О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 632
гр. София, 15.10.2013 г.
Върховен касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети октомври две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдия ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.д. № 4962 по описа за 2013г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Сдружение „Туристическо дружество Р. турист” чрез пълномощник адв. О. М. от САК, срещу определение № 69 от 04.06.2013г., по гр.д. № 66/2013г., по описа на ВКС, ІІІ ГО, в частта, с която е оставена без разглеждане подадената от жалбоподателя молба за отмяна на влязло в сила решение №82 от 23.07.2010г по т.д. №10/2010г на Софийски окръжен съд на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. С атакуваното определение съставът на ВКС е оставил без разглеждане подадената от жалбоподателя молба за отмяна на влязло в сила решение №82 от 23.07.2010г по т.д. №10/2010г. на Софийски окръжен съд и на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК и Сдружение „Туристическо дружество Р. турист” със седалище [населено място] , [улица] е осъдено да заплати на [фирма] , ЕИК[ЕИК], седалище [населено място] , адр. пл. М. №39 ет.3, сумата 2020 лева разноски в производството. Съдът намира, че тази част от определението не е предмет на настоящото производство. Това е видно от обстоятелствата, изложени в частната жалба, на които жалбоподателят основава искането си, и от заявеното искане. В частната жалба са релевирани единствено оплаквания за неправилност на атакуваното определение в частта, касаеща молбата за отмяна с правно основание чл.303 ал.1 т.2 ГПК и се иска отмяната му. Изложени са и доводи по същество на молбата за отмяна в същата част.
Ответната по частната жалба страна [фирма] чрез адв. Сн. Оцетова взема становище за неоснователност на частната жалба.
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото, поради което е допустима, съгласно чл. 274 ал. 2, изр. 1 във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК.
Разгледана по същество е неоснователна.
Производството по гр.д. № 66/2013г., по описа на ВКС, ІІІ ГО, е образувано по молба вх.№302 от 16.02.2012г. на Сдружение „Туристическо дружество Р. турист” чрез пълномощник адв. О.М. от САК за отмяна на влязло в сила решение №82 от 23.07.2010г по т.д. №10/2010г. на Софийски окръжен съд на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 и 5 ГПК. С атакуваното определение молбата за отмяна е оставена без разглеждане.
За да постанови този резултат във връзка с молбата за отмяна в частта на поддържаното основание по чл.303 ал.1 т.2 ГПК, съставът на ВКС е приел, че за да бъде допустима за разглеждане на основание чл. 303 ал.1 т.2 от ГПК , молбата следва да сочи установеността на изчерпателно изброените обстоятелства (неистинност , престъпно действие) , самата установеност следва да е предшестващо постигната или по наказателен ред с влязла в сила присъда, или по исков ред с влязло в сила съдебно решение за случаите, в които законът допуска това. Приел е, че в молбата, с която е сезиран, и в нейното уточнение, няма твърдение основанието да е установено предварително по надлежния съдебен ред, не се твърди въобще да има нечие престъпно действие, неистинност на документ, заключение на вещо лице или показания на свидетел, а защитата се позовава на неизясненост на делото от фактическа страна, тъй като вещото лице не е изпълнило поставена (при това от насрещната страна) задача. Счел е за непонятен доводът на молителя как при това положение съставът на чл. 303 ал.1 т.2 ГПК да се прилага по аргумент на „по- силното основание”. На следващо място е приел и това, че след като молителят не е посочил факти, с които правилото на чл. 305 ал.1 т.2 ГПК свързва началото на срок при искана отмяна на изтъкнатото основание, то считано от влизане на решението в сила – 26.09.2011г., когато с влязло в сила определение е бил разрешен въпросът за законосъобразното връщане на неговата въззивна жалба, молбата по чл. 303 ал.1 т.2 ГПК е просрочена.
Атакуваното определение е правилно.
Основанието по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК предполага излагане на доводи свързани с установени по надлежния съдебен ред неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението – предмет на отмяната, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член на състава на съда или на връчител във връзка с решаване на делото.
В случая, както е констатирал и предходният състав на ВКС, твърдението по молбата за отмяна, уточнено с допълнителната молба от 10.12.2012г., по основанието на чл. 303 ал.1 т.2 ГПК, е по съществото си оплакване за допуснато от съда противоречие с процесуалния закон и постановяване на решението при неизяснена фактическата обстановка по делото. В тази връзка е поддържано, че по едно от исканията на ищеца не е била допусната съответната счетоводна експертиза, не е била възложена задача на вещото лице какви доходи е получил ответникът от процесния имот. Във връзка с изложеното е поддържано, че по аргумент за по- силното основание текстът на чл. 303 ал.1 т.2 ГПК следва да бъде приложен при заявените обстоятелства. Последните обаче не покриват фактическия състав на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК.
Липсват твърдения, не се представят и доказателства за установяване по надлежния ред, който включва влязла в сила присъда или решение за установяване неистинността на документ, показания на свидетел или заключение на вещо лице от значение за решаване на делото, каквото е изискването на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Не съставляват надлежно въведени доводи в тази връзка сочените оплаквания за неправилност и необоснованост на съдебния акт, тъй като преценката на последните е въпрос, който следва да се обсъжда по реда на инстанционния контрол, а не в производството по чл. 303 ГПК. Изложеното обосновава извод, че в тази част молбата за отмяна се явява процесуално недопустима.
На следващо място нормата на чл. 305, ал. 1, т. 2 ГПК обвързва началния момент на срока, в който следва да бъде подадена молбата за отмяна, с влизане в сила на решението или узнаване на присъдата, но не по-късно от една година от влизането й в сила. От тази разпоредба следва, че основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК изисква да са налице твърдения в молбата, не само за наличие на някое от изброените престъпни обстоятелства, но и за установяването им по надлежния съдебен ред с влязла в сила присъда или с влязло в сила съдебно решение. В случая молителят не излага такива твърдения, тъй като не твърди тези обстоятелства, които излага в молбата си и привързва към фактическия състав на нормата на чл.303 ал.1 т.2 ГПК, да са установени с влезли в сила присъда или съдебно решение. Предвид изложеното неоснователни са доводите му, визирани в жалбата, че молбата за отмяна е подадена в тримесечния срок, считано от влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска. Дори преценено с оглед момента на влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска, подадената молба е процесуално недопустима и като просрочена, тъй като решението е влязло в сила на 26.09.2011г., когато с влязло в сила определение е бил разрешен въпросът за законосъобразното връщане на неговата въззивна жалба, а молбата за отмяна е депозирана на 16.02.2012г.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 69 от 04.06.2013г., постановено по гр.д. № 66/2013г., по описа на ВКС, ІІІ ГО, в частта, с която е оставена без разглеждане подадената от Сдружение „Туристическо дружество Р. турист” молба за отмяна на влязло в сила решение №82 от 23.07.2010г по т.д. №10/2010г на Софийски окръжен съд на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК.
В останалата част определение №69 от 04.06.2013г., постановено по гр.д. № 66/2013г., по описа на ВКС, ІІІ ГО, не е обжалвано и е влязло в сила.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: