5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№631
София, 13.11.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 432/2015 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник адвокат П. Ч., срещу решение № 2119 от 21.11.2014 г. по гр.д. № 3588/2014 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 11 състав, с което е потвърдено решение № 1837 от 15.11.2013 г. по т.д. № 900/2013 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-13 състав. С първоинстанционното решение дружеството касатор е осъдено да предаде на [фирма], на основание чл.318 ТЗ, 27.600 тона пшеница, реколта 2012 г., със съответните посочени показатели, по договор за търговска продажба от 09.08.2012 г. и 23.590 тона пшеница, реколта 2012 г. – по договор за търговска продажба от 29.08.2012 г., а на основание чл.92, ал.1, изр.1 ЗЗД да плати на [фирма] следните суми: 3 436.20 лв. – неустойка по чл.8.1. от договора от 09.08.2012 г. и сумата 2 972.34 лв. – неустойка по договора от 29.08.2012 г.
В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост. К. твърди, че при разглеждане на делото от първата инстанция е нарушено правото му на защита, с оглед неприлагането на чл.50, ал.4 ГПК, което неправилно не е отчетено от въззивната инстанция. Според касатора въззивният съд не е обсъдил доводите в жалбата относно кредитирането на съдебно-счетоводната експертиза в частта, в която при отчитане и на още две товарителници, е дадено заключение за недоставеното количество пшеница – само 500 кг по двата договора. Изразено е и несъгласие с извода на решаващия съд за ирелевантност на обстоятелствата, при които са осъществявани предишни доставки на пшеница. По отношение на спорните количества пшеница са изложени съображения за неспазване на договорните клаузи за реда и начина на предаване и приемане на пшеницата. По съображения в жалбата се иска отмяна на въззивното решение и отхвърляне на предявените искове, с присъждане на разноски.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване е основано на следните въпроси: „ 1. Когато не е бил намерен достъп до канцеларията на дружеството, а така също не е било намерено лице, на което да се връчи съобщението, допустимо ли е съдът да приложи направо чл.50, ал.2 ГПК преди да бъде изчерпан редът за призоваване, предвиден в разпоредбата на чл.50, ал.4 ГПК, а именно първо да бъда залепено съобщение по чл.47, ал.1 ГПК и 2. Може ли договорените клаузи по изпълнението на един и същ договор с няколко доставки да се тълкуват различно, в зависимост от това, дали за едни доставки има спор, а за други няма, и може ли само по отношение на спорните доставки да са приложими договорените между страните клаузи, обективирани в подписаните между тях договори, а за доставките по които няма спор, договорените между страните клаузи да са без значение”. По така формулираните въпроси се поддържа допълнителното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК по съображения за преодоляването на погрешна практика при прилагането на закона и с оглед несправедливия изход по спора, несъответстващ на действителното положение и на събраните по делото доказателства.
Ответникът по касация [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник адвокат В. Б., оспорва искането за допускане на касационно обжалване, а по същество счита жалбата за неоснователна, с искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК, но е процесуално допустима само в частта, насочена срещу въззивното решение по исковете за реално изпълнение по двата договора за търговска продажба. В останалата си част, имаща за предмет осъдителното решение по исковете с правно основание чл.92 ЗЗД, касационната жалба е процесуално недопустима, с оглед цената на тези искове, която е под законодателно определения праг на обжалваемост пред ВКС – чл.280, ал.2 ГПК/ в редакция преди изм.- ДВ бр. 50 от 3 юли 2015 г./
За да постанови обжалваното решение, съдебният състав на Апелативен съд – София е приел за безспорно установено, че ответното дружество е предало само част от договорените количества пшеница, реколта 2012 г., които са предмет на сключените на 09.08.2012 г. и 29.08.2012 г. договори. Съобразно предвидената в чл.272 ГПК процесуална възможност, въззивният съд е препратил към мотивите на първата инстанция.
Като неоснователно е преценено оплакването за допуснати в хода на първоинстанционното производство съществени нарушения на съдопроизводствени правила във връзка с призоваването на ответното дружество. Прието е, че с оглед отбелязването в съобщението, с което са изпратени препис от исковата молба и приложените към нея доказателства, първоинстанционният съд правилно е приложил разпоредбата на чл.50, ал.2 ГПК и срокът по чл.367, ал.1 ГПК за подаване на отговор е изтекъл, като са преклудирани направените извън този срок доказателствени искания на ответното дружество. С оглед на тези съображения, въззивният съд е отказал да допусне по реда на чл.266 ГПК доказателствата и доказателствените искания на въззивника, в какъвто смисъл е постановено изрично определение в разпоредително заседание от 09.10.2014 г., към което е препратено и в мотивите към решението.
Решаващият съдебен състав на Апелативен съд – София е отхвърлил доводите на въззивника относно начина, по който са предавани други количества пшеница по процесните договори. Изтъкнато е, че обстоятелствата, свързани с приемане от страна на ищцовото дружество на предишни доставки на пшеница, са извън предмета на настоящото исково производство, като по отношение на процесните количества пшеница са отчетени договореностите между страните за начина на предаване и съответно приемане – с протокол, в присъствие на представител на [фирма].
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение намира че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Поставеният от касатора процесуалноправен въпрос, свързан с регламентираните в ГПК начини за призоваване на търговски дружества, безспорно е значим за делото. Не е налице обаче поддържаното от касатора допълнително основание за допускане на касационно обжалване. Преди всичко, позоваването на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК е бланкетно, тъй като изтъкнатите от касатора доводи за „погрешна практика при прилагането на закона” и „несправедлив изход на спора” принципно са относими към правилността на атакуваното решение. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК липсват съображения, обосноваващи приложното поле на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 т.3 ГПК. Дори и да се приеме, че твърденията на касатора за неточното прилагане на процесуалноправни разпоредби са относими към част от допълнителното основание, следва да се има предвид липсата на доводи и по втората хипотеза на посоченото правно основание, а именно, че се касае за непълна, неясна или противоречива правна уредба, чието отстраняване следва да се преодолее чрез тълкувателна дейност на касационната инстанция. В този смисъл настоящият състав съобразява задължителното тълкуване, дадено в т.4 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
От друга страна, по приложението на чл.50, ал.2 и ал.4 ГПК са постановени множество съдебни актове на ВКС, включително и задължителна практика – така например, определение по ч.т.д. № 430/2010 г., ІІ т.о., определение по ч.т.д. № 167/2011 г., определение по ч.т.д. № 815/2011 г., І т.о.и др. Според тази практика, разпоредбите на чл.50, ал.2 и чл.50, ал.4 ГПК уреждат различни хипотези за връчване на съобщения и призовки на търговци и юридически лица. Становището е мотивирано с: приложимостта на установената в чл.50, ал.2 ГПК фикция за редовно връчване на книжата по делото само когато търговецът не се намира на последния вписан в Търговския регистър адрес на управление; предвидената фикция за редовност на връчването не е обусловена от спазването на чл.47, ал.1 ГПК – за залепване на уведомление; по отношение на търговци връчването чрез залепване е приложимо при специалните предпоставки, предвидени в чл.50, ал.4 ГПК – връчителят да не е намерил достъп до канцеларията на търговеца, или да не е намерил някой, който е съгласен да получи съобщението или призовката, т.е. в случаите, когато търговецът се намира на адреса. В случая липсват данни за допуснато отклонение от страна на въззивния съд от посочената практика, вкл. и задължителна.
Вторият поставен от касатора въпрос не би могъл да обуслови наличието на основния селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК. Преди всичко, този въпрос не е свързан с приложението или тълкуването на приложима правна норма, нито пък въззивният съд е изградил изводите си в резултат на тълкуване на договорни клаузи, както необосновано поддържа касатора. Възприетата от въззивния съд ирелевантност на обстоятелствата, при които е извършвано предаването и приемането на други количества пшеница извън тези, предмет на исковете за реално изпълнение, е в рамките на възложената му правораздавателна дейност. Правилността на направените в тази насока изводи не би могла да се преценява в производството по селекция на жалбите, в какъвто смисъл е и т.1 от цитираното тълкувателно решение.
Независимо от изхода на делото, искането на ответника по касация за присъждане на разноски е неоснователно поради липса на доказателства за действително направени разноски.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия,второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 2119 от 21.11.2014 г. по гр.д. № 3588/2014 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 11 състав в частта, с която [фирма] е осъдено да предаде на [фирма], на основание чл.318 ТЗ, 27.600 тона пшеница, реколта 2012 г. – по договор за търговска продажба от 09.08.2012 г. и 23.590 тона пшеница, реколта 2012 г. – по договор за търговска продажба от 29.08.2012 г.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от [фирма] касационна жалба в останалата й част – срещу решение № 2119 от 21.11.2014 г. по гр.д. № 3588/2014 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 11 състав, в частта, с която [фирма] е осъдено да заплати на [фирма], на основание чл.92, ал.1, изр.1 ЗЗД, следните суми: 3 436.20 лв. – неустойка по чл.8.1. от договора от 09.08.2012 г. и сумата 2 972.34 лв. – неустойка по договора от 29.08.2012 г.
Определението може да се обжалва с частна жалба, в едноседмичен срок от връчването му на касатора, пред друг състав на ВКС, Търговска колегия само в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба. В частта, с която не е допуснато касационно обжалване, определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: