроси не могат на обусловят наличието на общо основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Непосочването на конкретен правен въпрос, обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване без да бъдат разглеждани специфичните предпоставки за това.
Само за пълнота на мотивите следва да бъде посочено, че макар да се позовава на всички основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, касаторът не е обосновал нито едно от тях. Действително към жалбата са приложени решения по чл. 290 ГПК, но нито е посочено кои от формулираните въпроси са разрешени в противоречие с тях, нито кои конкретни изводи на съда им противоречат, а съдът не може да формулира волята на касатора. Приложените съдебни актове, постановени по реда на чл. 218а ГПК/отм./ и съдебните решения на долните съдилища, попадат в предметния обхват на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Отново не са посочени към кои конкретни въпроси се отнасят, а и не са представени доказателства за влизането им в сила. Бланкетното посочване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не може да обуслови допускане на касационно обжалване. То следва да бъде аргументирано, като се изложи обосновано становище защо поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 93 / 27.02.2015 г., постановено по в. гр. д. № 1163/2014 г. на Окръжен съд -Плевен.
Определението е окончателно
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: