О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 632
София, 12.05.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми март две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 524 /2014 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Прокуратурата на РБ, представлявана от Т.П. и А.И., прокурори в Апелативна прокуратура- [населено място], срещу решение № 1697/ 29.07.2013 г. по гр.д.№ 1322/ 2013 г. на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, Х състав.
Ответникът по касационната жалба Б. Н. Н. в писмен отговор, подаден чрез процесуалния му представител адв.Д. Л., оспорва жалбата.Не претендира разноски.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие и е процесуално допустима .
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 2835/ 26.04.2012 г. по гр.д.№ 10002/ 2011 г. на Софийски градски съд.С него на ищеца-ответник по касационната жалба в настоящото производство, са присъдени обезщетения за: неимуществени вреди в размер на сумата 35 000 лв., сумата 12 468,25 лв. мораторна лихва за периода 22.07.2008 г.- 21.07.2011 г., имуществени вреди в размер на сумата 7 342,95 лв.,представляваща разлика в доходите за периода 01.09.1999 г.- 04.10.2001 г., сумата 2 578,75 лв. мораторна лихва за периода 22.07.2008 г.-21.07.2011 г., както и законната лихва от 22.07.2011 г., по предявения от него иск с правно основание чл.2 ал.1 т.2 ЗОДОВ и като последица от неоснователно повдигнато обвинение по чл.302 т.1 и т.2 НК. Исковете до пълните претендирани размери са отхвърлени ,като в тази част същото е влязло в сила. За да постанови този съдебен акт, въззивният съд е приел от фактическа страна, че против ищеца е водено наказателно производство с повдигнато обвинение за тежко умишлено престъпление, продължило над осем години , което е получило широк отзвук в медиите. Той е бил задържан в продължение на 71 дни , бил е лишен от правото да напуска страната за период над осем години и е бил отстранен от длъжност за срок от 26 месеца.Наказателното производство няколко пъти е връщано в досъдебната фаза, прекратявано и продължавано и впоследствие е приключило с оправдателна присъда ,след внасяне на обвинителен акт в условията на чл.239-а /отм./ НПК.Въззивният съд е приел, че справедлива компенсация за преживените душевни болки и страдания е присъдената сума. Присъдил е и обезщетение за причинени имуществени вреди, тъй като ищецът е бил лишен от полагащото му се трудово възнаграждение , поради отстраняването от длъжност , без право да работи по друго правоотношение.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поддържа основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК. В първоначалното изложение е поддържано и основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, но в тази насока не са посочени аргументи. Извежда процесуалноправния въпрос за определяне на неимуществените вреди въз основа на преценката на всички конкретни обстоятелства и за точното прилагане на принципа на справедливостта при определяне на обезщетението за неимуществени вреди и материалноправния въпрос: как се прилага обществения критерий за справедливост по чл.52 ЗЗД. Счита, че въззивният съд е направил неправилна преценка и е нарушил ТР № 3/ 22.04.2005 г. по тълк.д.№ 3/ 2004 г. на ОСГК- т.3 и т.11 и ТР № 1/ 04.01.2001 г. на ОСГК- т.19, тъй като не е изложил мотиви за наличието на причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и причинените вреди.Твърди, че по въпроса съществува противоречива съдебна практика, тъй като по сходни случаи от различните съдилища се присъждат различни по размер обезщетения. В подкрепа на твърдението си прилага решение № 127/05.04.2011 г. по гр.д.№1321/2009 г.,ІV г.о.,решение № 95/ 08.05.2011 г. по гр.д.№ 849/ 2010 г.,ІІІ г.о., решение на Софийски апелативен съд, за което са налице данни, че е частично отменено и не е ясно какво е окончателното му съдържание. Прави оплакване за допуснати съществени процесуални нарушения,тъй като с въззивното решение не е отговорено на всички оплаквания, направени във въззивната жалба и в тази връзка поставя процесуално правния въпрос: необходимо и задължително ли е обсъждането на всички доводи и възражения, посочени във въззивната жалба. Счита, че по този въпрос решението на въззивния съд е в противоречие с решение № 331/ 19.05.2010 г. по гр.д.№ 257/ 2009 г.,ІV г.о. и решение № 298/ 28.04.2010 г. по гр.д.№ 3972/ 2008 г., ІV г.о.
ВКС на РБ, състав на ІІІ г.о. намира,че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.Изведените въпроси са правно релевантни, но не е обосновано наличието на допълнителни основания. . Въззивният съд е съобразил цитираните тълкувателни актове , приложил е точно закона и задължителната практика на ВКС и е присъдил обезщетение в съответствие с общите критерии за справедливост и конкретните обстоятелства по делото, отчитайки правнорелевантните факти , свързани с особеностите на конкретния случай .
Оплакването за наличие на противоречие с т. 19 от ТР № 1 /04.01. 2001 г. ОСГК, тъй като няма изложени мотиви за причинно-следствената връзка между обвинението и настъпилите вреди, също е изложено като основание за допускане на касационно обжалване. То следва да бъде квалифицирано като основание за касационно обжалване по чл.281 т.3 ГПК, тъй като се твърди допуснато процесуално нарушение.Същото не може да бъде обсъждано в производството по чл.288 ГПК, а в следващата фаза, ако касационната жалба бъде селектирана. Несъгласието на касатора с изложените от съда мотиви в това отношение не е основание за допускане на касационното обжалване.
Не е налице и противоречива съдебна практика , съдилищата съобразяват своите решения със задължителната съдебна практика и с общовалидните критерии за справедливост.Всеки случай е различен сам по себе си и не могат да се присъждат еднакви по размер обезщетения. Относно последния поставен процесуален въпрос следва да се отбележи, че направените в тази връзка оплаквания също представляват основания за касационно обжалване по чл.281 т.3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1697/29.07.2013 г. по гр.д.№1322/2013 г. на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, Х състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: