2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 630
гр. София, 08.11.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи ноември през две хиляди и десетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА СТОИЛОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 551 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278 ал. 1 ГПК във връзка с чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК.
Постъпила е частна касационна жалба от А. Г. Т. – Я. от[населено място], чрез процесуалния й представител адв. Т. М., против определение № 10599 от 20 юли 2010 г., постановено по ч.гр.д. № 3469 по описа на С. градски съд за 2010 г., с което е потвърдено определение без номер от 12 февруари 2010 г., с което производството по делото е прекратено и исковата молба на частната жалбоподателка е върната, защото не били изпълнение указанията на съда да се посочи стойността на всяко едно от неизпълнените СМР и да се опишат подробно некачествените СМР.
В жалбата се сочи, че неизпълнените и лошокачествено изпълнени СМР са подробно описани в молба, но по пера стойностите не могат да се опишат поради липсата на специални знания у частната жалбоподателка, поради което е сторено искането от съда да назначи съдебна експертиза за определяне на точния размер, обем и стойността на търсените щети; в закона не е предвидена възможността ищецът да прави частна експертиза преди делото; в исковата молба са изложени обстоятелствата, на които се основава искът; съдът не е съдействал на страните по задължението си в чл. 7 и чл. 10 ГПК. В изложение към частната жалба по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се сочи, че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по прилагането на чл. 127 ал. 1 т. 3 и 4 ГПК във връзка с чл. 7 ал. 1 ГПК и чл. 70 ГПК – съдът не е обяснил подробно на страната в какво се състои нарушение по чл. 127 ал. 1 т. 4 ГПК (сочи се решение на ОСГК от 1958 г. и решение на ВС от 1964 г.); според практиката на ВКС непосочването на точната цена на иска не дава право на съда да не уважи искането (сочи се решение на ВС от 1960 г.).
Ответникът [фирма] със седалище и адрес на управление в[населено място], не дава отговор по реда на чл. 276 ал. 1 ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261 ГПК.
С атакуваното определение въззивният съд приел, че указанията да се опише подробно неизпълнените по договора СМР, като се посочи всяко от тях и неговата стойност, както и да се опише подробно некачествено изпълнените СМР и да се посочи дали се иска поправяне на работата или заплащане на разходите, необходими за поправката или съответно намаление на възнаграждението по договора или нещо друго, са законосъобразни, подробни и изчерпателни; ищцата не е посочила макар приблизително стойностите на неизпълнените СМР, не е направена конкретизация на некачествено изпълнените СМР по т. 2 – къде точно се намират, в какъв обем са и други уточнения.
Частната жалбоподателка е предявила искова молба, в която сочи, че не е доволна от извършените работи по закупен от нея магазин – лоша мазилка, криви стени, покрива тече, лошо сложени улуци и др., несложена дограма. Иска се разрешение ищцата да извърши за сметка на ответника недовършените СМР; ответникът да се осъди да заплати обезщетение за неизпълнените по договор СМР на стойност от около 500 лева за магазина и толкова за общите части; ответникът да се осъди да заплати и обезщетение за некачествено извършените СМР за същите суми. Ищцата изрично посочила, че сумите са посочени приблизително, защото няма необходимите знания и квалификация да определи точния им размер. Съдът оставил исковата молба без движение с указание да се уточнят неизпълнените СМР и се даде стойността им, както и да се опише некачественото изпълнение и какво се претендира спрямо всяко от тях. В допълнителна молба е посочено, че неизпълнените СМР са подробно описани в исковата молба; некачествено изпълнените СМР се изразяват в лоша гипсова мазилка и криви стени в магазина, а в общите части – лоша мазилка, топлоизолацията не била добре закрепена и на места е скъсана, положената подова настилка е неравна и на места напукана; поради липса на специални знания не може да се посочи точната стойност по пера.
След преценка на доводите на жалбоподателката и обстоятелствата по делото, съдът намира, че поставените процесуалноправни въпроси са значими изобщо, но даденото от въззивния съд разрешение не е сторено в разрез с практиката на съдилищата – основание за допускане на касационния контрол по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Съдът не е указвал на ищцата да посочи правната квалификация на иска, поради което позоваването на решение № 406-58-ІІІ и решение № 45-72-ОСГК, е неотносимо към разглеждания спор.
Според чл. 127 ал. 1 ГПК, исковата молба следва да съдържа цената на иска, когато той е оценяем и изложение на обстоятелствата, на които се основава искът. В съответствие със задължението си по чл. 129 ал. 2 ГПК, съдът е указал на ищцата да отстрани констатираните от него нередовности, като указанията му са конкретни и достатъчно подробни. Даденото от съда разрешение не е сторено в противоречие с разбирането, закрепено в решение № 1823-57-ІІ, тъй като в това решение върховният съд е разисквал необходимостта съдът да укаже на страните при условията на чл. 109 ал. 3 (отменена през 1997 г.) ГПК от 1952 г., че за някои обстоятелства от значение за решаване на делото тя не сочи доказателства; решение № 153-58-ОСГК и № 303-64-ІІ не дават разрешение на поставения въпрос. Разбирането, правилно поддържано от въззивния съд за това, че, ако според изискванията на закона са налице нередовности на исковата молба, те подлежат на отстраняване, като съдът е длъжен да даде указания на страната за това, е поддържано и в цитираното от частната жалбоподателка решение № 45-72-ОСГК във връзка с определяне на правната квалификация на иска.
На второ място, посоченото като противоречива практика решение № 2050-60-ІІІ, третира различен въпрос в рамките на съвършено различна фактическа обстановка и процедура, а не въпросът за необходимостта ищецът да посочи поне приблизително цената на своята претенция. Посоченото съдебно решение поддържа, че съдът не може да не уважи искането за увеличение или намаление на цената, определена за отчуждено място, само поради обстоятелството, че страната не е конкретизирала цената, която иска. В случая разглежданата хипотеза е различна – частната жалбоподателка е определила глобални суми за претенциите си, но не е посочила поне приблизително сумите по пера за отделните работи.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 10599 от 20 юли 2010 г., постановено по ч.гр.д. № 3469 по описа на С. градски съд за 2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: