О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 631
София, 07.11.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на тридесет и първи октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 1253/2018 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 2355/08.02.2018 г., подадена от „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 2618 от 14.12.2017 г. по в.гр.д. № 2686/2017 г. на Апелативен съд – София, Гражданска колегия, 8 състав в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на М. К. следните суми: 36 666.67 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от причинените й телесни увреждания при ПТП на 01.09.2013 г., ведно със законната лихва от увреждането и 45 000 лв. /разлика над 55 000 лв. до 100 000 лв./, ведно със законната лихва от 01.09.2013 г. – обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди поради смъртта на сина й Б. К., настъпила при същото ПТП.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост на атакуваното решение. Касаторът изразява несъгласие със становището на съда за недоказаност на знание на ищцата, че се качва в автомобил, управляван от водач, употребил алкохол. Независимо от приетото от съда съпричиняване на резултата от страна на ищцата, пътувала без предпазен колан, според застрахователното дружество е следвало застрахователното обезщетение да бъде редуцирано на още едно основание, предвид събраните по делото доказателства. След като САС е определил общо застрахователно обезщетение в размер на 100 000 лв., намалено с 1/3 поради съпричиняване, изразяващо се в непоставен предпазен колан от пострадалата, при съобразяване на преведени в хода на делото 30 000 лв., и с оглед на сочения от застрахователя принос на пострадалата – 30 % поради качване в автомобил, управляван от употребил алкохол водач, касаторът счита, че неправилно е присъдено обезщетение в размер на 36 666.67 лв. Претендира за отмяна на решението в тази част.
По отношение на присъденото на ищцата обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина й Б. – 100 000 лв., /след приспадане на доброволно платените 50 000 лв./ касаторът поддържа, че неправилно съдът не е приложил чл.51, ал.2 ЗЗД, т.к. починалият Б. К. също би могъл да възприеме, че водачът Л. Л. шофира след употреба на алкохол.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че при определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди САС се е произнесъл по материалноправен въпрос – не е отчел съпричиняване на вредоносния резултат по чл.51, ал.2 ЗЗД и, че решението влиза в противоречие с ТР № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС, според което, когато дадено лице знае за факта за употреба на алкохол от страна на водача, или е възможно узнаването му при нормално проявена грижа, то в тези случаи следва да се приложи чл.51, ал.2 ЗЗД. Поддържа се и допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Касаторът претендира допускане на касационно обжалване и поради очевидна неправилност на решението.
Ответницата по касация – М. Д. К., чрез пълномощника си, оспорва изцяло искането за допускане на обжалването, а по същество счита въззивното решение за правилно. Счита, че касаторът не е формулирал правен въпрос, който да е от значение за изхода на делото. Съображения са изложени в постъпил по делото писмен отговор, с искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗАдв.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови атакуваното решение, съдебният състав на Софийски апелативен съд, след извършена цялостна преценка на релевантните доказателства и доводите на страните, е извел следните изводи: ищцата, пътувайки по средата на задната седалка на управляван от делинквента автомобил, не е ползвала предпазен колан и е допринесла за настъпване на причинените й тежки травматични увреждания, като съпричиняването е в размер на 1/3; липсва основание за приложение на чл.51, ал.2 ЗЗД поради обстоятелството, че починалият син на ищцата и самата ищца са притежавали субективни представи, че водачът на лекия автомобил е с концентрация на алкохол в кръвта над допустимото съдържание, и че по този начин те сами са се поставили в опасност. Отхвърлянето на последното материалноправно възражение на застрахователя е подробно мотивирано от съда, след преценка на приетата по делото комплексна експертиза /СМАТЕ/ и на събраните гласни доказателства, при съобразяване и на т.7 от ТР № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС. Отчетено е, че според експертизата, при концентрация на алкохол в кръвта 2.20 % /средна степен на алкохолно опиянение/ са налице видими отклонения от нормалното поведение, изразяващи се в емоционална нестабилност, нарушение на координацията и др., но че са налице и изключения при хора, често употребяващи алкохол – те често запазват нормалните си навици, походка и мисъл. Въззивният съд не е възприел изведеното от експертизата предположение, че в процесния случай на пътниците в автомобила не може да не им е било известно, че водачът на лекия автомобил е употребил алкохол.
При произнасяне по размера на претендираните застрахователни обезщетения, решаващият съдебен състав на САС е приспаднал извършените плащания от ответното дружество в хода на първоинстанционното производство.
Настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Съгласно задължителните указания по приложение на чл.280, ал.1 ГПК, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, за да е налице общото основание за достъп до касация, касаторът е длъжен да посочи материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващите правни изводи на съда. В този акт на нормативно тълкуване е разяснено, че непосочването на правен въпрос, който е от значение за изхода на делото, съставлява достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат поддържаните допълнителни предпоставки. В случая, както е видно от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът въобще не е формулирал правен въпрос, съответстващ на изискванията на общия селективен критерий, а твърди, че въззивният съд не е отчел съпричиняване на вредоносния резултат по чл.51, ал.2 ЗЗД предвид качване, от страна на ищцата и на нейния син Б., в автомобил, управляван от употребил алкохол водач. Тези твърдения са изцяло съотносими към поддържаните основания за касиране по чл.281, т. 3 ГПК, които не би могло да се преценяват в производството по селекция на жалбите, в какъвто смисъл е и цитираното ТР № 1/2009 г.
Като неоснователно следва да се прецени и искането за допускане на касация поради очевидна неправилност на решението. Това самостоятелно основание по чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК е основано на доводи на касатора за игнориране, от страна на въззивния съд, на КМАТЕ, според която, пострадалите при процесното ПТП са могли да забележат, при проявена от тяхна страна нормална дължима грижа, че водачът на автомобила, в който се качват, е употребил алкохол. Според застрахователното дружество, изводите на САС противоречат не само на приетата експертиза, но и на нормалната житейска логика, тъй като в случая се касае за висока концентрация на алкохол – 2.20 % в кръвта на водача, при която употребилото алкохол лице проявява характерни, ясно видими реакции, които няма как да останат незабележими за околните.
За да е налице очевидна неправилност на решението, тя следва да е съществена до такава степен, че да е възможно да бъде констатирана без необходимост от анализ или излагане на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила или необоснованост. Очевидна неправилност ще е налице при постановен съдебен акт в явно нарушение на закона, или извън закона, или при явна необоснованост поради грубо нарушаване на правилата на формалната логика. В случая, искането за достъп до касационен контрол е основано на твърдение за неправилност на атакувания съдебен акт, без да е съобразена разликата между очевидната неправилност по см. на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК и неправилността, като основание за касиране по чл.281, т.3 ГПК. Позоваването на касатора на „нормална житейска логика” не би могло да попадне в обхвата на посоченото самостоятелно основание за допускане на касационно разглеждане, предвид и на надлежно публикуваната практика на ВКС по приложение на чл.280, ал.2,пр.3 ГПК.
При този изход на делото, в полза на адв. Р. И. М. следва да се присъди възнаграждение, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата в размер на 100 лева.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 2618 от 14.12.2017 г. по в.гр.д. № 2686/2017 г. на Апелативен съд – София, Гражданска колегия, 8 състав.
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД да заплати на адв. Р. И. М. адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба в размер на 100 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: