О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 631
София, 21.05.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи март две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 1833/2013 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Образувано е по повод постъпила касационна жалба от М. Т. Б., подадена чрез пълномощника й адв.А. Б., срещу решение № 377/01.11.2012 г. по гр.д.№586/2012 г. на Благоевградски окръжен съд.
Ответникът по касационната жалба И. Д. К., в писмен отговор , подаден чрез пълномощника адв.Й. Б. оспорва жалбата. Претендира разноски.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок и е процесуално допустима, тъй като предмет на обжалване е решение по иск с цена 10 000 лв. и обусловени от него искове.
С обжалваното решение Окръжен съд-гр.Б. е потвърдил решение №129/21.05.2012 г. по гр.д.№1419/2011 г. на районен съд-П.. С него е уважен предявеният срещу жалбоподателката иск по чл.240 ЗЗД и тя е осъдена да заплати на ответника по касационната жалба сумата 10 000 лв., представляваща невърната сума по писмен договор за заем, сключен помежду им, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска, сумата 2070,66 лв.възнаградителна лихва в двоен размер на законната лихва за периода от сключване договора за заем до падежа , сумата 704,37 лв. обезщетение за забава в трикратен размер на законната лихва за периода от падежа до датата на предявяване на иска, както и 1337 лв. направени разноски по делото.Съдът е приел за безспорно доказан факта на сключване на договора, тъй като назначената съдебно-графологична експертиза е установила авторството на подписа на жалбоподателката върху издадена разписка за получаване на заетата сума, както и че не е представила доказателства за връщането й. Приел е за недоказан факта на упражнено насилие над нея при сключване на договора. Изложил е правни доводи, че няма законови пречки страните да уговорят възнаградителна лихва, неустойка за забавено изпълнение, както и че последната не може да се кумулира с мораторна лихва; че нищожността на отделни клаузи от договора не води до нищожност на останалите му части ; че правилно е приета за нищожна клаузата за размера на неустойката като противоречаща на добрите нрави, тъй като годишно възлиза на 180% и надвишава многократно законната лихва от 13,53%.Направил е идентични изводи и относно възнаградителната лихва, в размер на 84% годишно . Съобразил е решение №378/18.05.2006 г. по гр.д.№315/2005 г., второ г.о., в което е прието, че е незаконна възнаградителна лихва, надвишаваща два пъти законната. Намерил е за неоснователно възражението, че пълномощникът на ответника по касационната жалба адвокат К. е била разпитана като свидетел по делото, тъй като тя само внесла исковата молба, в хода на размяната на книжата по делото е преупълномощила друг адвокат, а впоследствие ищецът е оттеглил пълномощията й. При разпита като свидетел тя вече не е имала качеството на процесуален представител, поради което не е нарушена разпоредбата на чл.166 ал.3 ГПК.
В изложението на касационните основания за допускане на касационно обжалване жалбоподателката изразява становище, че са налице касационни основания за допускане решението на въззивния съд до касационно обжалване по чл.280 ал. 1 т.1 и 3 ГПК. Извежда следния процесуалноправен въпрос, съответно уточнен и конкретизиран от съда: процесуално допустимо ли е лице, което е имало качество на процесуален представител на страна по делото да бъде допуснато и разпитано в качеството свидетел. Правният въпрос поставен от жалбоподателката е във връзка с приетите от въззивния съд правни разрешения, от значение за формиране на решаващата му воля и за изхода на делото и представлява общо основание за допускане на касационно обжалване ,съгласно разясненията дадени с ТР № 1/19.02.2010 г. по т.д.№1 /2009 г. ОСГГТК.В изложението си по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК по-нататък тя твърди, че въззивният съд, приемайки за достоверни показанията на този свидетел и основавайки на тях изводите си за основателност на иска е извършил процесуални действия в противоречие с практиката на ВКС, но не е посочила такава.Освен наличие на общо основание за допускане на касационно обжалване касаторът следва да обоснове и допълнително такова, като го развие в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 т. 1 – 3 ГПК. Когато се позовава на т.1 той следва да посочи задължителна практика на ВКС на която противоречи даденото от въззивния съд разрешение на изведения правен въпрос.Задължителна практика на ВКС са ТР и ППВС, ТР на ОСГК, постановени при условията на чл.86 ал.2 ЗСВ обн. ДВ бр.59/1994 г./отм/ ТР на ОСГТК, ТР на ОСГК, ТР на ОСТК и решение , постановено по реда на чл.290 ГПК.Не е налице задължителна съдебна практика, а и самата жалбоподателка не е посочила такава, на която даденото правно разрешение да противоречи. По така изведения въпрос е постановено решение № 466/03.01.2013 г. по гр.д.№1262/2011 г. на ІV г.о. по реда на чл.290 ГПК.Според даденото в него разрешение лице, което е било пълномощник по материално правоотношение и лице, което е било пълномощник по процесуално правоотношение и е загубило качеството на пълномощник, може да бъде свидетел. Становището на въззивния съд, че в случая не е нарушена разпоредбата на чл.166 ал.3 ГПК е в съответствие с казаното в него.Настоящият състав споделя даденото с цитираното решение на ВКС разрешение, според което лице, което е било пълномощник на страна по делото , може да даде свидетелски показания. Съгласно императивната норма на чл. 166 ал.3 ГПК свидетелите по делото не могат да бъдат пълномощници на страните по делото, но обратното е възможно, пълномощникът на страна по делото може да бъде допуснат като свидетел и да даде показания, след като загуби качеството на пълномощник и ако не се откаже от свидетелстване,съгласно чл. 166 ал.1 т.1 ГПК . Неговите показания следва да бъдат преценявани при условията на чл.172 ГПК,доколкото е възможно да е заинтересован.Поради изложеното следва изводът, че не е обосновано приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК.
Жалбоподателката извежда още един процесуалноправен въпрос в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, уточнен от съда, а именно: допустимо ли е първоинстанционният съд след приключване на устните състезания да установява служебно исковите претенции по размер, различен от претендирания, за които ищецът не е ангажирал доказателства и нарушава ли се по този начин принципът на равенство на страните.Така поставен въпросът не може да бъде допуснат , тъй като съгласно чл. 280 ал.1 ГПК предмет на касационно обжалване са въззивни решения , а не на решения на първоинстанционен съд. Когато оплакване за процесуални нарушения на първоинстанционен съд е правено пред въззивния съд и той не е изразил становище по него, както твърди жалбоподателката, изведеният въпрос следва да се отнася за процесуалните действия на въззивния съд. Липсва и обосновка за наличие на допълнителното основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.Това ще е налице, когато поставените въпроси са свързани със създадена неправилна практика или съдебна практика, която не е съобразена с промените в законодателството или при липсата на съдебна практика по същите въпроси. Жалбоподателката не е изложила доводи, защо съдебната практика е неправилна или защо трябва да бъде променена в поддържана от нея насока или ако липсва такава, в какво се състои непълнотата, неяснотата или противоречивостта на конкретните норми, чието тълкуване ВКС трябва да направи- т.4 от цитираното по-горе ТР.
Поради изложеното трябва да се приеме,че касационната жалба е неоснователна.
На основание чл. 78 ал.3 ГПК следва да бъде уважено искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски за тази инстанция.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 377/01.11.2012 г. по гр.д.№586/2012 г. на Благоевградски окръжен съд.
ОСЪЖДА М. Т. Б. да заплати на И. Д. К. сумата 1 350/хиляда триста и петдесет/лв. направени разноски по делото .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: